Решение № 6779 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2015 г.

Решение № 6779 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Арслан Енерджи" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, представлявано от управителя Рамазан Арслан, против решение № 2870/29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1219/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание № 5, обективирано с протокол № 2999/20.11.2013 г. за извършена проверка на Дирекция "Инспекция на труда" гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Пловдив, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно С обжалваното решение Административният съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на "Арслан Енерджи" ООД - гр. Пловдив, против предписание № 5, обективирано с протокол № 2999/20.11.2013 г. за извършена проверка на Дирекция "Инспекция на труда" - гр. Бургас, с което на касатора е наредено да не допуска чужденци да предоставят работна сила на обект "Комплекс за преработка на тежки отпадъци" на територията на "Лукойл Нефтохим-Бургас", без разрешение за работа от Агенцията по заетостта, съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното предписание законосъобразно е предписано на дружеството да не допуска чужденци да предоставят работна сила на посочения обект без разрешение за работа от Агенцията по заетостта. Според съда, обосновано е прието, че лицата Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай, турски граждани, са работили по трудово правоотношение в дружеството на обекта "Комплекс за преработка на тежки отпадъци" на територията на "Лукойл Нефтохим Бургас", като в тази връзка се е позовал на показанията на свидетеля Акън Октай, дадени в съдебно заседание, както и на данните в книгата за инструктажа. Заключил е, че в случая не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешение за работа на чужденци в Р България, при която не е необходимо получаване на разрешение от Агенцията по заетостта, тъй като 6-мата чужденци не са управители на дружество с ограничена отговорност /дружеството-жалбоподател/. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изследвал последователно и задълбочено всички основания за законосъобразност на оспорения административен акт, обсъдил е събраните доказателства и правилно е преценил доказателствената им сила, въз основа на това е достигнал до обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна, първоинстанционният съд обосновано е приел, че посочените по-горе турски граждани са осъществявали дейност като заварчици на посоченото работно място, в рамките на установено работно време и седмична почивка. Неправилно в тази връзка в касационната жалба се поддържа, че съдът е обосновал извода си само на записванията в книгата за инструктаж. В мотивите на решението съдът подробно е обсъдил показанията на свидетеля Акън Октай, дадени в съдебно заседание, съпоставил е тези данни с информацията, съдържаща се в книгата за инструктаж и здраве при работа /ежедневен инструктаж/ на "Арслан Енерджи" ООД и я е съпоставил с естеството на трудовата дейност, която се осъществява на длъжността "заварчик". Обосновани са изводите, които са направени от съда, а именно, че при проверката 6-те лица са осъществявали дейност по престиране на работната си сила като заварчици, а не дейност по контрол на други работници в качеството им на съдружници в дружеството - работодател, както се твърди пред първата инстанция и в касационната жалба. Твърдението в касационната жалба, че попълването на длъжността "заварчик" за шестимата турски граждани в книгата за инструктаж е направено, за да се запълни мястото в съответната графа, не може да бъде прието за достоверно, защото не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а само обосновава защитната теза на жалбоподателя. По делото е безспорно (от данните от Търговския регистър), че Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай са съдружници в "Арслан Енерджи" ООД; за същите не е получавано разрешение от Агенцията по заетостта. Правните изводи на съда съответстват на установената фактическа обстановка и на приложимите нормативни разпоредби. Поддържаното и пред настоящата инстанция възражение за издаване на предписанието от некомпетентен орган е неоснователно. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, съгласно чл. 399, ал. 1 КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително и специализирания контрол по спазването на Закона за насърчаване на заетостта, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, чиито структурни звена са дирекциите "Инспекция по труда". Правилен е също изводът, че предписанието е издадено в съответствие с материалния закон. В чл. 70, ал. 1 и 2 ЗНЗ е предвидено, че чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна; разрешението се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец. Безспорно е, че такова разрешение в случая не е било издадено за лицата Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай. Същевременно, не са налице обстоятелства, които изключван необходимостта от издаване на разрешение. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешение за работа на чужденци в Република България, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 74, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, са предвидени хипотезите, при които не е необходимо издаване на разрешение, но конкретния случай не попада в нито една от изброените хипотези. Пред първата инстанция, както и в касационната жалба се поддържа, че за посочените лица не било необходимо разрешение, защото били съдружници в дружеството. Съдът подробно е обосновал извода си, че в случая не са приложими разпоредбите на т. 4 и 5 от наредбата, тъй като те се отнасят за чужденци, които са управляващи търговски дружества или клон на чуждестранно юридическо лице или които са членове на управителни съвети и съвети на директорите на търговски дружества, доколкото не работят и по трудово правоотношение, а Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай не са такови лица. Поддържаното в касационната жалба становище, че следвало да бъде приложена новата разпоредбата на т. 5а, е неоснователно. Тази разпоредба е обн. в ДВ, бр. 110/2013 г., в сила от 24.12.2013 г., т. е. не е действала към момента на проверката и издаване на оспореното предписание. Доводът, че същата била по-благоприятна за работодателя и затова следвало да бъде приложена, е неоснователен, тъй като приложимият материален закон е този, който е действал при възникване на съответния фактически състав, освен, ако няма придадено обратно действие на нормата. Такова действие на нормата в случая не е придадено. Отделно от това стои въпросът, че дори и в хипотезата на т. 5а на чл. 4, ал. 1 от наредбата изключването на необходимостта от разрешение е предвидено само за дейността по управление на дружествените работи, а Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай не са осъществяваля такава дейност. Поддържаното в касационната жалба възражение, че разрешение не било необходимо предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от наредбата, също е неоснователно. Според тази разпоредба, разрешение не се изисква за чужденци, които са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут. По делото няма данни към момента на проверката и издаване на предписанието Енвер Яман, Джума Кьосе, Джума Явуз, Хадьи Бостанджъ, Хакан Куртулуш и Акън Октай да са имали статут на постоянно пребиваващи в България. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват основания за недопустимост или нищожност на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за касационното производство не се възлагат, тъй като не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение