Решение № 11854 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Гелова, срещу Решение 2040 от 12.03.2024 г., постановено по адм. дело 1870/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е по жалба на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, е отменено Решение 32-577260 от 03.10.2023 г., издадено от Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция "Митници" и е осъден касаторът за разноски. В касационната жалба са наведени доводи за наличието на отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Изложените подробни оплаквания са насочени към обосноваността и съответствието с приложимия материален закон на изводите на първата съдебна инстанция за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт, за недоказаност на обосноваността на съмненията на митническия орган по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл. 74, § 2 от МКС и изключването им в тяхната последователност и досежно неправилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от МКС. Претендира се отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на Лидикар ООД и присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Лидикар ООД, чрез процесуалния си представител адв. Василева, оспорва същата като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение и да му бъдат присъдени разноски и за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на наведените в касационната жалба доводи, доказателствата по делото, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, но разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е била законосъобразността на Решение 32-577260 от 03.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което в резултат на извършен последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024245R0 от 13.10.2020 г., на основание методът, визиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена нова такава в размер на 13 083,52 лева, в резултат на което е коригирана митническата декларация и са установени суми за досъбиране: мито 879,66 лева и ДДС 1 935,25 лева, или общо 2 814,91 лева за доплащане, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания на основание чл.114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: На 13.10.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е приета МД към МД с MRN 20BG001007024245R0, с посочен вносител в ел.д. 3/15 Р. А. М. и с декларатор, в качеството му на косвен представител (виж ел.д. 3/18, 3/19 и 3/21) Лидикар ООД, с която е деклариран за внос при режим на допускане за свободно обращение лек автомобил, употребяван, катастрофира, марка: Mazda, модел: 3 sport, тип: бензин, първа рег.: 01/01/2018 г., цвят: червен, обем: 2000, мощност 155 к.с; двигател: няма данни; шаси: JM1BN1U7XJ1162544. 3a стоката е посочено: в ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ Канада; в ел.д. 4/1 Условие на доставка - CFR - Стойност и навло ; в ел.д. 6/14 метод на определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки; цена на стоката и валута 3 418.00 CAD; идентификационен номер на контейнера MEDU7781485. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: Търговска фактура RA-E20072803/28.07.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 4880 rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист RA- E20072803, издаден от 9396-9053 QUEBEC Inc. , талон рег. номер; генерален коносамент MEDUMC511190; търговска фактура 000003029/09.10.2020 г. издадена от Логи спед ООД. С писмо per. 32-441111/16.12.2022г. на ЦМУ от канадските митнически власти - Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, вкл. и с данни за процесния внос. В тази връзка на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническите органи са осъществили последващ контрол след вдигане на стоката с цел проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. От предоставената износна декларация от канадската митническа администрация в електронен формат се установява, че декларираната стойност на автомобила от канадския износител е в размер на 9 889 CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано Prepayment (предплащане). Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Последвало е изискване на доказателства в потвърждение на декларираната цена от страна на жалбоподателя и от страна на Р. М., подробно описани съответно в писма изх. 32-38955/30.01.2023 г. и 32-39447/31.01.2023 г. Постъпил е отговор от Лидикар ООД, съгласно който всички документи по вноса са били приложени към МД, дружеството не съхранява търговска документация по сделката, вкл. не са му предоставени доказателства за извършените плащания, нито притежава снимков материал на автомобила и прочие документи, доколкото не страна по търговската сделка. Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 с per. 32- 106955/20.03.2023 г. дружеството жалбоподател е било уведомено за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение, вкл. и за причините и доказателствата въз основа са възникнали основателните съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение. В отговор Лидикар ООД е изразило несъгласие във връзка с установения за досъбиране размер на вносно мито и ДДС по подробно изложени съображения. С докладна записка с рег. 32-574348/02.10.2023 г., изготвена от и.д. началник на МП Пристанище Бургас, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007024245R0/13.10.2020 г. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното Решение рег. 32 -577260 от 03.10.2023 г. на Директора на ТД "Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с МД с MRN 20BG001007024245R0/13.10.2020 г.. митническа стойност и на основание чл. 74, § "3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 13 083,52 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация 13.10.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1 308,35 лева. На основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 14 511,87 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 2678.10 лева. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 2 814,91 лева, от които мито в размер на 879,66 лева и ДДС в размер на 1 935,25 лева, ведно със задължение за лихви, считано от 13.10.2020 г. до уведомяването на длъжника. В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура RA-E20072803/28.07.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc. , 4880 rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., митническите органи са обсъдени вторичните методи посочени в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за периода 29.08.2020 г. 27.11.2020 г. за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, § 2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 9 889 CAD (12 402,98 лева). За да определят окончателната митническа стойност, към приетата за достоверна цена на стоката са прибавени и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза в размер на 680,54 лева, представляващи средноаритметичен размер, съгласно информацията в база данни МИС3А за допуснати за свободно обращение автомобили с пристанище на натоварване Монреал, в приблизително същия период на разглеждания внос. Посочени са и декларациите, въз основа на които е извършено изчислението на приетите разходи за вноса. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), но в административно производство, в което са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с мотиви че липсва заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ, която да е връчена на проверяваното лице, което е квалифицирано като съществено и неотстранимо нарушение. Обосновал е извод и за несъответствието на акта на митническия орган с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган относно неправилното деклариране на митническата стойност според него не се обосноват от събраните доказателства; не са възприети и мотивите на органа за неприложимост на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от МКС; най-сетне е приел и че митническата облагаема стойност /МОС/ незаконосъобразно е определена на основание чл. 74, § 3 от МКС въз основа на представена обобщена информация за износ лекия автомобил - а именно декларираната стойност на лекия автомобил при износа. Като резултат е отменено Решението на Директора на ТД Митница Бургас . Доводите на касатора за неправилност на така постановеното от административния съд решение са за неправилност на преценката на съда относно: наличието на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила; за недоказаност на основателните съмнения и неотпадането им след изпълнение на законоустановената процедура по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение; за несправяне с доказателствената тежест за установяване изключване в тяхната последователност на методите по чл. 74, § 2 от МКС и относно неправилното прилагане на метода, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно и допустимо, както и за правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на четири въпроса спазени ли са административно производствените правила при издаването на оспорения индивидуален административен акт; обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза . В този порядък основателен е доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която е прието, че в административното производство по издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С чл. 48 от Регламент 952/2013 г. е регламентиран последващият контрол, осъществяван от митническите органи след вдигане на стоките, посредством както е посочено проверка на точността и пълнотата на митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби, ако това все още е възможно. Доколкото държавите членки разполагат с правомощие да определят условията при които следва да се осъществи този контрол, националният законодател го е регламентирал с Глава четиринадесета, раздел Раздел IV озаглавен "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците /ЗМ/. В случа от доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка, както правилно е приел и първостепенният съд и неоснователни са възраженията на касатора за противното. Първоинстанционният съд не е съобразил разграничението между двете процедури - проверка на декларацията по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ и последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ и погрешно е релевирал към правилата за провеждането на втория вид процедура виж чл. 84, ал. 2 от ЗМ. На следва място безспорно както нееднократно се излага в съдебната практика, а и не се оспорва от никоя от страните в процеса, съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 19. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В този порядък настоящият касационен състав споделя доводите на касатора и преценява като неправилен извода на административния съд за липсата на доказателства за основателност на съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Информацията, предоставена от канадската митница е за декларирана в износната МД цена за процесния автомобил, която значително надвишава цената, посочена в приложената от вносителя към МД за внос фактура. Информацията е предоставена въз основа на Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. Според чл. 7 Митническите органи си оказват взаимопомощ при искане или по своя инициатива, като предоставят подходящи сведения, допринасящи за осигуряване на правилното прилагане на митническото законодателство, както и за предотвратяване, разследване и борба с операциите, които го нарушават, а според чл. 11, § 1 Запитаният орган предава съответните сведения на запитващия орган под формата на документи, заверени копия, доклади или електронни версии на такива документи. Едновременно с това се предоставя всяка информация, имаща отношение към тълкуването или използването на тези данни, като съгласно чл. 16, § 3 получената по силата на това споразумение информация може да се използва при съдебни и административни производства. Съществено е, че писмата от Канадските митнически служби са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия и основателни са съображенията на Директора на ТД Митница Бургас в тази насока. Но не така стоят нещата с т.нар. декларация за износ, която безспорно съставлява частен, а не официален, документ, като отделно не е установено по никакъв начин на какви доказателства се основава информацията посочена в същата, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобила, както неправилно се поддържа от касатора. Или макар и цената, декларирана в декларацията за експорт, да не може да бъде възприета безрезервно, като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, също така не може да бъде прието и че не обосновава съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. Или следва да се споделят оплакванията в касационната жалба, че необосновано и неправилно, първостепенният съд е приел, че митническите органи не са обосновали, а и не са доказали, основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. На трето място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото и по третия формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд за несправяне от страна на митническите органи с така възложената им доказателствена тежест. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б. б от МКС е изключен на база надлежна проверка в базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесните мотоциклети белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични , съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б. г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. На следващо място обаче не могат да бъдат споделени доводите на касатора, насочени против формираните от първостепенния съд изводи за неправилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод , при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митническия орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, касаторът е изпълнил задължението си да изложи в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така митническият орган излага съображения, че въз основа на прилагане на метода на последната възможност (чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, бел. моя), митническата стойност ще бъде определена на база наличните данни на територията на Съюза /представляващи електронната информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада/ , и като краен резултат за разглеждания употребяван автомомил МОС е определена в размера на посочената продажна стойност в износната декларация, към която са прибавени и разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена коментираната МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Следва да се отбележи, че вече бе отхвърлена тезата че посочената в износната декларация стойност е именно договорната стойност за целите на вноса на процесния автомобил, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Отделно от това макар не може да се приеме и че в случая е изпълнено разрешението, дадено с Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55, а именно че посочените в експортната декларация продажна стойност, всъщност би могла да бъде приравнена на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки . В това отношение е достатъчно да се отбележи, че както е разяснено в същото Решение на СЕС, Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22) , и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел. моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности , в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 29 30, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс . Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираната стока, логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван , катастрофирал , с повреди ), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което следва да се споделят изводите на първостепенния съд, че административният орган е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав споделя изводите на състава на Административен съд Бургас, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал като краен резултат до същия правен извод, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявена претенция за това в тежест на Агенция Митници /виж § 1, т. 6 от ДР на АПК/ следва да бъдат възложени понесените пред настоящата инстанция от Лидикар ООД разноски, които се установиха в размер на 900 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение