Решение № 4611 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2015 г.

Решение № 4611 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Татяна Симеонова в качеството й на пълномощник на началника на Митница Пловдив срещу решение № 2614 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1894/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 612/10.05.2014 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 261/6.06.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано на "Техногипс" ЕАД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение е осъдена Митница Пловдив да заплати на "Техногипс" ЕАД разноски по делото в размер на 800 лева. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пловдив, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Иска се да се постанови решение, с което да се отмени решението на Административен съд- Пловдив и вместо него да постанови друго, с което да се потвърди решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът по касационната жалба "Техногипс" ЕАД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил решение № 612/10.05.2014 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 261/6.06.2014 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано на "Техногипс" ЕАД издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнато делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради които е отказал да издаде исканото удостоверение, а именно административният орган е приел е, че енергийния продукт- природен газ с код КН 2711 21 00, за който "Техногипс" ЕАД иска освобождаване от акциз, попада в определението за гориво за отопление съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Обосновал е извод, че с оглед дефиницията за "енергиен продукт за отопление", посочена в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, използването на природен газ от "Техногипс" ЕАД в производството на продукция на основата на гипс, следва да се разглежда като използване на енергиен продукт в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за стопански нужди непосредствено или чрез преносна среда. Поради което според административния орган природния газ, използван от дружеството не попада в разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Административният съд е изложил мотиви, че тези констатации - че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от същия закон, са необосновани и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че от заключението на вещото лице не се установяват нови и различни факти от вече установените в хода на административното производство. В случая енергийният продукт природен газ се изгаря в промишлени горелки и сушилни, където се превръща в топлина, която се използва за призводство на продукция на основата на гипс, тоест природния газ се използва за производство на топлинна енергия, явяваща се част от технологичния процес. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, кореспондиращо на останалия доказателствен материал и е приел, че енергийният продукт природен газ, използван в завода на "Техногипс" ЕАД е за цели различни от моторно гориво или отопление. Въз основа на горното е изграден извод, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Административният съд е изложил и мотиви, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като от данните по делото е установено по безспорен начин, че макар и енергийният продукт да участва в процес, свързан с получаване на топлина, същата не се използва за отопление. Посочено е, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция, а в конкретния случай е установено, че целта, с която се използва процесния енергиен продукт е производство на ПДЧ и ламинат, а не за отопление. Постановеното решение е правилно. Основното подробно мотивирано оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направеното оплакване е неоснователно. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, която правилно е възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него обосновано е прието, че в "Техногипс" ЕАД природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а се използва единствено в технологията на производствения процес за призводство на продукция на основата на гипс и е неразделна негова част. С оглед на това правилно е прието от първостепенния съд, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продукта участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природния газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. Постановяването решението е съобразено и с трайно установената съдебна практика на ВАС. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. Това разрешение на ЗАДС транспонира точно разпоредбата на чл. 2, § 4, б. "б", първо и втора предложение от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Съгласно тази разпоредба изрично се предвижда, че правилата на Директивата относно акцизното облагане на енергийните продукти не се отнася до следните приложения на енергийните продукти и електроенергията: енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление и енергийни продукти с двойно предназначение. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение