Решение № 13850 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2008 г.

Решение № 13850 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дунапак - Родина" АД, гр. Пловдив, срещу решение № 626/19.06.2008 г. по адм. дело № 1799/2007 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 1601380/10.08.2007 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 924/08.10.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 06 - м. 10.2005 г. и м. 12.2005 г. в размер на 18 904, 10 лв. и са определени съответните лихви за забава в размер на 4 728,46 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди м. 06 - м. 10.2005 г. и м. 12.2005 г. в размер на 18 904,10 лв. по фактури, издадени от "Лес - строй" ЕООД за доставка на палета на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) поради липса на реална доставка на фактурираната стока. Делото е решено при съществени съдопроизводствени нарушения - първоинстанционният съд не е проследил за окомплектоваността на преписката с всички относими доказателства към въпроса за материалната компетентност на издателя на РА и не е проверил съобразно чл. 160, ал. 2 ДОПК неговата действителност в обжалваните части. Видно от ревизионния доклад е възстановен ДДС на дружеството за данъчен период м. 08.2005 г. с ДАПВ № 18627/14.10.2005 г. и за данъчен период м. 09.2005 г. с ДАПВ № 19719/ 18.11.2005 г. Данъчните актове за прихващане и връщане е следвало да бъдат изискани, да бъде проверено кои данъчни периоди са проверявани с тях извън м. 08.2005 г. и м. 09.2005 г. и съответно за кои данъчни периоди по ЗДДС (отм.) има влезли в сила данъчни актове по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), каквито безспорно са ДАПВ, издадени при действието на ДПК (отм.). След това е следвало да се прецени за кои от обжалваните периоди ревизията е следвало да бъде възложена и издателят на РА да бъде определен от органа по чл. 134 от ДОПК - териториалният данъчен директор, като определянето на издателя на РА от друг орган води и до материална некомпетентност на издателя на РА за периодите, за които е ненадлежно определен. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато за отстраняването им съобразно изложеното по- горе. По разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение