Решение № 382 от 16.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1832/2011 г.

Решение № 382 от 16.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1832/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Е. О. М. за възобновяване на внчд № 108/11 г. по описа на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено определение от 28.01.2011 г. на РС-Русе.

В искането на осъдения се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на всички налични осъждания.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

Адвокат Т., назначена в качеството на служебен защитник поддържа искането на осъдения М.. Счита, че съдът не е анализирал всички осъждания, а само тези посочени в предложението на прокуратурата, с което е бил сезиран. Пледира за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият Е. М. моли за уважаване на искането му за възобновяване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

По отношение на Е. О. М. са налице двадесет влезли в сила присъди.

Първите шестнадесет присъди са били кумулирани с определение № 69 от 4.04.2005 г., постановено по нчд № 866/05 г. от РС-Русе, влязло в сила на 5.09.2005 г., като на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК са били обособени три групи, с наложени три общи наказания, както следва:

• по нохд № 243/97 г. по описа на РРС и по нохд № 171/97 г. по описа на РРС е определено общо наказание - обществено порицание;

• по нохд № 367/99 г. по описа на РРС, нохд № 773/99 г. по описа на РРС, нохд № 136/99 г. по описа на РС-Несебър и нохд № 513/02 г. по описа на РРС е определено общо наказание две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване;

• по нохд № 2493/02 г. по описа на РРС, нохд № 338/02 г. по описа на РРС, нохд № 309/02 г. по описа на РОС, нохд № 2709/03 г. по описа на РРС, нохд № 974/03 г. по описа на РРС, нохд № 269/03 г. по описа на РС-Първомай и нохд № 217/05 г. по описа на РРС, с общо наказание от седем години лишаване от свобода. Към това наказание е било присъединено и наказанието задължително заселване за срок от две години по нохд № 309/02 г. по описа на РОС.

С горепосоченото определение е постановено отделно изтърпяване на наказанията по нохд № 2093/01 г. по описа на РРС и нохд № 116/01 г. по описа на РС-Троян.

С определение от 28.08.2009 г., постановено по нчд № 844/09 г., ОС- Плевен е освободил осъдения М. условно предсрочно от остатъка от общото наказание седем години лишаване от свобода, който е в размер на шест месеца и шест дни, като е определил изпитателен срок от шест месеца и шест дни. Определението е влязло в сила на 7.09.2009 г.

Впоследствие, след условното предсрочно освобождаване, Е. М. е бил осъден четири пъти, а именно:

1. по нохд № 1355/10 г. по описа на РРС, за извършено престъпление на 14.03.2010 г., с наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. Присъдата е влязла в сила на 6.07.2010 г.;

1. по нохд № 1483/10 г. по описа на РРС, за извършено на 18.04.2010 г. престъпление, с наложено наказание от две години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 24.07.2010 г.;

1. по нохд № 1166/10 г. по описа на РРС, за извършено деяние за времето от 12.12.2009 г. до 21.12.2009 г., за което му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила 21.09.2010г;

1. по нохд № 2088/10 г. по описа на РРС, за извършено на 13.04.2010 г. деяние му е наложено наказание две години и пет месеца лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 26.11.2010 г.

Преди постановяване на присъда по последното дело е била направена кумулация на наказанията по делата описани по-горе под № № 1 до 3, като е било определено общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е била приведена в изпълнение неизтърпяната част от наказанието, за което е бил условно предсрочно освободен в размер на шест месеца и шест дни.

С определение № 101 от 28.01.2011 г., постановено по нчд № 3063/10 г., РС-Русе е групирал наказанията по последните четири присъди, като е определил по отношение на осъдения Е. М. едно общо наказание от пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът е приспаднал изтърпяната част от групираните наказания.

Русенският районен съд е постановил отделно изтърпяване при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип на неизтърпяната част от шест месеца и шест дни от наказанието лишаване от свобода по отношение на което е било постановено условно предсрочно освобождаване.

С решение № 46 от 21.03.2011 г., постановено по внчд № 108/11 г., ОС-Русе е потвърдил изцяло горепосоченото определение на РРС.

Налице е влязло в сила решение на въззивна инстанция, което не е било предмет на касационен контрол, поради което е сред актовете, подлежащи на възобновяване. Искането е направено в законоустановените срокове, но е неоснователно.

При постановяване на акта си, въззивният съд не е допуснал нарушения на закона. Той е възприел за правилни крайните изводи на първата инстанция, но независимо от това е изпълнил задължението си при решаване на въпросите, касателно групирането на наказанията да обсъди всички присъди, без оглед на предходни кумулации.

Правилно, окръжният съд е приел, че деянията по последните четири присъди/ по нохд № 1355/10 г., № 1483/10 г., № 1166/10 г. и № 2088/10 г. всички по описа на РРС/ не се намират в условията на съвкупност с нито едно от предходните шестнадесет осъждания. Престъпленията по тези четири присъди са били извършени през 2009 г. и 2010 г., след влизане в сила на последната по време присъда от шестнадесетте, а именно тази по нохд № 217/05 г. -влязла в сила на 8.03.2005 г. Нещо повече, те са извършени след постановеното условно предсрочно освобождаване на осъдения, а едно от тях/по нохд № 1166/10 г./ е осъществено в неговия изпитателен срок. Съдилищата не са имали основания за преразглеждане въпросите, предмет на определението, постановено по нчд № 866/05 г. на РС-Русе, в сила от 5.09.05 г., тъй като както беше отбелязано по-горе престъпленията, обсъдени и оценени в него не се намират в условията на съвкупност с тези по посочените четири осъждания. Евентуална неправилност на определението може да бъде отстранена единствено по реда на Глава тридесет и трета от НПК - ТР № 3/09 г. на ОСНК.

Предвид горното, правилно въззивният съд е приел, че по отношение на горепосочените четири присъди са налице основанията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за групиране на наложените по тях наказания, като общото и най-тежко наказание, което следва да изтърпи осъденият М. е в размер на пет години лишаване от свобода.

Не са допуснати нарушения на закона от страна на решаващите съдилища и във връзка с приложението на чл. 70, ал. 7 от НК.

С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на производството пред РОС, тъй като последният при постановяване на акта си не е допуснал нарушения на материалния закон.

Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение