Решение № 340 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2016 г.

Решение № 340 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Г. Ф. А. от гр. С. против решение № 3796 от 03.06.2016 г., постановено по адм. д. № 6851 по описа за 2015 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на жалбата против оспорения административен акт. Ответникът кмет на Столична община, район ""И." оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение на АССГ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Г. Ф. А. от гр. С. заповед № 836/17.06.2015 на кмета на Столична община - район "И.", с която, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е прекратено наемното правоотношение със същия, възникнало по силата на настанителна заповед № 1231/26.08.1978 г. и сключен договор за наем на общинско жилище /А. № 387/30.04.1999 г./ на 18.02.1972 г. Съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на своите законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, при изясняване на всички относими факти и обстоятелства за случая и в съответствие с материалния закон. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и фактическата обстановка, установена пред първоинстнационния съд като неоспорена с надлежни писмени доказателства пред касационната инстнация следва да се възприеме изцяло, съгласно нормата на чл. 220 АПК. Съдът е установил от фактическа страна, че със заповед № 1231/26.08.1978 г. на кмета на Столична община - район "И." жалбоподателят е настанен в общинско жилище и че между общината и жалбоподателя е възникнало наемно правоотношение по силата на сключен договор за наем на общинско жилище на 18.02.1972 г. Видно от доказателствата в преписката, жалбоподателят още на 19.11.2014 г. / е уведомен, че към тази дата дължи сума в размер на 2305,62 лева и лихва към 05.11.2014 г. в размер на 297,16 лева, като е поканен да изплати сумата, със същото писмо той е предупреден, че неизпълнението е основание за прекратяване на наемното правоотношение. Прието е по делото наемно определение, изготвено от служител на общината, видно от което сумата на наемната вноска за жилището е в размер на 70,55 лева. Налице е приет по делото доклад на служител в общината, в който са описани задължения към Столична община за дължими 32 наемни вноски, общо в размер на 2615,33 лева за периода м. 12. 2012 г. - м. 07 2015 г. Въз основа на тези относими за спора факти съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Правилни са изводите на съда, че е налице нарушение на изискването на чл. 26 АПК, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започване на административното производство по издаване на обжалвания административен акт за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46 ЗОС. Правилна е преценката, че това нарушение в конкретния случай не следва да се преценява като такова от категорията на съществените и не води до отмяна на акта на осн. чл. 146, т. 3 АПК. Действително, с оглед зачитане правото на защита на лицата, предвид обстоятелството, че заповедта по чл. 46 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение е скрепена от закона с предварителна изпълняемост, неуведомяването за започналото административно производство за нейното издаване би поставило гражданите при посоченото нарушение в невъзможност да се защитят, като пред административния орган са лишени от правото да дадат възражения, да представят доказателства или да оборят фактическите констатации на административния орган. Така същите биха били поставени в ситуация да са адресати на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, която се изпълнява предварително и води до евикиране на имота в полза на собственика - доброволно или принудително / заповедта по чл. 65 ЗОС също е с предварителна законова изпълняемост/. В случая обаче, жалбоподателя е бил предупреден за дължимостта на голям брой наемни вноски, които той не е заплатил, и е бил предупреден, че неизпълнението може да доведе до прекратяване на наемния договор. Писмото на ответника е връчено 19.11.2014 г., а оспорената заповед е от 17.06.2015 г., т. е. повече от половин година след предупреждението. Периодът между писменото предупреждение и издадената обжалвана заповед е голям и през същия жалбопадателят е можел да изпълни изцяло или частично задълженията си по договора за наем, да поиска разсрочване или отсрочване на задължението си, т. е. да реагира съобразно законовите възможности, така щото да не бъде в забава. Изпращането на писменото предупреждение от друга страна, въпреки неуведомяването за започването на административното производство по издаване на заповедта по чл. 46 ЗОС, поставя административния орган в ситуация на предвидимост за последвалото прекратяване на договора. Ето защо това нарушение правилно се преценя от административния съд като такова, което не е от категорията на съществените. Правилни са изводите за материална законосъборазност на заповед № 836/17.06.2015 г. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. Не са опровергани фактическите констатации за неплащане на наемната цена за повече от три вноски, което е в тежест на жалбоподателя. При доказателствата, събрани в хода на съдебното производство изводите на първоинстанционния съд са правилни и следва да се споделят. С оглед на изложеното, Върховният административен съд