Решение № 14066 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2014 г.

Решение № 14066 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8363/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК, гр. Благоевград, чрез проц. представител адв. Васил Филипов, против решение № 530/7.04.2014 г., постановено по адм. д. № 1004/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Елица Стоянова Момчилова и Владислава Стоянова Момчилова против заповед № КД-14-01-1307/19.11.2013 г. на началника на СГКК, гр. Благоевград, с която, на осн. чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, във връзка със заявление вх. № 94-12937/1.10.2013 г. на Уляна Илиева Даскалова и приложените към него документи и материали, определени по чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. е одобрено изменение на КК и КР, състоящо се в коригиране формата на самостоятелен обект и обособяване на два нови самостоятелни обекти. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Правното основание на атакувания административен акт е чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР (редакцията към датата на издаване на атакуваната заповед), предвиждащо изменение на одобрени КК и КР, когато съдържат непълноти и грешки. Доказателствата по делото (неподписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица) обосновават извод за наличие на спор за материално право, който съобразно визираното в чл. 53, ал. 2 ЗКИР препятства изменението на КК и КР преди разрешаването му по съдебен ред и обуславя незаконосъобразност на акта, с който са одобрени измененията. Непълнотите и грешките, съобразно чл. 53, ал. 3 ЗКИР се установяват на самото място от СГКК с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици и в тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че заинтересуваните са били уведомени да се явят на място и да предяват несъгласието си, ако е налице такова. В противен случай следвало да се предположи съгласие. Независимо от съдържанието на уведомлението - прилага се точно законът, съобразно който несъгласието се изразява с неподписването на ата за непълноти и грешки и предпоставя разрешаването на спора по исков ред. Не са налице отменителните основания по чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав