Решение № 5401 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Централ ЕООД, гр. Момчилград чрез процесуалния представител адв. В. Савов срещу решение 307/04.10.2023 г., постановено по адм. дело 179/2023 г. на Административен съд гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002 - 2.095 - 3073/29.03.2022 г., издаден от началник сектор Проверки в ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, с който на основание чл. 26б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) на Централ ЕООД е установено публично държавно вземане в размер на 21 988,77 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ (БФП) и лихва към датата на издаване на акта в размер на 2 449,50 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че в нарушение на закона съдът е приел, че безвъзмездната помощ не се предоставя на предприятия, чиято дейност е била ограничена от действието на заповедите на министъра за здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки, а само на такива с преустановена дейност. В тази връзка излага подробни съображения за приложението на условията за кандидатстване по програмата и в подкрепа на доводите си се позовава на практика на Върховния административен съд. На следващо място касаторът поддържа възражение, че при постановяване на съдебното решение, първоинстационният съд е допуснал нарушение на основни принципи на административния процес съразмерност, последователност и предвидимост и истинност (чл. 6, чл. 7 и чл. 13 АПК). На последно място, по аргумент от чл. 17, ал. 3 ДОПК сочи, че са неправилни изводите на съда относно дължимостта на лихвите. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУПДВ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. Лютакова. Ответникът по касационната жалба началник сектор Проверки в ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора чрез процесуалния си представител юриск. Т. Тодорова, я оспорва с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно, да се отмени. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд, Първо отделение. С решение 177/17.06.2022 г., постановено по адм. дело 139/2022 г. на Административен съд гр. Кърджали цитираният по горе АУПДВ е отменен. С решение 4250/20.04.2023 г., постановено по адм. дело 7114/2022 г. на Върховния административен съд /ВАС/, Първо отделение е отменено първоинстанционното решение и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд. В решението на първата касационна инстанция е установено, че по отношение на релевантния за спора въпрос - какъв е размерът на реализирания от дружеството оборот за периода 28.11.2019 г. 31.01.2020 г. и дали същия съответства на декларирания в предложението му за финансиране - 151 491,48 лв. или от счетоводните документи, представени от дружеството се установява друг по - нисък оборот за същия период в размер на 41 547, 66 лв., въз основа на който следва да се определи размера на БФП, в оспореното решение липсват мотиви. Касационната инстанция е приела, че мотивите на първоинстанционното решение не съдържат анализ на събраните по делото доказателства, нито собствени фактически установявания и правни изводи по релевантните за спора факти и в този смисъл са и дадените указания за новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото от друг състав на Административен съд гр. Кърджали с решението е отхвърлена жалбата на Централ ЕООД срещу посочения по горе АУПДВ, с който на дружеството е установено публично държавно вземане в размер на 21 988,77 лв., представляващо подлежаща на възстановяване БФП и лихва към датата на издаване на акта в размер на 2 449,50 лв. От фактическа страна съдът е установил, че дружеството е подало предложение с рег. BG16RFOP002 - 2. 095 - 3073 от 05.01.2021 г. по схема Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 г. - 2020 г., за обект, преустановил/ограничил дейността си, за който се иска предоставяне на БФП в размер на 20 % - ресторант Маказа, находящ се в землището на [населено място], с код по Класификация на икономическите дейности (КИД) 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. От страна на оценяващия орган са поискани допълнителни справки за уточняване на декларирания от дружеството оборот. В тази връзка са представени справки за реализирания в обекта оборот за периода 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г., отчети от фискалното устройство на ресторанта и други счетоводни документи, като на 11.02.2021 г. кандидатът е изменил предложението си и е декларирал оборот от преустановена/ограничена дейност в размер на 151 491,48 лв. След извършена оценка на проектното предложение, кандидатът е одобрен за финансиране, като със заповед 3-ЦУ - 270/19.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП на Централ ЕООД е предоставена БФП по заявление с рег. ВG16RFOP002 - 2.095 - 3073 от 11.02.2021 г., в размер на 30 298,30 лв. Във връзка с изпратено на основание чл. 26 АПК писмо относно констатираните несъответствия, от страна на дружеството са представени дневни финансови отчети и хронологичен опис за периода 28.11.2019 г. - 21.12.2019 г., справка, според която оборотът на ресторант Маказа за периода 28.11.2019 г.- 21.12.2019 г. е в размер на 41 547,66 лв., както и други, изискани от органа документи. Във връзка с ново искане на проверяващия орган от 07.03.2022 г., отново са представени счетоводни справки, както и декларация, според която отчетения оборот за периода 22.12.2020 г. - 31.01.2021 г. е реализиран на обект, който се намира на територията на места за настаняване и съгласно т. 10 от заповед РД - 01 - 718/18.12.2020 на министъра на здравеопазването, са обслужени гостите на хотела. С оглед установените факти и обстоятелства, за извършената проверка е съставен протокол от 29.03.2022 г., от който е видно, че административният орган е приел, че в периода 22.12.2020 г. - 31.01.2021 г. процесният обект е осъществявал дейност и базата за подпомагане следва да е оборот в размер на 41 547,66 лв., който е реализиран за периода от 28.11.2019 г. до 21.12.2019 г. Въз основа на така установеното е издаден и оспореният АУПДВ, в който констатациите на проверяващия орган са възприети изцяло, като е прието че общият размер на декларирания от бенифициента оборот от референтния период в размер 151 491,48 лв. не съответства на размера на оборота, установен при проверката - 41 547,66 лв. и полагаемият размер на помощта е 8 309,53 лв. В хода на съдебното производство е прието заключение по назначена съдебно счетоводна експертиза, според което оборотът на Централ ЕООД за периода от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. е в размер на 151 491,48 лв., а за периода от 28.11.2019 г. до 21.12.2019 г. е в размер на 41 547,66 лв. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Относно приложението на материалния закон съдът е приел, че от разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИППП се установява, че БФП се предоставя на микро, малки и средни предприятия, които след 01.11.2020 г. са преустановили дейността си в резултат на издадени от министъра на здравеопазването заповеди, свързани с извънредната епидемична обстановка. В тази връзка в мотивите си съдът е обсъдил издадените четири заповеди на министъра на здравеопазването, касаещи определяне на референтния период за предоставяне на БФП на дружеството. Според съда спорът между страните се изразява в определяне на оборота на дружеството за извършваната основна дейност с код 56.10 по КИД - 2008, за която е кандидатствало за помощ в размер на 20 % от оборота за преустановена дейност. В тази връзка е прието, че процесният обект е преустановил дейност за времето от 27.11.2020 г. до 21.12.2020 г. и по аргумент от заповед РД - 0 1- 677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и т.9.1 от Условията, референтният период за определяне на оборота е 27.11.2019 г. до 21.12.2019 г. Предвид представените в хода на проверката доказателства за реализиран оборот в размер на 41 547,66 лв. за процесния период, първоинстанционният съд е обосновал извод, че полагаемата помощ е в размер на 8 309,53 лв. (20 % х 41 547,66 лв.) и неправомерно получената сума в размер на 21 988,77 лв. следва да се възстанови, ведно със законната лихва към датата на издаване на акта. Доводите на дружеството относно приложението на чл. 17, ал. 3 ДОПК са отхвърлени от решаващия състав като неоснователни. Според съда обстоятелството, че администраторът на помощта е проверил декларираните данни преди да я отпусне, не е равнозначно на писмени указания на орган по приходите по смисъла на чл. 17, ал. 3 ДОПК, като в допълнение се е позовал и на раздел II от Условията за кандидатстване и за изпълнение досежно възможността НАП да извършва последващ контрол. На следващо място, съдът е приел, че за получаване на БФП е необходимо обектът на дружеството да е преустановил дейността си, като не е достатъчно дейността да е била ограничена в резултат на противоепидемични мерки, въведени със заповеди на министъра на здравеопазването и изложените в тази връзка възражения на дружеството са отхвърлени. Такова тълкуване според съда противоречи на целта на безвъзмездната финансова подкрепа, така както е посочена в т. 6 от Условията. В тази връзка е обосновал извод, че след като дейността не е преустановена в резултат на издадените заповеди, то предприятието, което я осъществява не се нуждае от оборотен капитал, за да я възстанови. С оглед посочените в т. 11.1.4 от Условията за кандидатстване критерии за допустимост е счел, че съществува противоречие между същите и чл. 26б, ал. 1, изр. първо от ЗМДВИППП и по аргумент от чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове е приел, че в случая следва да се приложи правилото на закона. В този смисъл е изложил мотиви, че условията обвързват кандидатите, но не могат да разширяват обхвата, установен от закона, като при противоречие със закона, същите нямат действителни последици. Предвид изложеното, жалбата на Централ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно постановено. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, но при неправилно тълкуване и приложение на закона е извел необосновани правни изводи. Съгласно чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИППП на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период на предходната година между 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността. В изпълнение на закона и решение 947/18.12.2020 г. на Министерски съвет, изпълнителния директор на НАП е одобрил условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП Иновации и конкурентоспособност 2014 г. - 2020 г., съдържащи подробни критерии и ред за предоставяне на помощта. Съгласно т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване, кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповеди с РД - 01- 626/27.10.2020 г., РД - 01 - 655/13.11.2020 г., РД - 01- 677/25.11.2020 г., РД - 01 - 718/18.12.2020 г., РД - 01- 20/15.01.2021 г., РД - 01- 52/26.01.2021 г. и РД - 01 - 132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност (съгласно данни за 2019 г.) в посочени по КИД 2008 кодове/сектори, които са допустими за финансиране, сред които и дейността по КИД 56 Ресторантьорство. Както основателно е посочено в първоинстанционното решение между т. 11.1, подточка 4 от Условията и чл. 26б, ал. 1, изр. първо ЗМДВИППП е налице противоречие, но следва да бъде отбелязано, че като част от документите по чл. 26, ал. 1 Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСEФСУ) и влезли в сила, условията за кандидатстване са задължителни както за кандидатите за предоставяне на БФП, така и за административния орган и същите изискват кандидатите да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява подкрепа. В този смисъл, целта за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. Така и решения по адм. дела 10880/2021 г., 2591/2022 г., 151/2023 г., 2455/2023 г., 6294/2023 г. на ВАС и др. Безспорно е, че Централ ЕООД през относимия период е извършвало дейност с код 56.10 Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. Не е спорно и обстоятелството, че декларираният от дружеството оборот е реализиран в обект, който е на територията на места за настаняване. От приетото от съда заключение на съдебно - счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че за периода от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г общо установеният оборот е в размер на 151 491,48 лв., идентичен с декларирания от дружеството оборот при подаване на заявлението за кандидатстване за помощта от 11.02.2021 г. С въвеждането на противоепидемичните мерки е засегната дейността на търговеца, тъй като в т. 11 от заповед РД - 0 1- 677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването е предвидено, че се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като се допускат само доставки или вземане на храна за дома и офиса, а с последваща Заповед РД - 01 - 718/18.12.2020 г. са въведени изключения по т. 11 от нея Изключение от забраната по т. 11 се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6. 00 и 22. 00 часа. За ограничаване на дейността на дружеството пред административния орган са представени и доказателства за спад в оборота на обекта, заявен за подпомагане. Обсъждане на горното обстоятелство в оспорения акт не е налице, а единствено е констатирана липса на преустановяване на дейността за периода от 22.12.2020 г. до 31.01.2021 г. предвид отчетения оборот от ФУ в размер на 22 075,66 лв. с ДДС. Определянето на оборот за друг референтен период, различен от декларирания за периода от 27.11.2019 г. до 31.01.2020 г. при извършената последваща проверка, след предоставяне на помощта, е в нарушение на условията за кандидатстване и въведените изисквания за допустимост на подпомагането, с които кандидатът е запознат при подаване на заявлението съгласно представената декларация. Предвид безспорно установеното обстоятелство, че осъществяваната от Централ ЕООД дейност е преустановена за периода 27.11.2020 г. 21.12.2020 г. и ограничена за периода 22.12.2020 г. 31.01.2021 г. в резултат на въведените противоепидемични мерки и попада в т. 11.1, подточка 4 от Условията за кандидатстване, съответно е допустима за финансиране, обсъдено в контекста на целта на подпомагането, изразявяща се в осигуряване на оборотен капитал за регистрирани в Република България микро, малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствия, то се обуславя извод за издаването на оспорения АУПДВ в нарушение на материалния закон и неговата цел и същият неправилно е потвърден от първоинстанционния съд. В този смисъл са и решения по адм. дела 8492/2022 г. и 9398/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение и др. С оглед изложеното по горе настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него бъде постановено ново, с което да бъде отменен АУПДВ, издаден на "Централ" ЕООД.. Предвид изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените за всички инстанции разноски съгласно представения списък и доказателства за заплащането им в общ размер на 5 215,51 лв. Неоснователна е претенцията за присъждане на 370 лв. платена държавна такса за разглеждане на настоящото производство с оглед представените доказателства за заплащане на такса в размер на 195,51 лв. Неоснователно е и възражението на ответника по касация за присъждане на разноски в минимален размер, предвид обстоятелството, че заплатените от Централ ЕООД разноски за процесуално представителство и защита от един адвокат са в размер под установения минимален размер в чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение