Решение № 364 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2007 г.
ВКСI гражданско отделение25.05.2009 г.докладчик Ерик Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 28.03.2007 г., по гр. д. № 771/2006 г., на Окръжен съд - гр. П.. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 364 от 25.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4155/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ю. А. А. срещу решението на Окръжен съд - гр. П. от 28.03.2007 г., по гр. д. № 771/2006 г., с което е оставено в сила решение от 19.06.2006 г., по гр. д. № 529/2005 г. на Районен съд - гр. В., с което е отхвърлен предявения иск за отмяна на дарение от 15.01.1997 г., с нотариален акт № 21, том I, дело № 31/1997 г., на основание чл. 227, б. "в" ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Л. С. В. не е депозирал писмен отговор. Ответникът по касационната жалба Е. С. В. е подал възражение, в което излага доводи в подкрепа на крайните изводи на въззивния съд, като твърди, че са в съответствие с трайната практика на съдилищата, когато не се доказва по безспорен начин нуждата от издръжка на ищцата. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания и изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Окръжният съд - гр. П. е приел, че по делото е доказано по несъмнен начин, че ищцата е дарила на двамата си синове свой собствен имот в гр. В., а именно: по э идеална част от дворно място, съставляващо УПИ ХV-2938 в кв. 345, по плана на град В. кв. Лъджене, с площ 280 кв. м., заедно с по э идеална част от построения в мястото гараж и по един жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, с э идеална част от общите части на сградата, като е запазила за себе си и съпруга си право на ползване върху спалните помещения на двата етажа и общите части на сградата. Съдът е приел, че дарителката е направила недвусмислено изявление с искане да й бъде плащана издръжка от нейните синове, тъй като възрастта и здравословното й състояние, и тези на съпруга й, с когото живее в общо домакинство, предполага извършване на разходи за лечение на заболяванията им. С оглед заключенията на вещите лице решаващият състав е посочил, че необходимият размер на месечната издръжка, включително за лечение и здравеопазване на семейството е 291 лева, в която сума са включени 60 лева за здравеопазване, но според медицинската експертиза, разходите за лекарства са около 100 лева за всеки от съпрузите. Съобразявайки изводите на съдебните експерти е прието, че общите нужди на домакинството за издръжка е 340 лева, в която се включват и разходите за лекарства. За да отхвърли предявения иск, при преценка на доходите и имуществото на ищцата и разходите на домакинството й, въззивният съд е приел, че не е настъпила промяна, от която да се направи извод, че дарителката се нуждае от издръжката на надарените. В тази връзка съдът е приел, че доходите придобити от наличното имущество и средствата от продажбата на имоти през последните години са напълно достатъчни за съпрузите, за да могат да посрещнат своите потребности, поради което нуждата на ищцата от издръжка не води до необходимост за отмяна на дарението. Съдът е приел също, че не е достатъчно прехвърлителят да поиска издръжка, но и обективно да се установи необходимостта да получава такава, като съобрази и възможностите на надарените, а неизпълнението на това задължение от ответниците не е проява на непризнателност. Правните изводи на своето решение въззивният състав е обосновал с приетите доказателства за сделките, с които са прехвърляни имоти на трети лица, непосредствено преди предявяване на исковата молба. Ю. А. А. е обжалвала решението на Окръжен съд - гр. П. от 28.03.2007 г., по гр. д. № 771/2006 г., с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е преценил правилно доходите и имущественото състояние на нея и съпруга й и не е взел предвид задълженията на ответниците по закон и липсата на признателност към нея. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е във връзка с упражняване правото на ищцата да поиска отмяна на дарението в полза на синовете й, поради неизпълнение на задълженията им да й плащат издръжка, по който въпрос се е произнесъл въззивния съд и което обуславя допустимостта на съдебното решение. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила Окръжният съд - гр. П. е установил фактическите обстоятелствата по делото и е направил законосъобразни правни изводи. По силата на сключения договор между страните, за надарените не възниква задължение да издържат и/или да полагат грижи за дарителя, а единствено признателност от извършения акт на щедрост към тях. Съгласно чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, направеното дарение може да бъде отменено от съда само ако прехвърлителят е имал нужда от издръжка и при поискване от надарения същият е отказал да даде и то без затруднение. Основание за отмяната на дарението ще има и когато надарения не предоставя цялата или значителната част от средствата необходими за допълване на пълния размер на издръжката на дарителя, но която е съобразена с възможностите на надарения, за да не изпадне той в по-тежко материално положение от това на дарителя му. В конкретния случай е безспорно, че доходите на ищцата са намалели, предвид обстоятелството, че тя е пенсионер и с влошено здравословно състояние. От друга страна се установява също, че по силата на сключените договори за продажба на собствени имоти, имущественото й състояние е такова, че изключва необходимостта от допълнителни доходи за ежемесечната й издръжка, което правилно е констатирано от въззивния съд. Възраженията на ответника, че дарителят има достатъчно средства не само за своята издръжка, но и за семейството му, правилно са приети за основателни, което също е в съответствие с приетите и неоспорени писмени доказателства. От първоначалната съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че месечният разход на ищцата и съпруга й е определен на 377,17 лева и има недостиг на средства в размер на 50,31 лева, но пред въззивната инстанция е установено, че за ежемесечната издръжка на семейството е необходима общо сумата 291 лева, която изцяло се е покривала от доходите на съпрузите. Не е спорно обстоятелството, че приходите в семейството на ищцата са намалени след предявяване на исковата молба, поради пенсионирането на съпруга й през 2006 г. Това също е било взето предвид от въззивния съд, след преценка на приложените нотариални актове, според които преди завеждане на исковата молба е имало няколко сделки, от които ищцата е получила достатъчно средства, като е закупила жилищна сграда и идеална част от дворно място, отделно от претендирания имот, прехвърлен безвъзмездно на ответниците, върху който също има запазено право на ползване. С оглед установените фактически обстоятелства, оплакванията на касатора са несъстоятелни, тъй като не се установява такава необходимост от средства за покриване на ежедневни нужди, без която дарителката би изпаднала в крайно затруднение и която да е основание за отмяна на извършеното дарение. В този смисъл, направения отказ от нейните синове да дават средства за издръжката й не съставлява непризнателност. Установено е, че ищцата е пенсионер и е с влошено здравословно състояние, което безспорно води до необходимост от повече разходи, но от сключените няколко сделки е видно, че тя притежава и друг застроен с жилищна сграда недвижим имот, както и автомобили, от които може да се получават допълнителни доходи. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение