Решение № 1446 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2019 г.

Решение № 1446 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на РЗОК-Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт М. Анастасова срещу Решение № 521/11.03.2019 г. постановено по адм. дело № 2894/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта му, в която съдът е отменил по жалба на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД заповед за налагане на санкции № 161331 – 1313/29.08.2018 г. издадена от директора на РЗОК – Пловдив по точки 1, 2 и 3, с които са наложени три санкции по двеста лева за всяко нарушение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението. Жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната от него част, както и да отхвърли жалбата на лечебното заведение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД чрез адв. Р. Владимирова от АК-Пловдив оспорва подадената касационна жалба, счита същата за неоснователна и моли съдът да остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е заповед за налагане на санкции № 161331–1313/29.08.2018 год. издадена от директора на РЗОК – Пловдив на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и на чл. 411, ал. 1 от НРД МД 2017. С нея на лечебното заведение за изтъкнатите в заповедта нарушения на нормите на ЗЗО и НРД МД 2018 са наложени четири санкции представляващи финансови неустойки по чл. 402, ал. 3 от НРД 2018. Административният съд е анализирал относимите за спора обстоятелства като е изложил съображения относно незаконосъобразността на издадената от директора на РЗОК Пловдив заповед за налагане на санкции в нейните точки 1, 2 и 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че действително в издадените на пациентите епикризи придружаващите заболявания са описани с пълните им наименования, но без код по МКБ-10 на съответното заболяване. Това е квалифицирано от съда като непълен реквизит, а не като липсващ реквизит. Непълнотата на реквизита е приета като несъществена и случаите са квалифицирани като маловажни, тъй като липсата на код по МКБ-10 не дава допълнителна яснота за здравословното състояние на пациента. Съдът е обсъдил легалната дефиниция на понятието "маловажен случай", но е преценил, че с оглед принципа на съразмерност нарушенията в настоящия случай следва да се квалифицират като маловажни. Решението на Административен съд Пловдив в обжалваната част е неправилно. Основателен е касационния довод, че съдът необосновано е приел, че извършените от лечебното заведение нарушения, а именно неизписване на кода на придружаващите заболявания в епикризите на пациентите, представлява маловажен случай. Първоинстанционният съд не е съобразил съответните материалноправни норми на НРД МД 2018 и ЗЗО и по специално на приложението на § 1, т. 4. 2. от НРД МД 2018. Съгласно тази норма маловажни случаи по смисъла на чл. 395, ал. 4 за болничната помощ са липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация; липса на печат върху епикризата. Изброяването в случая е изчерпателно. При преценката за законосъобразност на издадената заповед съдът не може да тълкува разширително нормата на § 1, т. 4. 2. от НРД МД 2018, поради което няма основание да се приеме, че посочените в обстоятелствената част на заповедта нарушения по точки 1, 2 и 3 са маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4. 2. от НРД МД за 2018. Ето защо наложените със заповедта в оспорената и част санкции - финансова неустойка за извършените нарушения са определени правилно в предвидения в НРД МД 2018 минимален размер, като са съобразени с тежестта на констатираните нарушения. Лечебното заведение като изпълнител на специализирана болнична медицинска помощ е извършило нарушения свързани с водене на първична медицинска документация и документооборота-нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД 2018 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, за което правилно е наложена санкция финансова неустойка за всяко едно от нарушенията в минимален размер. По така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд Пловдив в обжалваната част е неправилно и същото следва да се отмени, а жалбата на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД срещу заповед № 161331-1313/29.08.2018 г. издадена от Директора на РЗОК Пловдив да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора основателно е своевременно стореното искане на касатора за присъждане разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същото е поискано в максимален размер, но с оглед сложността на спора съдът намира, че следва да бъде присъдено в минимален размер. Ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 (сто) лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение