Решение № 43 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2020 г.

Решение № 43 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адв. С. Д. – пълномощник на Е. А. К. за отмяна на влязло в сила решение № 216/31.07.2019 г. по гр. д. № 274/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 315/12.04.2019 г. по гр. д. № 1340/2018 г. по описа на Кюстендилски районен съд, в частта, в която са оставени без уважение предявените от К. С. Й. против Е. А. К. искове за присъждане на сумата от 4 500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 13.09.2012 г. договор за заем, с падеж 1.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и лихва за забава за периода 1.07.2015 г. -29.06.2018 г. и исковете са уважени с присъждане на разноски. Твърди се, че вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила – чл. 47, ал. 1 ГПК, молителят е бил лишен от възможността да бъде уведомен за висящността на спора и да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК, тъй като живее в Лондон и това обстоятелство е известно на ищеца по делото К. С. Й., но той е посочил само постоянният му адрес в България, на който не е бил намерен и е представляван в процеса от особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. По този начин не е бил надлежно представляван, тъй като назначения му особен представител не е извършил никакви процесуални действия с оглед защитата му, поради което поддържа, че са налице предпоставките за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна – К. С. Й., чрез пълномощника си адв. Г. Д. изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна разгледана по същество е основателна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК визира три фактическа състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез надлежен представител по делото, а именно: когато поради допуснато от страна на решаващия съд нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страните в производството, страната е била лишена от възможността да участва по делото; когато страната не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая такова нарушение е допуснато. От данните по делото е видно, че изпратеното до молителя/ответник на постоянния му адрес съобщение с приложен препис от исковата молба и приложенията към нея, и указания за писмен отговор е върнато в цялост от призовкаря със забележка, че при посещение на адреса на 22.08.2018 г. по данни на Д. Г. – живущ в същия блок - вход, лицето не посещава този адрес, тъй като живее от 2015 г. в Лондон. След извършена справка с удостоверението за адресната регистрация на ответника, в което е посочен един и същ постоянен и настоящ адрес на ответника и на който призовкарят не го е намерил, и е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 20.09.2018 г., съдът му е назначил особен представител, който е участвал в делото. Съдът не е удовлетворил молбата на пълномощникът на ищеца – адв. Г. Д. ответникът да бъде уведомен за настоящия спор чрез пълномощникът си адв. С. Д. като негов съдебен адресат, какъвто е бил и по другите водени производства между страните. Неспазването на процесуалните правила за призоваване на страните в процеса е основание за отмяна на влязлото в сила решение по реда на извънредния способ на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК. В настоящият случай още при предявяване на исковата молба, с оглед предходни съдебни производства между страните, на ищеца е било известно обстоятелството, че ответникът има обичайно пребиваване във Великобритания, гр. Лондон и той е бил длъжен да посочи адресът му за призоваване. Посочването на адрес в България, въпреки знанието, че ответникът не живее в страната е нарушение на задължението на чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуалните права. Когато ответникът по делото пребивава в страна от Европейския съюз и има там известен адрес, той следва да бъде призован оттам по реда на Регламент /Е0/ № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, респективно чл. 609 и сл. ГПК. Следователно при отбелязването на длъжностното лице-връчител на призовката по делото, че лицето живее от 2015 година в Лондон, съдът е имал задължение по аналогия да приложи разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ГПК като даде указания на ищеца да потвърди с декларация, че не му е известен адреса на ответникът в Лондон. Призоваването на ответникът по реда на чл. 47 ГПК е в нарушение на процесуалните правила и е довело до нарушение на правото му на участие по делото, което е основание влязлото в сила решение на Кюстендилски окръжен съд да се отмени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поради основателността на молбата за отмяна на първото поддържано основание, не се налага да бъде разгледано и второто основания по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение