Решение № 7929 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2015 г.

Решение № 7929 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1574/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието чрез процесуалния му представител юриск. Игнатова срещу решение № 14837 от 10.12.2014 г. по адм. дело № 11451/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно заявява, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ), като е приел, че за да бъде законосъобразно изключването на синдик от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ се изисква неплащане на повече от една вноска за професионална квалификация. Наред с това се твърди в касационната жалба, че решаващият състав е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Росен Милошев срещу процесната заповед на министъра на правосъдието. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от Росен Георгиев Милошев срещу определение № 1594 от 12.02.2015 г. по адм. дело № 11451/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на горното решение в частта му за разноските и е прекратено производството по делото. Иска се отмяна на определението с връщане на делото за произнасяне и по искането на жалбоподателя за съответствието на процесната заповед с целта на закона. В срока по чл. 232 от АПК министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Росен Георгиев Милошев, лично в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на съдебното решение, както и уважаване на частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания намира следното: Касационната и частната жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по основателността им, настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, намира за установено следното: С оспореното пред настоящата инстанция решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил по жалба на Росен Милошев от гр. София заповед № ЛС-04-953 от 5.06.2014 г. на министъра на правосъдието, в частта й с която е разпоредено изключването му от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при отсъствие на съществени нарушения на административно-производствените правила, но при неточно прилагане на материално-правните разпоредби. Първоинстанционният съд е установил противоречие между разпоредбите на чл. 655а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и тези на чл. 17, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредба № 3 от 27.06.2005 г.) и като се е позовал на чл. 5, ал. 1 от АПК е приел, че фактическите основания за реализиране на правната норма, допускаща изключване на синдик от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, е неплащане на повече от една вноска за професионална квалификация. Тъй като в конкретния случай процесната заповед на министъра на правосъдието е мотивирана с незаплащане от страна на Милошев по сметка на Министерство на правосъдието на вноската за 2014 г., същата е незаконосъобразна. За да постанови оспореното с частната жалба определение № 1594 от 12.02.2015 г. по адм. дело № 11451/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е приел, че е сезиран с искане за допълване на решението в частта му разноските, но същото е постъпило в съда след изтичане на законоустановения 14-дневен срок, поради което е недопустимо като просрочено. Първоинстанционното решение е правилно. Решаващият състав правилно е анализирал приложимата материално-правна разпоредба - чл. 655а от ТЗ, която гласи, че синдикът прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя с наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на дължимите вноски е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ. Цитираната норма (чл. 655а, ал. 2 от ТЗ) е ясна по своето съдържание, следователно, за да бъде законосъобразна заповедта на министъра на правосъдието за изключване на синдика от горния списък, е необходимо по безспорен начин да се установи, че същият не е внесъл в законоустановения срок поне две вноски за професионална квалификация, предвид употребеното множествено число на съществителното. Констатираното противоречие на законовата разпоредба - чл. 655а, ал. 2 от ТЗ, с тази на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г., която разписва същото правомощие на министъра на правосъдието, но при установено "невнасяне на вноската", правилно е преодоляно чрез прилагане на нормативния акт от по-висока степен - Търговският закон (чл. 5, ал. 1 от АПК). Неоснователно е позоваването в касационната жалба на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в опит да се обоснове изводът, че предвид намеренията на законодателя да завиши изискванията към професионалната квалификация на синдиците, то правомощието на министъра за изключване от списъка следва да се тълкува в духа на тези завишени изисквания, поради което същият може законосъобразно да упражни това свое правомощие и в хипотезата на невнасяне на една вноска. Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (чл. 46, ал. 1 от ЗНА). В случая, разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 от ТЗ не е неясна и след като същата предвижда, че фактическите основания за реализиране на правната норма, допускаща изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от ТЗ, са невнасяне на вноски, е недопустимо тълкуването й в смисъл, че такова фактическо основание може да бъде невнасянето и само на една вноска. Неоснователно е и второто изтъкнато в касационната жалба оплакване, че са били налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл. 655а, ал. 2 от ТЗ съгласно възприетото от първостепенния съд тълкуване на нормата, тъй като в случая се е установило, че Росен Милошев не е заплатил вноската както за 2013, така и за 2014 г. Видно от мотивите на процесния административен акт, жалбоподателят в първоинстанционното производство е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ, тъй като не е заплатил по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за професионална квалификация за 2014 г., като липсват каквито и да било съображения относно вноската за 2013 г. Предвид изложеното, допълване на мотивите на административния акт и представяне на доказателства в тази връзка едва в съдебно-административното производство е недопустимо, както правилно е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона и е обосновал фактическите си изводи, поради което решението му е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касационната жалба, поради което такива не се присъждат. Правилно е и оспореното определение. Искането на Росен Милошев за допълване на решението по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК законосъобразно е оставено без разглеждане. Макар и подадено от надлежна страна и в едномесечния срок съгласно цитираната в предходното изречение разпоредба, искането е процесуално недопустимо поради липса на правен интерес и предмет. С оспореното пред настоящата инстанция решение тричленният състав на Върховния административен съд е уважил изцяло жалбата на Росен Милошев, като е отменил процесната заповед на министъра на правосъдието. Не е налице частично произнасяне по искането. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на самостоятелно обжалване. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,