Решение № 6434 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2009 г.

Решение № 6434 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11148/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Гриппа" АД против решение от 2.07.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. д. № 518/08 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публични задължения (АУПЗ) № 128/3.07.2008 г., издаден от кмета на Община Монтана. В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната му част, като релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и изцяло отмяна на обжалвания АУПЗ. Претендират се разноски. Ответникът по касация - кметът на община-Монтана не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба именно поради наличието на касационните основания, твърдяни от касатора. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав приема следното: Жалбата е допустима, тъй като е подадена от заинтересовано лице в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПЗ, с който на "Гриппа" АД, на осн. чл. 9б, ал. 3 от ЗМДТ са установени задължения за такса битови отпадъци и лихви за просрочие върху тях за периода от 2002 г. (вкл.) до 2007 г. (вкл.). С решението си, административният съд е отменил акта в частта, в която е определено задължение за такса битови отпадъци за 2002 г. приемайки, че е погасено по давност и в частта, с която са начислени лихви за просрочие. В останалата част, жалбата е отхвърлена. Мотивите на съда са, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но при издаването му не са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Според съда, административният орган е нарушил административнопроизводствените правила като не е обсъдил конкретните обстоятелства във връзка с определяне на размера на задължението. В АУПЗ били записани само цифри без да е посочено нищо конкретно, не било ясно как са изчислени тези задължения, взети ли са предвид или не подадените от дружеството декларации. Посочено е също така, че от акта не става ясно как е определен размерът на задължението за всяка услуга поотделно. Съдът е приел, че приложените в преписката декларации, макар и подадени в законоустановения срок не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на таксата за битови отпадъци, тъй като към тях не са представени платежни документи за платена такса съобразно количество битови отпадъци. По тези съображения, съдът е приел, че за процесния период таксата битови отпадъци следва да се определи пропорционално на отчетната стойност на актива. Според съда, установено било от декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, че отчетната стойност на недвижимия имот, собственост на "ГРИППА" АД е 186 850 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че макар и в акта да не е посочено на какво основание и как са изчислени съответните задължения за такса битови отпадъци по години, същите съвпадали по размер с оглед приетото за установено от фактическа и правна страна, поради което акта в тази част следва да бъде потвърден. Решението на административния съд е правилно. Основателен е изводът на съда, че при определяне на размера, на таксата битови отпадъци не следва да се вземат предвид подадените от дружеството декларации по чл. 19а от Наредбата на Общинския съвет за определяне и администриране на местните такси и цените на услуги, тъй като била налице хипотезата на ал. 5 от чл. 19а от посочената наредба. По делото не са представени платежните документи към декларациите по чл. 19а от Наредбата, поради което основателно е прието, че размерът на таксата за битови отпадъци следва да се определи пропорционално на отчетната стойност на недвижимия имот, а не според количеството на отпадъците. По делото са налице достатъчно доказателства- протоколи от общинско предприятие "Комунални дейности - Монтана" и протоколи от общинско предприятие "Чистота", от които се установява, че за периода 2003 - 2006 г. услугите, влизащи в ценообразуването на таксата за битови отпадъци са предоставяни на дружеството- жалбоподател. С оглед подадената декларация от дружеството за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2007 г., за тази година, на дружеството е определена единствено такса за поддържане на чистотата на териториите и на депо за битовите отпадъци. Неоснователно е възражението на касатора, позоваващ се на чл. 171 от ДОПК, че вземането на общината за 2003 г. е погасено по давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В конкретния случай обаче, с издаването на акта за установяване на вземанията на общината, давността е прекъсната. Актът е издаден преди изтичането на петгодишния срок. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК от прекъсването на давността започва да тече нова давност. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че решението на административния съд- гр. Монтана, постановено по спора е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК