Решение № 11932 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2017 г.

ВАСПетчленен състав10.10.2017 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3931/30.03.2017 г. постановено по адм. дело № 11133/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, да заплати на "Омега уорк анд травел" ЕООД, с ЕИК 2021700448,със седалище и адрес на управление - гр. Н. Загора, ул. "Х. Б." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя - И. В. В., разноски за касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11932 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6822/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на труда и социалната политика, чрез пълномощника му - юрисконсулт Шопска, против решение № 3931/30.03.2017 г. по адм. дело № 11133/2016 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "Омега уорк анд травел" ЕООД, гр. Н. Загора, чрез процесуалния му представител - адв. Белелиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, по жалба на "Омега уорк анд травел" ЕООД, е отменил Заповед № 324/19.08.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, като незаконосъобразна. Със заповедта е прекратена регистрацията на оспорващото дружество с Удостоверение № 1520/02.11.2012 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, на основание чл. 13, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Разпоредбите предвиждат правомощието на министъра на труда и социалната политика да прекрати регистрацията на едно лице в случаите, в които посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37 от с. закон. Заповедта е издадена заради установени нарушения на чл. 28, ал. 3, т. 2 ЗНЗ и на чл. 32, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, за които има издадени и влезли в сила Наказателни постановления /НП/, както следва: НП № 20-001259/12.07.2016 г. на директор на Д "Инспекция по труда", гл. С. и НП № 20-001260/12.07.2016 г. на същия директор. Съдът, въз основа на представените по делото доказателства, е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не са налице условията на чл. 13, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата /посочена по-горе/, за прекратяване на регистрацията на оспорващото дружество, а именно двете наказателни постановления не са влезли в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Предпоставките за прекратяване регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата, е наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 ЗНЗ или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37, срещу ответното дружество. В случая правилно е установено, че към датата на издаване на заповедта, нито едно от двете НП-я не са влезли в сила, защото са били обжалване от ответното дружество пред Районен съд - гр. Н. Загора, което обжалване е висящо. Висящността на съдебните производства по обжалване и на двете НП-я срещу ответника, към датата на издаване на процесната заповед, обуславя законосъобразност на правните изводи на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Пред касационната инстанция ответното дружество представя 2 бр. съдебни решения на касационната инстанция - Административен съд С., срещу решенията по адм. дело № 373/2016 г. и по адм. дело № 55/2017 г., двете на РС - Н. З., с предмет процесните 2 бр. НП-я. От първото е видно, че НП № 20-001260/12.07.2016 г. срещу ответника, към настоящия момент още не е влязло в сила, поради отмяна на първоинстанционното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане, а от второто, че НП № 20-001259/12.07.2016 г. срещу ответника, е отменено с решение по адм. дело № 55/2017 г. на РС - Н. З., което е оставено в сила с решение № 98/14.07.2017 г. по канд. № 85/2017 г. на АС - С.. Следователно към 19.08.2016 г., когато е издадена заповедта за прекратяване регистрацията на ответното дружество, двете НП-я не са били влезли в сила. Ето защо като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход по обжалването, на ответника, съобразно направеното искане и доказателства, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 15, ал. 1, т. 3