Решение № 8950 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2017 г.

Решение № 8950 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на О. Х., против Решение № 27/07.04.2017 г., постановено по адм. дело № 54/2017 г. по описа на Административен съд Ш.. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "К.-72-03" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя К. М., чрез процесуалния си представител адв. Г. взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Ш., е отменил по жалба на "К.-72-03" ЕООД мълчалив отказ на кмета на О. Х. да се произнесе по негово заявление с вх. № 26-00-7/09.01.2017 г., съдържащо искане за регистрация на търговски обект - строителен магазин. Върнал е преписката на кмета на общината за произнасяне по заявлението за регистрация съгласно указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът е установил, че съгл. чл. 3, ал. 6 от Наредба № 2 за търговската дейност в община Х., приета от Общински съвет - Х., удостоверението за регистрация се издава от кмета на общината в 30-дневен срок от подаване на документите, а пък разпоредбата на чл. 4, ал. 1 указва, че отказът за регистрация се прави в писмена форма и се мотивира. В тази връзка, съдът е приел, че административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него заявление. На следващо място, решаващият съд е приел, че макар и в заявлението за регистриране на търговския обект да са били налице недостатъци, те не основават законосъобразност на оспорения пред съда мълчалив отказ, тъй като отстраняването им следва да стане в производство по чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, каквото не е проведено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е събрал относимите към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обоснован е изводът на съда, че е налице незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението за регистриране на търговски обект "К.-72-03" ЕООД. Видно от доказателствата по делото, редът и условията за регистрация на стационарни обекти за търговия и услуги на територията на община Х. е регламентиран с Наредба № 2 за търговската дейност в община Х.. С нея ясно е разписан редът за издаване или съответно отказ за издаване на удостоверение за регистрация на търговски обект. По подаденото от ответника по касация заявление за регистрация на негов търговски обект в определения от наредбата срок не е издадено удостоверение за извършена такава, нито е направен отказ в изискуемата се писмена форма. Формираният мълчалив отказ, както правилно е прието в обжалваното решение се явява незаконосъобразен, при изведеното изрично задължение за произнасяне от административния орган. Неоснователно в касационната жалба законосъобразността на мълчаливия отказ се основава на твърдяното, че в хода на административното производство са били налице основанията за неговото прекратяване на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК наличието на нередовности в подаденото заявление задължава административния орган да уведоми заявителя да ги отстрани в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В случая е безспорно, че заявителя не е бил надлежно уведомен по предвидените в АПК начини, съответно и самото производство не е прекратено съобразно дадената законова възможност за това - чл. 56, ал. 2 АПК. След като кметът не се е произнесъл с дължим се изричен акт в определения срок е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен от първоинстанционния съд. Правилно също така съдът е върнал преписката на административния орган за произнасяне, след изпълнение на процедурата по чл. 30 АПК тъй като е недопустимо да замества волята на административния орган. С оглед изложените съображения съдът намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно, поради което следва да бъде уважено в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 05.05.2017 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,