Решение № 6737 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2010 г.

Решение № 6737 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1967/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Недка Недева Дянкова, Невена Петрова Рашкова и Райна Дянкова Симеонска, чрез пълномощника им - адв. Стефан Петков, против Решение № 110/16.12.2009 г. по адм. дело № 72/2009 г. на Административен съд - Търговище, с искане за отмяната му, като недопустимо или евентуално като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът - "Стройкомерс - ТТ" ЕООД, гр. Търговище, чрез пълномощника си - адв. Павлова, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Ответникът- кмета на община-Попово, чрез пълномощниците си: юрисконсулт Иванова и адв. Лазаров, също оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по наведените доводи за неправилност на обжалваното решение.

С това решение, Административен съд - Търговище, е отхвърлил жалбата на настоящите касатори против Заповед № 558/03.06.2009 г. на кмета на община-Попово, с която е отказана отмяната на Заповед № 180/09.05.1988 г. изменена и допълнена със Заповед № 88/27.02.1989 г. и двете на Председателя на ИК на ОбНС-Попово, на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ и ги е осъдил да заплатят на Община-Попово и на заинтересованата страна - "Стройкомерс-ТТ" ЕООД, направените съдебни разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за неоснователни оплакванията за нищожност на заповедта, поради липса на компетентност, както и евентуалните оплаквания за незаконосъобразността й, на основание чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Изводите са обосновани с мотиви, че кмета на община-Попово е разполагал с компетентността да се произнесе по искането за отмяна отчуждаването на имот пл. № 1808, кв. 105 по плана на гр. Попово, извършено със Заповеди № 180/09.05.1988 г. и № 88/27.02.1989 г., на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като и двете заповеди са за отчуждаване на този имот. Отказът на кмета за отмяната им е правилен, тъй като не е налице една от материалноправните предпоставки за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно отчуждителното производство да не е завършено. Приел е, че отчуждаването спрямо собственика Дянко Рашков е приключено, тъй като има издадена допълнителна заповед по чл. 100 от ЗТСУ за конкретен имот, независимо, че същия не му е предаден, а за другия собственик Петър Рашков, че е приложима разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), даваща възможност на наследниците му да приключат отчуждаването, по начина указан в нея.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и съобразно доводите в касационната жалба, касационният съд установи:

1. Касационното оплакване за недопустимост на решението, на посочените от касаторите доводи, е неоснователно. С обжалваното решение съдът е дал отговор по главното искане в жалбата до него, а именно налице ли е нищожна заповед на кмета на община-Попово, поради липса на компетентност за произнасяне по отмяната на Заповед № 180/09.05.1988 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Попово, на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съобразно данните по делото, съдът правилно е приел, че такава нищожност не е налице, тъй като отчуждаването на процесния имот е извършено с две заповеди: № 180/09.05.1988 г., изменена и допълнена с № 88/27.02.1989 г., поради което законосъобразно и двете са предмет на оспорената заповед № 558/03.06.2009 г. С това кметът на община-Попово не е излязъл извън компетенциите си по § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, респ. заповедта му не е нищожна на това основание, тъй като отмяната на отчуждаването на поисканото основание е в правомощията на същия. Налице е произнасяне по главното искане и с оглед на отхвърлянето му, съдът е дължал произнасяне и по евентуалното такова - за наличието на незаконосъобразна заповед. Последното е било допустимо, поради което и постановеното по него решение, е също допустимо.

При служебната проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо спрямо заинтересованата страна "Стройкомерс-ТТ" ЕООД, гр. Търговище. Последният не е бил страна в производството по отчуждаване на процесния имот, поради което и не се явява заинтересована страна в настоящето административно производство по отмяна на това отчуждаване, на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В това производство заинтересовани страни са бившите собственици, от които имотът е бил отчужден, респ. техните наследници и органът, извършил отчуждаването. "Стройкомерс-ТТ" ЕООД, не е такава страна, поради което и участието му в съдебноадминистративното производство по отмяна на това отчуждаване, на посоченото основание е недопустимо. Като недопустимо в тази част обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по отношение на дружеството прекратено.

1. В останалата част, обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът не е извършил самостоятелна проверка за наличието на нищожен административен акт, на основания, различни от въведените с жалбата. Ако беше извършил такава проверка, съобразно данните по делото, първоинстанционният съд, щеше да стигне до други правни изводи относно действителността на оспорения административен акт.

По делото е установено, че оспорената заповед, е трети по ред акт на кмета, по искането с вх. № 94-00-4733/21.04.2006 г. на касаторите, на основание § 9 от ПР на ЗУТ, предхождан от два броя мълчаливи откази. С влязло в сила решение № 76/10.11.2006 г. по адм. дело № 48/2006 г. на Окръжен съд-Търговище и с влязло в сила решение № 41/27.09.2007 г. по адм. дело № 79/2007 г. на Административен съд-Търговище, са отменени мълчаливите откази на кмета на община-Попово, да се произнесе по посоченото искане за отмяна отчуждаването на имот пл. № 1808, кв. 105 по плана на гр. Попово, направено от касаторите, като наследници на бившите собственици Дянко Рашков Дянков и Петър Дянков Рашков и преписката му е върната, със задължение за произнасяне, на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Решенията с мотивите към тях, съдържат указания за наличие на предпоставките на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за отмяна отчуждаването на този имот, поради това, че същия е отчужден по реда на ЗТСУ, завзет е до 30.10.1998 г. и няма данни за приключено отчуждително производство, свързано с предаване имотното обезщетение на Дянко Рашков и с учредяване правото на строеж върху държавна земя на Петър Рашков. Влезлите в сила решения са били задължителни за кмета на община-Попово, като страна по тях и като административен орган, на който преписката е върната за ново произнасяне - аргумент от чл. 177, ал. 1 от АПК, респ. чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 144 от АПК. Това означава, че същият е бил длъжен да се съобрази с тези решения и с указанията по приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В случая това не е направено. Видно от заповед № 558/03.06.2009 г., кметът на община - Попово, е отказал да приложи § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ спрямо имота на касаторите, като по този начин заповедта му се явява в противоречие с влезлите в сила решения. Това противоречие, съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, прави оспорената заповед нищожна. По силата на чл. 177, ал. 2 от АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Нищожността е въз основа на закона и установеното противоречие между издадения акт и влезлите в сила решения на съда. От това следва, че изводите на съда за липса на нищожност на оспорения акт, са незаконосъобразни, водещи до неправилност на обжалваното решение.

Решението е неправилно и с оглед изводите за законосъобразност на акта. Актът, издаден на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, би бил такъв, ако данните по делото сочат на приключено отчуждително производство спрямо бившите собственици Дянко Рашков и Петър Рашков. В случая обаче те установяват друго, което не е съобразено от съда при преценката за наличие или не на приключено отчуждително производство, спрямо приложимата материалноправна разпоредба на чл. 104, ал. 2, б."б" и "в" от ЗС (отм.). Направените изводи за наличието на приключено отчуждително производство, спрямо бившите собственици, противоречат на тази разпоредба, както и на разпоредбата на чл. 103, ал. 5 от ЗТСУ (отм.), която е неприложима, поради липса на валидно учредено право на строеж върху държавен парцел в полза на Петър Рашков. Не е съобразено от съда, че собствениците следва да се считат за обезщетени ако им е предаден отстъпения в обезщетение имот, вкл. и държавен парцел, върху който има отстъпено право на строеж Петър Рашков, каквото предаване в случая не е установено. Не е съобразен и факта, че собственика Дянко Рашков е обезщетен имотно с жилище, което не е било построено, поради което органът е внесъл на негово име, в ДСК, на блокиран влог сумата, представляваща цена на отчуждения имот. Съответно на това съдът не е обсъдил възможностите за отмяна, или не на отчуждаването, или за нова оценка, съобразно нормите на чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС (отм.).

Изложеното обуславя неправилност на обжалваното решение, в останалата част /извън частта в която е недопустимо/, което налага отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което бъде обявена нищожността на заповед № 558/03.06.2009 г., а делото, като преписка бъде върнато на кмета на община - Попово, за ново произнасяне, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, чл. 228 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК. При новото произнасяне органът следва да се съобрази изцяло с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влезлите в сила решения на съда, описани по-горе, както и с указанията на настоящето, по приложение на чл. 104, ал. 2, б. "б" и "в" от ЗС (отм.) и чл. 102, ал. 7, 8 и 9 от ЗС, (отм.) съобразно данните по делото, че собственика Дянко Рашков Дянков е обезщетен с жилищен имот, който не му е предаден и който към датата на влизане в сила на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /а именно заповед № 153/19.04.1991 г./, не е бил построен, а за другия собственик Петър Рашков, че изобщо няма издадена такава заповед, респ. няма учредено право на строеж върху държавна земя и предаден такъв парцел за строеж.

Настоящият състав намира за неоснователно искането на касаторите за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, за тълкуване на чл. 17 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, поради отсъствие на законовите основания за това, по чл. 628 и сл. от ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да се уважи искането на касаторите за осъждането на община Попово да им заплати направените от тях разноски пред двете инстанции, поради това, че са поискани своевременно. Тези разноски, видно от доказателствата по делото, възлизат общо в размер на 1215 лева, от които 1200 лева пред първата инстанция и 15 лева пред касационната инстанция.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение