Решение № 2529 от 9.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Експертен пул България , срещу решение 4793 от 13.07.2022 година на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. 3908/2022 година, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу решение BG05M9OP001-1.023-0162/6 от 08.07.2020 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г. (ОП РЧР), в частта, с която е определена финансова корекция 25% от стойността на направените разходи по сключени договори 1 от 02.05.2019 година Кей си конслутинг ООД и договор 2 от 02.05.2019 година с изпълнител Данси фууд ЕООД по публична покана с предмет: Предоставяне на услуги по организиране и провеждане на информационни събития Предприемачество 2020 и обучения по предприемачество и в частта, с която е определена финансова корекция 25% от стойността на направените разходи по сключени договори: 3 от 02.05.2019 година с Д. Йорданов, 4 от 02.05.2019 година с Д. Благоев, 5 от 02.05.2019 година с П. Павлов и 6 от 02.05.2019 година със С. Савов по публична покана с предмет: Предоставяне на консултантски услуги за подготовка за самостоятелна стопанска дейност и дейности за подкрепа . Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че тъй като производството е проведено по реда на чл. 226 АПК в стремежа си за спазване на задължителните указания на ВАС, първоинстанционният съд се бил ограничил само до тяхното възпроизвеждане. Не били разгледани някои от обективните факти и обстоятелства от значение по делото, както и по разглежданите конкретно въпроси. Соченият подход довел до формирането на погрешни правни изводи и немотивираност на съдебния акт. Досежно констатациите на УО за налагане на финансова корекция в размер на 25% от стойността на направените разходи по договор 1 от 02.05.2019 година и договор 2 от 02.05.2019 година съдът погрешно интерпретирал заключението на органа, че в публичната покана не била налице методика за определяне на комплексна оценка. Обстоятелствата по офериране на срока за изпълнение били налични в публичната покана. Същите обстоятелства били налични и по отношение на показателя, свързан с оценяване на ценовото предложение. Разпоредбите на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 18 от ПМС 160/2016 година били изцяло спазени. Поради тази причина констатацията за пълна липса на методика била погрешна. Твърди, че критериите за възлагане, показателите за оценка, заедно с тяхната тежест, били изцяло публикувани в публичната покана, поради което дори да е налице пропуск в описанието и указанията, същият недопустимо бил приравнен на липса на методика. Финансовата корекция по посочената квалификация могла да се наложи при липса на посочването на критерии за възлагане. Счита, че квалификацията на нередността не отговаря на твърдяното от УО на ОПРЧР нарушение. Същите аргументи се поддържат изцяло и по отношение определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на направените разходи по договор 3 от 02.05.2019 година, договор 4 от 02.05.2019 година, договор 5 от 02.05.2019 година и договор 6 от 02.05.2019 година, предвид че били използвани същите показатели за оценка и били налице същите констатации от страна на органа. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски. Ответникът, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав намира, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. С решение 3972 от 26.04.2022 година, постановено по адм. д. 11549/2021 година по описа на ВАС е отменено решение 5273 от 25.08.2021 година, постановено по адм.д. 7151/2020 г. на Административен съд - София- град, в частта, с която е отменено решение BG05М9OP001-1.023-0162/6 от 08.07.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020", относно определена финансова корекция 25 % от стойността на направените разходи по сключени договори 1 от 02.05.2019 г. с "Кей си консултинг" ООД и договор 2 от 02.05.2019 г. с изпълнител "Данси фууд" ЕООД по публична покана с предмет: Предоставяне на услуги по организиране и провеждане на информационни събития Предприемачество 2020" и обучения по предприемачество" на обща стойност 14 673,75 лв. и относно определена финансова корекция 25 % от стойността на направените разходи по сключени договори 3 от 02.05.2019 г. с Д. Йорданов, 4 от 02.05.2019 г. с Д. Благоев, 5 от 02.05.2019 г. с П. Павлов и 6 от 02.05.2019 г. със С. Савов по публична покана с предмет: Предоставяне на консултантски услуги за подготовка за самостоятелна стопанска дейност, и дейности за подкрепа" на обща стойност 15 520,42 лв., както и в частата, с която е върната преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020" за ново произнасяне. В тази част делото е върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд, а в останалата част решението е оставено в сила. За да отхвърли жалбата срещу административния акт в частта върната за повторно разглеждане, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на обжалвания първоинстанционен акт. Във връзка с приложимите правни норми следва да се уточни следното: Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е изменен и допълнен със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗУСЕСИФ обнародван в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. С разпоредбата на § 1 от ЗИД на ЗУСЕСИФ наименованието на закона се изменя така: "Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление". Съгласно разпоредбата на § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Текстът на § 71, ал.1 предвижда в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ Министерският съвет и министърът на финансите да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕФСУ. Според нормата на ал.2 с.з. приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., като съгласно §71, ал.3 - нормативните актове по ал.2 ще се прилагат до приемането на актовете по ал.1 и за програмен период 2021 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. Видно от изложеното по отношение процесния спор са приложими разпоредбите на закона действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 51 от 2022 г.), доколкото същия се отнася до законосъобразността на административен акт издаден по оперативна програма от програмен период 2014-2020 г. и се отнася до управлението на средствата от ЕСИФ. Нормите приложими в настоящото съдебно производство са в относимата редакция на закона към момента на издаване на административния акт ДВ бр. 52 от 08.07.2020 година. Досежно правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция споделя извода на състава на АССГ, че при постановяване на съдебния си акт, съдът е бил длъжен да се съобрази с решение 3972 от 26.04.2022 година, постановено по адм. д. 11549/2021 година по описа на ВАС. Със същото съдът е направил извод за компетентност на органа, издал обжалвания административен акт. Отменил е частично решение на АССГ по адм.д. 7151/2020 година и е върнал делото на друг състав от същия съд за ново разглежда с цел реализиране на контрол за законосъобразност върху административния акт на останалите основания по чл.146 от АПК. Страните не спорят, че обжалваният административен акт е във валидна писмена форма, издаден е при спазване на процедурата по издаването му при гарантирано право на възражение на бенефициера по програмата. Поставеният пред касационната инстанция спор е по правилното приложение на материалния закон във връзка с квалификацията на нередността по т. 9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). В административния акт се сочи, че в раздел IV.1) Критерии за оценка на офертите на публичната покана е предвидено офертите да бъдат оценявани по критерия оптимално съотношение качество-цена . Заложени са два показателя за оценка срок за изпълнение в календарни дни с тежест 70% и предложена цена с тежест 30 %. Без да излага конкретни фактически обстоятелства и съображения органът бланкетно е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 г. с твърдение, че в документацията липсва методика за комплексна оценка, която да пояснява начина на определяне на оценката по всеки показател, като това незаконосъобразно създава предпоставки за неравно третиране на участниците. Посочено е, че горните констатации имат характер на нарушение и подлежат на финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите по сключените договори 1 от 02.05.2019 година Кей си конслутинг ООД и договор 2 от 02.05.2019 година с изпълнител Данси фууд ЕООД съгласно т.9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Същите основания са посочени и по отношение определената финансова корекция в размер на 25% от стойността на разходите по сключените договори: 3 от 02.05.2019 година с Д. Йорданов, 4 от 02.05.2019 година с Д. Благоев 5 от 02.05.2019 година с П. Павлов и 6 от 02.05.2019 година със С. Савов. Предвид бланкетните изводи на органа, касационната инстанция прави заключение, че при издаване на административния акт органът не е изложил фактически обстоятелства, които да обосноват констатираното нарушение, съответно да бъдат подведени под твърдяната като нарушена правна норма, което възпрепятства възможността да бъде извършен контрол за законосъобразност на формирания извод. На следващо място, РУО по програмата е определил финансова корекция на основание т.9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Според тази квалификация в обявлението по поръчката липсват публикувани критерии за възлагане. Нарушението на чл. 3, ал. 7 от ПМС 160/2016 г. обаче не осъществява нередността по т.9.1, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. В случаите, когато се твърди, че са използвани критерии за възлагане, които не са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците се субсумира нередност по т.11, а не по т.9, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Органът не е изложил аргументи обосноваващи квалифицирането на твърдяното нарушение под хипотезата на сочената нередност. С оглед изводите от правна страна, като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен в подлежащата на съдебен контрол част, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид констатираната по-горе материална незаконосъобразност на акта в процесните части, същият следва да бъде отменен. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски по представен списък в размер на 592,75 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд