Решение № 12882 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2016 г.

Решение № 12882 от 29.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Т. С., против решение № 26 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 201/2015 г. на Административен съд Т. С него по жалба на "Е. - 2012" ЕООД е отменено уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/5307 от 27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му за направените намаления по СЕПП и НР-2. Със същото решение е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне с издаване на нов административен акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на дадените указания в мотивите на постановения съдебен акт. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде потвърдено уведомителното писмо. Ответникът - "Е. 2012" ЕООД, чрез пълномощника си адв. А. М., с представен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник "Е. - 2012" ЕООД, против уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/5307 от 27.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, издадено от зам. -изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му за направените намаления по СЕПП и НР-2. С оспорваното решение № 26 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 201/2015 г. на Административен съд Т., е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне с издаване на нов административен акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на дадените указания в мотивите на постановения съдебен акт. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Приел е също така, че актът е издаден в писмена форма, но не съдържал всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в част му за направените намаления по СЕПП и НР-2 нямало мотиви за начина на получените суми. Административният съд е счел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока е изложил мотиви, че парцел № 81147-34-39-1 е допустим за подпомагане. Освен него за още осем Блокове на земеделското стопанство /БЗС/ било опровергани изляло или частично констатациите на административния орган. Три БЗС - № № 784450-30-17-1, 81147-39-2-1 и 81147-251-17-1, изцяло били допустими за подпомагане. Частично недопустими с по-малка площ от приетата в уведомителното писмо били пет БЗС - № № 39596-68-30-1, 53062-13-37-2, 78450-36-9-1, 81147-44-5-2 и 81147-48-33. За останалите БЗС, посочени в уведомителното писмо потвърждавали констатациите на административния орган. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че недопустими за подпомагане площи не били правилно установени от административния орган. Така по СЕПП вместо 7,31 ха наддеклариране, такова било 4,23 ха, а процентът на наддеклариране вместо 4,45 %, бил 2,52 %. А при НР-2 наддеклариране не било в размер от 0,29 ха, както е приел административният орган, а 0,02 ха, като процентът на наддеклариране вместо 3,50 %, бил 0,23 %. При тези констатации административният съд е приел, че административният орган неправилно е наложил намаление при условията на чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/30.11.2009 г. на Комисията. Такова не се дължало според нормата на чл. 57, § 1 от същия регламент. На последно място първоинстанционният съд е приел, че административният орган е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като била неправилно дешифрира от него съставената цифровата ортофото карта /ЦОФК/, което ако не е било допуснато, би се стигнало и до друго решение относно определяне на оторизирана сума за жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно като краен резултат със следните коригиращи мотиви: Неправилно административният съд е приел при обсъждане законосъобразността на уведомителното писмо, че същото е немотивирано. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Съобразно това се установява, че по СЕПП на касационния ответник е отказано частично финансово подпомагане на две основания: чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А конкретните размери на намалената площ на това основание също са посочени в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след извършена проверка на място в колона 4. По НР2 на касационния ответник е отказано частично финансово подпомагане на само за един имот и на едно основание - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Основанието се изразява е това, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Частичният отказ е за 0,29 ха от парцел № 39596-68-30-1, което е разликата между декларираната площ в колона 2 и площта на парцела след извършената проверка на място в колона 4 от таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо. С оглед на изложеното процесното уведомително писмо не е незаконосъобразно поради липса на мотиви, както неправилно