Решение № 10998 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2010 г.

Решение № 10998 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14817/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Светослав Димитров, в качеството му на процесуален представител на Вилхелм Волф, управител на "A & N Property Development" GmbН, срещу решение № 3005 от 5.10.2010 г. по адм. дело № 1918 по описа за 2010 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени решението и се постанови друго по съществото на спора, като не се претендират съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АПВ № 900618 от 27.11.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 99 от 21.01.2010 г. Същият е издаден по повод искане за възстановяване на ДДС от чуждестранно лице от 18.06.2009 г., а именно "A & N Property Development" GmbН, като е заявен подлежащ на възстановяване данък в размер на 15 646.65 лв. по повод три броя фактури, издадени от "Орак студио" ЕООД за периода 1.01.2009 г. -31.05.2009 г. Първата фактура под № 91 от 16.02.2009 г. е с предмет "аванс по договор от 6.10.2008 г.", като по силата на този договор австрийското дружество е възложило на българското дружество извършване на проучвателни работи за промяна предназначението на земеделска земя за други нужди. Втората фактура под № 92 от 17.-2.2009 г. е с предмет "аванс по договор от 31.10.2008 г.", като по силата на договор от 31.10.2008 г. същото австрийско дружество е възложило на българското дружество извършването на проекто-проучвателни работи за промяна. Аналогична е ситуацията и по повод третата фактура, като има сключен договор със същия предмет и от 31.07.2008 г. С обжалвания акт е прието, че посочените договори попадат в хипотезата на чл. 21, ал. 2, б."б" от ЗДДС, като мястото на изпълнение на тези доставки е на територията на РБългария. Услугите, предмет на фактурите, не могат да бъдат използвани за извършваните от лицето облагаеми доставки в държава, членка, където лицето е установено. Прието е, че не е налице условието по чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), отм. с § 2 от ПЗР на наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). Тази фактическа страна по спора е изложена в мотивите на обжалваното съдебно решение, като съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. Направен е извод, че спорът е правен и според него той се свежда до това по какъв ред следва да се възстанови данъка, начислен по трите фактури, издадени от "Орак студио" ЕООД. Те са издадени въз основа на идентични договори за възлагане, по силата на които "A & N Property Development" GmbН възлага на "Орак студио" ЕООД извършването на "проекто-проучвателни работи за промяна предназначението на земеделска земя за други нужди" с терен за реализиране на проект в "Бизнес и логистичен парк Пловдив/Войводино". Според съда мястото на изпълнение на доставките по договорените услуги следва да се определи съобразно чл. 21, ал. 2, т. 1, б."б" от ЗДДС, място, където се намира недвижимия имот, т. е. на територията на РБългария. Доставчик на услугата с място на изпълнение територията на страната е българското дружество, а жалбоподателят - австрийското дружество се явява получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната. За да обоснове преценката си за законосъобразност на обжалвания АПВ, съдът се е позовал на чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата, а именно, че тази разпоредба правилно е приложена от административния орган, като се е съобразил с разпоредби от Директива 2006/112/ЕО и 79/1072/ЕИО, според които основно изискване за възстановяване на ДДС е стоките и услугите да се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице. Според него е неоснователно позоваването на чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, понеже по силата на тази норма за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страна, но които биха били облагаеми, ако са извършени именно на тази територия. В процесния случай няма спор, че процесните доставки, за които се претендира възстановяване на платен ДДС са облагаеми. В процесния случай не може да се признае претендираното право, понеже не е изпълнено условието тези доставки да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата-членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит. От представените договори се установява, че получените услуги ще се ползват за извършване на доставки на територията на РБългария, а не на територията на държавата-членка, където е установено лицето. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като не е налице нарушаване на материалния закон. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се възстановява платеният данък на данъчнозадължените лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. Според ал. 2 на същата разпоредба, редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. Това е наредбата № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите, (обн., ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), отм. с § 2 от ПЗР на наредба № Н-9 от 16.12.2009 г., (обн., ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.). В чл. 2, ал. 1 от наредбата е дадено определение за "чуждестранно лице" по смисъла на тази наредба, като данъчният субект, адресат на акта, следва да е от тази категория. За да се приеме, че процесното австрийско дружество е от тази категория, следва да са налице три изисквания. Първото изискване (чл. 2, ал. 1, т. 1), поставено в тази подзаконова норма е лицето да няма седалище и адрес на управление, постоянен обект, постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, което по делото не се оспорва. По повод второто изискване (чл. 2, ал. 1, т. 2, б."а" и б."б"), а именно лицето да не е извършило доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, с изключение на доставки на транспортни услуги и услуги, свързани с международна дейност по смисъла на чл. 30 и чл. 31 от ЗДДС (б."а") и на стоки и услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката, съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (б."б"), по делото също няма спор. По повод третото изискване (чл. 2, ал. 1, т. 3) на подзаконовата норма от наредбата, а именно това чуждестранно лице да е регистрирано за целите на ДДС в държава - членка, където е установено няма спор в производството. Правилен е изводът на съда относно законосъобразността на обжалвания административен акт, поради липсата на задължителното изискване, което обуславя възникването на правото на възстановяване, което е уредено в чл. 2, ал. 2 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, издадена от министъра на финансите (отм.). Според тази норма, лицето по ал. 1 има право да му бъде възстановен начисления от доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, данък върху добавената стойност за получени от него стоки и услуги по облагаема доставка в периода, за който се отнася искането за възстановяване когато: т. 1 стоките и услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. След като по делото не е бил спорен фактът, че се претендира възстановяване на ДДС по повод доставка на услуги, в изпълнение на договори между чуждестранно лице и българско дружество, както и те са с място на изпълнение на територията на страната, съдът е обосновал извод, че получените от това дружество доставки по фактурите, издадени от "Орак студио" ЕООД, ще се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки, но на територията на страната, а не в държавата членка, където лицето е установено. Това е императивно изискване и не са ангажирани доказателства, които да установяват изпълнение на условието по тази норма на чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е правилен. Изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредба № Н-11 от 24.08.2006 г. (отм.) напълно съответства на чл. 5 от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (в сила от 20.02.2008 г.), според който всяка държава членка възстановява на данъчнозадълженото лице, неустановено в държавата членка по възстановяване, всеки ДДС, начислен по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчнозадължени лица в тази държава членка или по отношение на вноса на стоки в тази държава членка, доколкото такива стоки или услуги се използват за целите на следните сделки: а/ посочени в чл. 169, букви а/ и б/ от Директива 2006/112/ЕО, а чл. 169, б."а" от Директива 2006/112/ЕО има предвид сделки, представляващи икономическа дейност по смисъла на чл. 9/1/, втори подпараграф, извършвани извън страната членка, в която данъкът е дължим или платен, по отношение на които ДДС би подлежал на приспадане, ако бяха извършени в тази страна членка (решение № 10394 от 12.07.2011 г. по адм. дело № 15978 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение