Решение № 4574 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2014 г.

Решение № 4574 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6949/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Величко Петров моли да бъде отменено решение № 898/2.04.2014 г. по адм. д. № 2831/2012 г. на АС-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161201632/8.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Величко Петров против РА № 161201632/8.06.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 4000 лв с начислени лихви по две фактури на "Ил еврокомпания" ЕООД за периода м. 9.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на горива не са осъществени. Съдът е обсъдил приложимата практика на СЕО и СЕС и правилно е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, получателят по доставката следва да докаже нейното осъществяване. Съдът е приел, че представените товарителници, пътни листове и складови разписки не установяват осъществяване на доставките. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по съображения, че констатациите в него не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Вещото лице е дало заключение, че е видяло бензиноколонката на доставчика, получило е по имейл извлечения от някои счетоводни регистри на доставчика и е дало заключение, че доставчика е отразил процесните фактури в дневника за продажби, закупил е дизелово гориво през м. 6.2011 г., но няма данни дали е било налично към датата на издаване на процесните фактури през м. 7.2011 г. В преписката са приложени справки за подадени уведомления по чл. 62 КТ от доставчика, от които е видно, че в периода 9.03.2011 г. - м. 9.2011 г., в който са издадени спорните фактури доставчикът е имал назначени по трудов договор повече от десет работника с длъжност - обслужващ бензиностанция, газостанция. В протокола за насрещна проверка на доставчика на л. 573 от преписката е констатирано, че за м. 7.2011 г. доставчикът е декларирал 8 лица назначени по трудов договор и дейност търговия на едро с твърди, течни и газообразни вещества. Приложен е договор за наем на нафтопункт с колонка за зареждане от 18.02.2010 г., находяща се в гр. Пазарджик, част от имот на "Оризарна-Пазарджик" ООД. По чл. 12, ал. 2 от договора е уговорено продължаване на срока на договора с 6 месеца, ако след изтичане на срока на договора наемателят продължи да ползва наетия имот. Декларираните трудови договори с работници на бензиностанция/газостанция потвърждават тезата на касатора, че през м. 7.2011 г., когато са издадени фактурите, доставчикът е разполагал с обект нафтопункт с колонка за зареждане, от който да осъществи доставките на фактурираните горива. Представен е договор за отдаване под наем на товарен автомобил цистерна от 1.01.2010 г. за срок от една година, в който в общите разпоредби, т. 2, страните са уговорили приложимост на общото гражданско законодателство на страната. По чл. 236, ал. 1 от ЗЗД и цитираната т. 2 от договора е предвидена възможност за удължаване на срока на договора, ако след изтичане на срока на договора, използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя. Съдът не е кредитирал неоспореното заключение на вещото лице по съображения, че не се подкрепя от останалите доказателства, като не е посочил кои доказателства противоречат на заключението на вещото лице, поради което изводът му е направен в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Приложените складови разписки и товарителници не са подписани за получател от ревизираното лице или негов представител и не установяват предаване на горивата в патримониума на ревизираното лице. Те са представени от ревизираното лице по време на ревизията. Предаване на горивата на ревизираното лице е установено от обясненията на Петров на л. 110 от преписката, на гърба, където саморъчно е записал, че горивата са доставени от "Ил еврокомпания" ЕООД с техен превоз и е съхранявал същите в своя цистерна с обем 2 т. в двора в с. Черничево, където е адресът на земеделския производител. Изводът за осъществяване на доставките се потвърждава от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните. Липсата на данни в счетоводството на доставчика дали закупените през м. 6.2011 г. горива са били налични през м. 7.2011 г., когато са издадени процесните фактури, не е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката, предвид решението по съединени дела С-95/07 и С-96/07 на СЕО. Липсата на данни шофьорът М. Горчев на какво основание е извършил транспорта по товарителниците и пътните листове също не е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, щом доставката е осъществена. Липсата на данни за платен наем от доставчика за наетите от него нафтопункт и товарен автомобил цистерна не е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя по осъществените доставки. Възможността договорите за наем да бъдат продължени е предвидена в наемните договори. Продължаването на действието на последните се потвърждава от справката за уведомленията по чл. 62 КТ. По делото е доказано осъществяване на доставките по процесните фактури и незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по тях в РА. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 9.2011 г. 4000 лв с начислени лихви 269,27 лв, изчислени съответно. Решението следва да се отмени и в частта за разноските поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски за първата инстанция в размер 514 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,