Решение № 4042 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2008 г.

Решение № 4042 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15435/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Велина Дойчева Иванова от гр. Пловдив е обжалвала решението от 15.10.2008 г. постановено по адм. д. № 802/2008 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № ДК-02-ПД- 16/17.03.2008 г. на началника на РДНСК гр. Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ" магазин за промишлени стоки", изграден в УПИ VI- 271, кв. 14 - нов (31стар) по плана на гр. Пловдив, кв. " Кишинев "като неоснователна. Ответникът РДНСК гр. Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведеното оплакване за незаконосъобразност на същото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта предмет на обжалване на посоченото за това основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ПР на ЗУТ, който е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ извършен без строителни книжа и в нарушение на чл. 148 вр. с чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Данните са сочили, че с влязла в сила заповед издаденото на името на касатора разрешението за строеж е отменено като незаконосъобразно. Правилен е изводът, че заповедта, с която е отменено разрешението не е предмет на съдебен контрол и законосъобразно не е обсъждана с оглед твърдението за нищожност. Нейното съществуване е факт релевантен за настоящия спор за направата на преценката за законосъобразност на процесната заповед, с която е наредено премахването на обекта. Приемайки изводите за законосъобразност, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон и надевеното оплакване за нейната за незаконосъобразност е неоснователно. Същото е постановено в отсъствие на отменителното основание по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд, II отд.