Решение № 15571 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2010 г.

Решение № 15571 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7374/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област София против решение № 385 от 12.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9010 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата не се сочат конкретни отменителни основания. Ответната страна - Димитър Благоев Хаджиев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 5. ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лице (ЗПГРРЛ) е отменил като незаконосъобразна заповед № РЛ-261/23.10.2009 г. на областния управител на област София, с която е отказано право на парично обезщетение по отношение на Димитър Благоев Хаджиев за осъществена спрямо него репресия, попадаща в хипотезите на чл. 1 и чл. 2 от ЗПГРРЛ. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на областния управител е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 30, ал. 2 АПК и чл. 3, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Заявлението подадено от Димитър Благоев Хаджиев е нередовно, тъй като не е посочено основанието за поисканото обезщетение, респ. не е посочен вида на осъществената спрямо молителя репресия. Съдът е посочил, че от наличните доказателства по делото следва да се направи извод, че лицето подало искането е било принудително заселвано и отговаря на критериите на чл. 1, т. 6 от закона. С тези мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 АПК решаващият състав е отменил обжалвания административен акт и върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване указанията на съда относно тълкуване и прилагане на закона. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗПГРРЛ. Правилен е изводът на административния съд, че в процедурата по издаване на заповедта на областния управител са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Първоинстанционният съд е изследвал подробно приложимата към конкретния случай нормативна уредба и правилно е посочил, че процедурата пред областния управител за изплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ започва с подаване на искане по образец съгласно приложението към Наредбата . В него се посочват - име, презиме и фамилия на репресираното лице или на наследниците му; постоянен адрес, съответно последен постоянен адрес на репресираното лице; данни за самоличността на правоимащия; основанието или в случаите по чл. 1, ал. 2 - основанията за искане изплащането на обезщетение и закона, с който е амнистирано деянието, и датата на обнародването му. В зависимост от основанието за претендираното обезщетение, към това искане се прилагат различни задължителни документи, обосноваващи това искане. В конкретният случай правоимащото лице е подало до областния управител искане по образец, като в това искане не е било посочено основанието, на което е поискано обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Същевременно със заявлението са представени писмени документи, които установяват, че Благой Николов Хаджиев е бил принудително заселван, което е самостоятелно основание по чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ за изплащане на парично обезщетение по този закон. Съгласно чл. 1 от ЗПГРРЛ, законодателят е регламентирал четиринадесет различни основания за претендиране на еднократно обезщетение по реда на този закон, основаващи се на различни видове репресия. Без изрично да е заявено от оспорващите основанието за претендираното от тях обезщетение, административния орган е приел, че то е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ и е разгледал искането в тази светлина. Правилен е изводът на съда, че при тези обстоятелства областният управител на Софийска област е следвало да отстрани нередовностите на искането по реда на чл. 3, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и чл. 30, ал. 2 от АПК, като уведоми заявителя, че следва да приведе искането си в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Вместо това, в нарушение на административнопроизводствените правила административният орган се е произнесъл по нередовно искане, поради което е издал незаконосъобразна заповед, подлежаща на отмяна. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - III отделение,