Решение № 406 от 11.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1278/2012 г.

Решение № 406 от 11.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1278/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод искане на осъдения Т. Г. С. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 323/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане или признаване на осъдения за невинен и оправдаване по обвинението. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и провери изцяло материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, но подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Благоевградският окръжен съд с решение № 41 от 24.02.2012 г. по в. н. о. х. д. № 323/2010 г. е потвърдил присъда № 430 от 13.04.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 559/2009 г. на Петричкия районен съд. С присъдата подсъдимият Т. Г. С. е признат за виновен в това, че през м. януари 2007 г. в Петрич, в качеството си на длъжностно лице - Главен секретар на община Петрич- в кръга на службата си е съставил официален документ - Протокол № 54/07.08.2003 г. на заседание на Общинския съвет в Петрич, в частта му относно решение № 614/07.08.2003 г., в което удостоверил неверни обстоятелства, а именно- допълнил съдържанието на решението, вписвайки, че е налице съгласие на Общинския съвет за упълномощаване на кмета на община Петрич да извърши сделка с недвижим имот общинска собственост с площ от 636 кв. м., находящ се в кв. 327 по плана на Петрич за нуждите на [фирма], както и че този имот се намира в кв. 237 по плана на града, въпреки че такова съгласие в действителност не е съществувало, с цел да бъде използвано това решение като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 310, ал. 1 във вр. чл. 308, ал. 1, пр. 2, чл. 54 и чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема длъжността "Главен секретар на Община" за срок от шест месеца. На основание чл. 66, ал. от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са за несъответствие на мотивите към съдебния акт на изискванията по чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК, били "декларативни, алогични и противоречиви", което било равнозначно на липсата на мотиви. Освен това в нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК вътрешното убеждение на съда не се основавало на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото и от двете съдебни инстанции са събрани достатъчни по обем доказателства, свързани с изясняване фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Всички тези доказателства са преценявани в тяхната съвкупност, изложени са съображения въз основа на кои доказателствени материали са приети фактите по делото, поради което не може да се приеме твърдяното в искането изключване на определени доказателства от оценъчната дейност на съда. Настоящият състав намира за некоректно твърдението, че мотивите и на двете съдебни инстанции са декларативни и по същество липсват такива. Напротив независимо, че въззивният съд е възприел съображенията на районния съд, той не се е задоволил с това, а е изложил и собствени, допълнителни съображения, с които по същество е дал отговор на направените с въззивната жалба доводи. Основният въпрос за авторството на деянието, тъй като съмнение, че инкриминираният документ е преправен няма, е изследван много задълбочено. Въззивният съд е посочил достатъчни убедителни съображения защо приема, че именно подсъдимият е автор на деянието, макар и да няма преки доказателства за това. Правилно е прието, като действията са изследвани последователно, че никой друг не е имал възможност да извърши допълнението в протокола освен подсъдимият, логично е и обяснението за причините мотивирали го да стори това. Посоченото в мотивите на решението, че не може да се установи точно на кой компютър е извършено допълването на протокола, не противоречи на изводите на съда в останалата им част. Изяснено в максимална степен от заключенията на изслушаните експерти е наличието на промяна в стр. 14 от протокола, както и че допълнението липсва във всички останали изготвени преписи на протокола. Правилно са преценявани по този въпрос и показанията на свид. Д., както и данните от изследването на всички файлове, относими към инкриминирания протокол. Поради изложените съображения и след като възприема изцяло изводите и на двете съдебни инстанции, относно фактите по делото и правната квалификация на деянието, настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са допуснати никакви нарушения, даващи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане, нито за признаването му за невинен. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение