Решение № 1515 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2013 г.

Решение № 1515 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Месокомбинат Ловеч" АД, подадена чрез адв. Анастасия Дюлгерова против Решение № 1073/18.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9300/2012 г. по описа на Административен съд София-град. С жалбата се релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение. Касационният жалбоподател твърди, че в Решение № 3244/06.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14144/2010 г. по описа на ВАС е налице съществен порок, обуславящ нищожността му, а именно такава степен на неразбираемост на мотивите, респ. на съдебното решение, че не може да се формира волеизявлението на състава, водещо до липса на волеизявление в съдебния акт и невъзможност същия да бъде приложен от страните по спора. Моли Върховния административен съд да отмени решението на АССГ и да прогласи за нищожно Решение № 3244/06.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14144/2010 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е потвърдено Решение № 391/06.10.2010 г. постановено по адм. д. № 411/2010 г. по описа на АС - Велико Търново. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" Велико Търново оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Силвия Цацинова, която с писмения отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователно по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от дружеството, с претенция за обявяване нищожност на съдебно Решение № 3244/06.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14144/2010 г. по описа на ВАС, първо отделение. За да достигне до този резултат, АССГ е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, който му е изпратен по подсъдност от ВАС, тъй като се касае за съдебно решение, постановено по административен спор. С оглед на това в мотивите на обжалваното решение е отразено, че ищецът има правен интерес да търси съдебна защита по исков ред и е преценено, че в случая не е налице нито едно от конкретните нарушения на съдебно решение, които са установени от доктрината и от съдебната практика относно претендираната нищожност на съдебен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил различни хипотези на нищожност на съдебно решение и е извел заключение за отхвърляне на иска, защото не е допуснат нито един тежък порок на решението. Настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд София-град. Обжалваното решение е постановено, съобразно изрично регламентираната в АПК компетентност за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, които са постановени по административни дела. В случая съдът е бил сезиран с искова молба за прогласяване на нищожност на съдебен акт, постановен от Върховния административен съд в касационно производство. По силата на чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК, на административния съд са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност на решения, постановени по административни спорове. Настоящият съдебен състав счита, че посочената норма изключва подведомствеността на гражданските съдилища, предвидена в чл. 270, ал. 2 от ГПК и в отменената разпоредба на чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.). В този смисъл е съдебната практика по този вид дела. В нормата на чл. 132, ал. 2, т. 1 - т. 8 от АПК са изброени изрично и изчерпателно видовете съдебни производства, които са родово подсъдни на Върховния административен съд и между тях законодателят не е включил искови производства, образувани по искове за обявяване на нищожност на съдебни решения по административни дела. Следователно се касае за правен спор, който е подсъден на съответния административен съд, съобразно изискванията на чл. 132, ал. 1 от АПК и в случая това е АССГ, който валидно се е произнесъл по иска за нищожност на съдебно решение, постановено от Върховния административен съд. Оттук следва изводът, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно приложението на материалния закон, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд точно и законосъобразно е тълкувал и приложил материалноправните норми. В мотивите на обжалваното решение правилно е прието, че искът за обявяване на нищожност на решение № 3244/06.03.2012 г. по адм. д. № 14144/2010 г. на Върховния административен съд е неоснователен, защото в конкретната хипотеза липсват основания за прогласяване на претендираната нищожност. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове и точно е констатирал, че нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация; относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. За пълното следва да се отбележи и следното: Според даденото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев, което е задължително за съдилищата, диспозитивът на решението, с който съдът се произнася относно спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, е източника на силата на присъдено нещо. Отделно от това мотивите на решението не съставляват част от съдържанието на решението - чл. 236, ал. 1 от ГПК, а се излагат "към решението" - чл. 236, ал. 2 от ГПК /съответната разпоредба от отменения ГПК е чл. 189, ал. 1 и 2/. Нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на Решение № 3244/06.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14144/2010 г. по описа на ВАС, първо отделение, по адм. д. № 3461/2001 г. не е осъществен гореописаното нарушение, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че визираното съдебно решение е валидно и не е нищожно. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 от АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., в съответствие с чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,