е приел административният съд. Неправилно административният съд е приел също така, че административният орган неправилно е приел за недопустим за подпомагане парцел № 81147-34-39-1. За този парцел е била извършена на 10.11.2014 г. проверка на място, резултатите от които са обективирани в съставения контролен лист. За парцел № 81147-34-39-1 в контролния лист е посочено, че "при проверката на място се установи, че парцелът не се поддържа в добро земеделско състояние. Няма следи от човешка дейност през изминалата стопанска година". Проверка на място е нормативно установен според чл. 26а от ЗПЗП способ за проверка на заявлението за подпомагане. Съставеният контролният лист е официален документ, поради което той се ползва с презумптивна доказателствена сила. Така установеното в него не се опровергава от други доказателства по делото, включително и от назначената СТЕ, в която е посочено, че вещото лице не може да прецени дали през лятото дърветата са плододавали и в какво състояние е цялата овощна градина. По тази причина за парцела вещото лице е посочило два варианта на допустима площ - Вариант А - ако цялата овощна градина е допустима за подпомагане и Вариант Б - ако цялата овощна градина е запустяла и не е допустима за подпомагане. Констатациите от проверката на място не се опровергава от показанията на св. М. А., тъй като той е свидетелствал за беритба през 2014 г., а в случая искането за подпомагане е за кампания 2014 г., за която стопанската година е времето от 1 октомври на 2014 г. до 1 октомври на 2015 г. Или за процесния парцел относимо е плододаване през 2015 г. В същото време показанията на св. М. А. се опровергават от показанията на св. С. С., който е установил, че към момента на проверката на 10.11.2014 г. парцел № 81147-34-39-1 не е бил в добро земеделско състояние. С оглед на това следва да се приеме, че парцел № 81147-34-39-1 не е допустим за подпомагане. В останалата част изводите на административния съд са правилни. За осем парцела констатациите от проверката на място се опровергава от СТЕ. Така парцели № № 784450-30-17-1, 81147-39-2-1 и 81147-251-17-1 са изцяло допустими за подпомагане. За парцел 39596-68-30-1 недопустимата за подпомагане следва да бъде редуцирана от 0,29 ха на 0,02ха, за парцел 53062-13-37-2 - от 0,34 ха на 0,03ха, за парцел 78450-36-9-1 от 0,03ха на 0,02 ха, парцел 81147-44-5-2 от 0,03 ха на 0,02 ха и парцел 81147-48-33 от 0,54 ха на 0,25 ха. Останалите парцели са недопустими за подпомагане в частите им, така както са посочени в уведомителното писмо. За тях СТЕ е потвърдила тези констатации. Във основа на изложеното следва да се приеме, че общо недопустимата за подпомагане площ по заявлението на касационния ответник за СЕПП е 6,08 ха /4,23 ха според заключението на СТЕ + 1,85 ха за парцел № 81147-34-39-1/, а допустимата за подпомагане площ - 165,43 ха /167,19 ха според заключението на СТЕ - 1,85 ха за парцел № 81147-34-39-1/. При тези констатации процентът на деклариране е 3,68 %. При този процент на наддеклариране следва да бъде приложен чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/30.11.2009 г. на Комисията, като оторизираната площ следва да бъде изчислена при намаление от определената площ от 165,43 ха на два пъти недопустимата площ от 6,08 ха. Така оторизираната площ следва да е 153,27 ха. По НР2, която схема касае само парцел 39596-68-30-1, недопустимата за подпомагане площ следва да бъде определена на 0,02 ха, а допустимата - 8,55 ха. Така процентът на наддеклариране е 0,23 %. Затова не са налице основания да бъде приложен чл. 58, § 1 от Регламент № 1122/30.11.2009 г. на Комисията, а следва при оторизираната площ да бъде приложен чл. 57 от същия регламент. Съобразно изложените мотиви следва да се считат задължителните указания за тълкуване и прилагане на закона, дадени на административния орган след връщане на преписката Неоснователни са оплакванията на касатора в останалата им част. Наведените в касационната жалба оплаквания касаят одобрения на основание чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В случая този слой няма отношение към процесното уведомително писмо, тъй като административният орган не се е позовал на специализирания слой в уведомителното писмо. Същият в случая е и неприложим, тъй като намаленията в допустимата за подпомагане площ са направени на други основания - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП - поради неотстранени застъпвания и след извършени проверки на място. С оглед на установените нарушения на материалния закон административният съд правилно е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Затова обжалваното решение е правилно като краен резултат, което обосновава оставянето му в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,