Решение № 411 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2020 г.

Решение № 411 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11559/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 1243/26.08.2020 г. по адм. дело № 2726/2018 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони ( ПРСР) 2014 - 2020 г. за кампания 2015 г. с изх. № 02 -030 - 6500/1735 от 13.08.2018 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за 79, 71 ха на стойност 12 719, 62 лева и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган по заявлението. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба – Т. Денев, с адрес в [населено място], не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с обжалваната пред него част от уведомителното писмо на Денев е отказано финансово подпомагане за 79, 71 ха на стойност 12 719, 62 лева по мярка 10 "Агроекология и климат" по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващи видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. за кампания 2015 г. АС - Варна е изложил доводи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но е материално - правно незаконосъобразно, тъй като неодобреният за подпомагане парцел с площ 9, 62 ха е надлежно заявен и е бил включен в допустимия за подпомагане слой по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/2015 г. Специализираният слой за подпомагане е променен през 2016 г., тоест след изтичане на кампанията 2015 г., за която е подадено заявлението и за която се претендира подпомагането. При това положение е материално - правно незаконосъобразен изводът на административния орган за неспазване на изискването за 50 % засяти с есенно - зимни култури заявени площи. Засятата през 2015 г. с такива култури площ е в размер на 89, ЗЗ ха и е повече от 50 % от заявената площ в размер на 176, 71 ха и е не е било налице материално - правното основание чл. 16 от Наредба № 7/2015 г. за отказ от агроекологично плащане. Решението е правилно. В съответствие с приетото по делото, неоспорено от страните заключение на делото - съдебно-техническа експертиза. е изводът на съда, че през 2015 г. парцелът с площ 9, 62 ха е попадал в допустимия слой за подпомагане, а едва през следващата стопанска година е изключен от него. Тази последваща промяна на специализирания слой не може да се отрази на допустимостта за подпомагане на парцела за 2015 г., както правилно е приел АС. С оглед този извод на съда и цитираното заключение на СТЕ, съотношението засята - незасята площ е изчислено правилно. Обоснован е изводът на АС, че не е налице твърдяното от касатора нарушение на изискванията за управление за кампания 2015, заради което е постановен оспорения отказ за финансово подпомагане. Дадените от АС указания на административния орган, задължителни за него при новото произнасяне по заявлението, съответстват на приложимото материално право. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение