Решение № 12413 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез проц. му представител гл. юрк. А. Стоянова, против решение 657/22 април 2024 г., постановено по адм. д. 74/2024 г. по описа на Административен съд Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Б. Г. против заповед 8121К-14756/01 декември 2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226 ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 227 ЗМВР и заявление рег. 313р-19981/17 ноември 2023 г. по описа на Областна дирекция на МВР гр. Перник е прекратено служебното правоотношение на М. Г. разузнавач V степен в група Престъпления против собствеността на сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел Криминална полиция при Областна дирекция на МВР гр. Перник, по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От доказателствата по преписката е видно, че със заявление с рег. УРИ 313р-19981/17 ноември 2023 г. М. Г. е подал чрез ВПД директора на ОДМВР гр. Перник до министъра на вътрешните работи искане да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР на основание чл.226, ал.1, т.4 ЗМВР - по собствено желание. С резолюция компетентният да издаде заповедта орган е приел искането на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР по негово желание по чл.226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Със заповед 8121К-14756/01 декември 2023 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл.226, ал. 1, т. 4, вр. чл. 227 ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на М. Б. Г. с МВР, по негово желание, считано от датата на връчване на заповедта. На 29 декември 2023 г. Г. подал до министъра на вътрешните работи заявление УРИ 313р-22694 от същата дата, с което поискал да бъде отменена заповед 8121К-14756/01 декември 2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение с МВР. Във връзка със заявление УРИ 313р-22694/29 декември 2023 г. в дирекция Човешки ресурси при МВР е била извършена проверка, като резултатите от нея са обективирани в докладна записка рег. 8121 р-171/03 януари 2024 г. на ВПД директор на дирекция Човешки ресурси при МВР. Направено е предложение до министъра да постави резолюция, с която да отрази становището си по молбата на М. Г. и ако решението му е да удовлетвори искането на служителя в заявление УРИ 313р-22694/29 декември 2023 г. - да подпише приложения проект на заповед за отмяна на заповед 8121 К-14756/01 декември 2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Г. с МВР. На 03 януари 2024 г. министърът на вътрешните работи поставил върху докладна записка рег. 8121р-171/03 януари 2024 г. резолюция: Не съм съгласен, като е посочил, че не е спазен срока по чл. 228, ал. З ЗМВР. При тези данни по делото, необосновано първоинстанционния съд е приел, че към момента на влизането в сила на оспорената заповед, не са били налице фактическите и правни основания за издаването й. Необосновани са и последващите му изводи, че с подаване на заявление с рег. 313р- 22694/29 декември 2023 г. от М. Г., административният орган е бил десезиран за произнасяне по подаденото от същия служител заявление с рег. 313р-19981/17 ноември 2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР по собствено желание, доколкото оспорената заповед не е влязла в сила. В нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на оспорената пред съда заповед, е предвидено, че служебното правоотношение с държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание. За да възникне основание за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание е необходимо държавният служител да е направил изрично и ясно волеизявление в този смисъла, адресирано до органа по назначаването, който в случая е министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 158 ЗМВР. Съгласието на органа по назначаването не е предвидено като елемент от фактическия състав по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. С подаване на молба за прекратяване на правоотношението по собствено желание, служителят упражнява предоставеното му от закона субективно право (в този смисъл е и чл. 8, ал. 1 от Наредба 8121з-311 от 17 юли 2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители в Министерство на вътрешните работи, приета на основание чл. 226, ал. 6 ЗМВР). Органът по назначаването няма право на преценка дали да прекрати служебното правоотношение, ако има подадено заявление от служителя, стига да не е налице ограничението за прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в чл. 226, ал. 7 ЗМВР - образувано дисциплинарно производство срещу служителя по чл. 207, ал. 1 от същия закон. Служебното правоотношение се прекратява с издаването на заповед на органа по назначаването, съгласно чл. 227 ЗМВР (в този смисъл е и чл. 2 от цитираната по-горе наредба), т. е. заповедта има конститутивно действие. За материалната законосъобразност на тази заповед е необходимо фактическият състав предвиден в нормата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР да е осъществен към датата на издаването й. В конкретния случай това означава, че към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител в МВР следва да е имал воля (собствено желание според използвания в закона израз) за прекратяване на служебното му правоотношение. Заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание от служителя на МВР представлява едностранно волеизявление, адресирано до административен орган, с което законът свързва настъпването на определени правни последици. Това заявление е оттегляемо, докато не е прието от адресата си. В закона не е предвидена специална правно изразена форма (начин) за приемане на заявлението, разглеждано като изразяване на воля на страна по служебно правоотношение. Поради това и предвид естеството на това волеизявление от една страна, а от друга целените правни последици на същото, изразяващи се в прекратяване на служебното правоотношение, за което съгласно чл. 227 ЗМВР и чл. 2 от Наредбата следва да бъде издадена заповед на органа по назначаването, то следва волеизявлението на служителя за прекратяване на служебното му правоотношение по собствено желание да е валидно към датата на издаване на тази заповед. Именно с издаването на заповед за прекратяване на правоотношението по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР от органът по назначаването (в случая министърът на вътрешните работи) приема по обвързващ начин адресираното до него волеизявление на държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. Казано с други думи, волеизявлението на държавния служител за прекратяване на правоотношението му по собствено желание следва да е валидно към датата на прекратяване на правоотношението. В конкретния случай оттеглянето на заявлението е направено на 29 декември 2023 г., а заповедта е издадена на 01 декември 2023 г. Несъмнено е, че министърът на вътрешните работи е узнал за оттеглянето на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на служителя след датата на издаване на заповедта за прекратяване, като по този въпрос не съществува спор по делото. Спорът по делото се състои във въпроса до кой момент служителят може да оттегли заявлението си, така че да не е обвързан от него. Редът за оттегляне на заявление за прекратяване на служебното правоотношение в МВР е изрично уреден в разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ЗМВР, съгласно която заповед за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 не се издава, ако в 7-дневен срок от подаване на искането служителят подаде заявление за оттеглянето му. В случая този ред не е бил спазен от ответника Г., предвид обстоятелството, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на 01 декември 2023 г., а заявлението, с което е било поискано оттеглянето на заявлението, подадено на 17 ноември 2023 г. е направено на 29 декември 2023 г. т.е, след като вече е била издадена заповедта за прекратяване на правоотношението на Г.. Към датата на издаване на процесната заповед не е налице валидно изявление за прекратяване на служебното правоотношение от държавния служител по негово (собствено) желание. Както бе изложено по-горе, приемането на волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР от страна на органа по назначаването се изразява и съответно се обективира в издаването на заповед по чл. 227 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. След издаването на тази заповед държавният служител не може валидно да оттегли волеизявлението си за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР. Искането по реда на чл. 226, ал. 1, 4 ЗМВР е правопораждащ юридически факт за прекратяване на служебното правоотношение, има конститутивен характер и при настъпването на който административният орган е длъжен да издаде заповед за освобождаване от служба от момента на получаването му. В случая заявлението е входирано на 29 декември 2023 г., при издадена вече заповед за прекратяване на служебното правоотношение, при което оттеглянето по искане на жалбоподателя е практически невъзможно. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и жалбата срещу заповедта на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на М. Г. да се отхвърли, като неоснователна. Постановеният административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което жалбата срещу заповедта на Министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на М. Г. да се отхвърли, като неоснователна. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за две съдебни инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав