Решение № 3977 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2016 г.

Решение № 3977 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4150/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Ж. В. е подал касационна жалба срещу решението от 26.02.2016 г. по адм. дело № 524/2015 г. по описа на Административния съд-В., с което е бил отхвърлен предявеният от него срещу Регионалната дирекция по горите-Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 2500 лева за неимуществени вреди, причинени от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления № 872/22.08.2013 г. и № 873/01.11.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите-Б. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск и се присъдят направените разноски. Регионалната дирекция по горите-Б. е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. Ж. В. срещу Регионалната дирекция по горите-Б., с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 2500 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в създаване на негови и на семейството му притеснения и уронване на авторитета му като кмет на село Ц. П., община К., посредством издадените срещу него две наказателни постановления на директора на Регионалната дирекция по горите - Б., които били отменени от съда. С решение от 28.10.2014 г. по адм. дело № 158/2014 г. по описа на Административния съд-В. искът бил отхвърлен. Решението било отменено с решение от 07.12.2015 г. по адм. дело № 14880/2014 г. по описа на Върховния административен съд и делото било върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане от друг състав на административния съд било установено, че с решение № 53/14.11.2013 г. по НАХД № 141/2013 г. по описа на Районния съд-К. било отменено наказателно постановление № 872/22.08.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите - Б. С решение № 1/27.01.2014 г. по НАХД № 175/2013 г. по описа на Районния съд-К. било отменено наказателно постановление № 873/01.11.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите-Б. Наказателните постановления били издадени по отношение на В. Ж. В. въз основа на актове за установяване на административни нарушения, изразяващи се в това, че на 3.08.2013 г., в землището на село Ц. П., в отдел 136, подотдел "В", представляващ държавна горска територия, отсякъл 5 пр. куб м дърва за огрев, от дървесен вид "благун", които не били маркирани с контролна горска марка, и за които не е притежавал позволително за сеч. Във връзка с твърденията на ищеца, че вследствие издадените незаконосъобразни наказателни постановления понесъл неимуществени вреди, по делото били разпитани двама свидетели. С. С. В. е заявил, че познава ищеца и през 2013 г. е бил личен асистент на майка му. В началото на месец август 2013 г., в село Ц. П., се разбрало, че на кмета на селото В. В. са съставени два акта за незаконна сеч. Вътов споделил със свидетеля, че е много разтревожен, пие хапчета за успокоение и се тревожи да не загуби работата си. Притеснявал се, че заради случая дъщеря му, която възнамерявала да кандидатства за работа в Министерството на отбраната, ще претърпи неуспех. Разговорите в селото за незаконно добитите от кмета дърва довели до притеснение и у неговите родители. След съставянето на двата акта майката на ищеца получила инсулт, а по-късно починала. Впоследствие, на местните избори през есента на 2015 г., ищецът отново бил избран за кмет на село Ц. П.. С. Л. Н. разказала, че познава ищеца от много време, тъй като преди да стане кмет, той е бил директор на училището, в което учило нейното дете. В началото на месец август 2013 г. в селото се заговорило, че ищецът е откраднал около 5 кубика дърва. Хората се възмущавали от обстоятелството, че В. В. е "кмет, а краде". Ищецът се почувствал много зле, бил "психически сринат". Скоро след този случай той помолил свидетелката да му купи лекарства от град К., като й дал "зелена рецепта" за успокоителни лекарства. Майката на ищеца, която по това време била болна, понесла много тежко обвиненията срещу сина си . От правна страна съдът приел, че искът е недоказан. Ищецът не ангажирал доказателства, че е търпял вреди от издадените наказателни постановления, макар те да били отменени от съда като незаконосъобразни. Не били представени писмени доказателства за здравословното му състояние, поради което не можело да се направи извод за неблагоприятно засягане на здравето му в резултат на преживян стрес. Административният съд посочил, че не кредитира показанията на свидетелите, тъй като били фрагментарни, оскъдни откъм съдържателност и вътрешно противоречиви. Липсвала конкретика и се наблюдавало избирателно поднасяне на факти, внасящо съмнение в достоверността на изложението. Двамата свидетели не възпроизвеждали факти от битието на ищеца, чрез които да бъде извършена проверка на показанията им. Свидетелите заявили, че психическото състояние на ищеца се е влошило след инцидента поради съставените актове и обсъжданията на хората в селото, но безспорно отношението