Решение № 15820 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2017 г.

ВАСVI отделение18.12.2018 г.докладчик т Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 31.07.2017 г., постановено по административно дело № 131/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Габрово да заплати на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, ЕИК 107507217, седалище и адрес на управление в гр. Габрово, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15820 от 18.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11263/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Габрово, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт М. Недев, срещу решение № 96/31.07.2017 г., постановено по административно дело № 131/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отменена писмена покана № 63 от 11.04.2017 г., издадена по чл. 76б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от директора на РЗОК – Габрово, и РЗОК – Габрово е осъдена да заплати на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово сумата от 410 лева разноски по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено ведно със законните последици. Претендира и присъждане на разноските по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово, действащ чрез пълномощника адв. Н. Миланов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и правилност на обжалваното решение. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила и да му се присъдят направените деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуалното му представителство пред настоящата инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното съдебно решение не страда и от твърдяните от повереника на касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отменил писмена покана № 63 от 11.04.2017 г., издадена на основание чл. 76б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване от директора на РЗОК - Габрово, с която МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, е приканено да внесе в 14-дневен срок от получаването й сумата от 4064 лева в полза на РЗОК – Габрово на основание констатациите, отразени в протокол № 386/02.11.2016 г. и протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № 96/02.11.2016 г., които са били връчени на 02.11.2016 г. на представител на лечебното заведение. За да постанови това решение съдът е приел, че процесната писмена покана № 63 от 11.04.2017 г. е материално незаконосъобразна и е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че след протеклата процедура пред арбитражна комисия по реда на чл. 74, ал. 4 и чл. 75 от ЗЗО е издадена заповед за налагане на санкция № РД-ФН-116 от 11.04.2017 г. от директора на РЗОК – Габрово съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, с която на лечебното заведение е наложена санкция "финансова неустойка" в общ размер на 2400 лева, представляваща 12 санкции по 200 лева. Съгласно императивната разпоредба на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В конкретния случай процесната писмена покана и заповедта за налагане на санкции са издадени на една и съща дата, а имено 11.04.2017 г. Следователно първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената писмена покана се явява незаконосъобразна поради противоречие с нормативното изискване писмената покана да се издаде след влизане в сила на заповедта за налагане на санкция, като последната е била оспорена по съдебен ред и не е била влязла в сила към момента на издаване на обжалвания административен акт. Решението на Административен съд - Габрово, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, както и в съответствие с целта на закона, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила (установени в раздел десети от глава втора на Закона за здравното осигуряване) и в противоречие с материалния закон. Развитите от касаторовия повереник съображения отчасти се припокриват с релевираните доводи за законосъобразност на процесната писмена покана пред Административен съд - Габрово, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. По отношение на твърдяното в касационната жалба, че процесната писмена покана не подлежи на оспорване, че оспорващият няма правен интерес, и че вече е имало образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание, следва да се посочи, че макар и да е имало образувано дело пред същия съд и със същите страни, предметът на административно дело № 130/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово е законосъобразността на заповед за налагане на санкция № РД-ФН-116/11.04.2017 г., издадена от директора на РЗОК – Габрово, а не законосъобразността на обжалваната в настоящето производство писмена покана, която представлява отделен административен акт съгласно чл. 21 от АПК. Обяснението, че едновременното издаване на заповедта за налагане на санкции и писмената покана е по целесъобразност, е несъстоятелно и в противоречие с материалния закон. Както вече беше посочено, съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД, а според ал. 2 на същия чл. 76 б, в случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Т. е. законодателят е предоставил възможност на изпълнителя на медицинска помощ да обори констатациите за извършено нарушение на ЗЗО или НРД, съдържащи се в наказателното постановление или в заповедта за налагане на санкция, и влизането в сила на тези актове е нормативно установена предпоставка за издаване на писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. От събраните доказателства в производството по издаване на заповедта за налагане на санкция и тяхната достоверност се определя издаването на писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми. След влизане в сила на заповедта за налагане на санкция следва да се приеме, че нарушенията са налице и следователно спорът в тази връзка е окончателно приключил. Поради това настоящият съдебен състав счита, че оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което решението на Административен съд - Габрово не страда от наведените с касационната жалба пороци. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя (ответник в настоящото производство), първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция, е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД е заплатила 360 лева за възнаграждение на упълномощения от дружеството да го представлява пред касационната инстанция адвокат. С оглед на това РЗОК – Габрово следва да бъде осъдена да заплати на лечебното заведение сумата от 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 31.07.2017 г., постановено по административно дело № 131/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Габрово да заплати на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, ЕИК 107507217, седалище и адрес на управление в гр. Габрово, сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Цитирани разпоредби

3