Решение № 10306 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2011 г.

Решение № 10306 от 13.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Борислав Станков, в качеството му на процесуален представител на началника на митница Столична, срещу решение № 2598 от 30.05.2011 г. по адм. дело № 9045 по описа за 2010 г. на административния съд - София град, с което е отменено по жалба на "Интернешънъл транс Ко" ООД решение № 9600-0622 от 4.11.2010 г. на началника на митница Столична. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Интернешънъл транс Ко" ООД оспорва същата като неоснователна чрез адв. Мариана Айдарова, която депозира и писмена защита. Претендира също присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било решение № 9600-0622 от 4.11.2010 г. на началника на митница Столична, с което се определя нова митническа стойност на конкретно посочени стоки по ЕАД № 10BG005808Н0127811 от 26.10.2010 г. и допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 096,35 лв. и за законна лихва. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, възраженията на оспорващото дружество, като е направен извод за незаконосъобразност на административния акт. Според митническия орган декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне митническа стойност по чл. 30, § 2, б. "в" от МК, като въз основа на новата митническа стойност е определено допълнително задължение за ДДС. Според съда решението на този орган е немотивирано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушаване на административнопроизводствените правила. Според него, административният орган се е позовал единствено на митническата информационна система "МИС-III-А", като не са представени доказателства от негова страна за изпълнение на процедурата по чл. 102 от ППЗМ. Съдът счита, че данните от тази митническа информационна система не могат да бъдат използвани за обосноваване на извод за приложение на някои от хипотезите на чл. 30, § 2 от Митническия кодекс. Решението е правилно. Съгласно чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 митническата облагаема стойност при внос е действително платената или платима цена за стоките при продажбата им за износ, която в случая се установява с представените от вносителя фактура и декларация за транспортни разходи. Безспорно съгласно чл. 68 от същия регламент митническите органи имат право да извършат документен контрол и проверка на стоките. Това обаче не ги освобождава от задължението, в случай че преценят, че декларираната стойност не може да се определи по реда на чл. 29 и преминат към определянето й по реда на чл. 30, ал. 2, б. "в" от същия регламент, да изложат мотиви в своя административен акт защо митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от регламента и по реда чл. 30, ал. 2, б. "а" и б. "б". Липсата на мотиви е основание за отмяна на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както правилно е преценил съдът. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв., реално осъществени, на основание чл. 143 от АПК. Върховният административен съд, първо отделение,