към ищеца не се е променило, след като на изборите през есента на 2015 г. той отново бил избран за кмет на населеното място. Не можело да се направи категорично заключение, че ищецът е имал някакви неблагоприятни психически преживявания, които да са в непосредствена причинна връзка с отменените наказателни постановления. Двамата свидетели си противоречали относно времето, през което заболяла майката на В. В., което поставяло под съмнение наличието на причинно-следствена връзка между административно-наказателното производство и евентуалните негови и на близките му притеснения. Еднократното закупуване на успокоителни лекарства за ищеца от свидетелката Николова не можело да се приеме като доказателство за наличие на влошеното му психическо здраве. Свидетелите не правели разлика между съставените два акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателните постановления. И двамата свидетели акцентирали върху психичните травми, нанесени на ищеца в резултат на съставянето на актовете от "горския на селото Илиян". Тази последица обаче била неотносима към спора, защото в образуваното съдебно производство на доказване подлежат неимуществените вреди, причинени от отменените наказателни постановления, а не от започване на административно-наказателното производство, инициирано със съставяне на двата акта за установяване на административно нарушение. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск срещу Регионалната дирекция по горите-Б.. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Административният съд направил неточни фактически констатации, като е подходил критично към показанията на разпитаните свидетели. Съдът е отрекъл истинността на дадените показания без да е налице процесуално основание за отхвърлянето им. По делото не е установена заинтересованост на свидетелите, показанията им са последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите е следвало да създадат убеждение у съда, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения и накърняване на доброто му име в обществото вследствие издадените наказателни постановления, като се отчете, че той е бил кмет на малко населено място, в което всички се познават. Съдът едностранчиво е интерпретирал факта, че В. В. е спечелил следващите избори за кмет на село Ц. П., без да съобрази, че положителният вот на населението може да се дължи и на възстановеното доверие към него след отмяната на наказателните постановления. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът е длъжен да основе решението си на доказани факти, а не на предположения, както предвижда чл. 235, ал. 2 ГПК. Необоснован и несъобразен с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че вредите за ищеца били настъпили от съставените актове за установяване на административно нарушение, което било неотносима последица. Административно-наказателното производство се състои от актове и действия, които се инкорпорират в приключващия производството административен акт, поради което подобно разграничение не може да се направи. Що се отнася до преценката на съда за недоказаност на вреди от влошено здравословно състояние, следва да се отбележи, че ищецът не е направил такива твърдения. В исковата молба се твърди наличието на вредни последици за близки на В. В., но тези последици не подлежат на възмездяване, тъй като обезщетението се присъжда само за вредите, причинени на лицето, което е предявило исковата претенция. При наличието на осъществен фактически състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, включващ отменени от съда незаконосъобразни административни актове и морални вреди, изразяващи се в притеснения и уронване на доброто име на ищеца в обществото, настъпили за него в пряка причинна връзка с отменените актове, предявеният иск следва да се уважи, като се присъди обезщетение по справедливост в размер на 800 лева. При определяне на обещетението съдът взе предвид видът и тежестта на настъпилите вредни последици, както и продължителността на периода, през което са търпени вредите, обхващащ времето от 6 месеца, считано от започване на административнонаказателните производства до отмяната на издадените наказателни постановления с влезли в сила решения. Поради допуснатите нарушения, съставляващи отменителни основания, решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 1700 до 2500 лева и вместо него да се постанови друго, с което Регионалната дирекция по горите-Б. бъде осъдена да заплати на В. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева, причинени от отменените като незаконосъобразни наказателни постановления № 872/22.08.2013 г. и № 873/01.11.2013 г. на директора на Регионалната дирекция по горите-Б.. В останалата част решението следва да се остави в сила. Направените от касационния жалбоподател разноски възлизат общо на 270 лева. С оглед изхода на делото, съразмерно с уважената част от иска, в негова полза следва да се заплатят разноски в размер на 86 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд