Решение № 71 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 880/2012 г.

Решение № 71 от 27.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 880/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма "О. -2000- П. П.", [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския районен съд от 15.07.2004 г., по гр. д. № 463/2004 г., с което е осъден молителя, в качеството му на ответник, да заплати на ОБЩИНА В. Т. сумите: 1010.34 лв., неплатена наемна цена за периода 05.2002 г. - 6.02.2004 г., по договор за наем от 19.04.2002 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.02.2004 г. до окончателното и изплащане, 63.99 лв., обезщетение за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до датата на предявяване на иска - 17.02.2004 г., както и 80.00 лв. деловодни разноски. Искането си за отмяна, основано на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, с произтичащите от това правни последици за страните, молителят е аргументирал с нарушение на процесуалното правило на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), поради което нередовно призован за проведеното по делото съдебно заседание не е могъл да вземе участие по делото и да защити интересите си. Ответната по молбата страна е заявила становище за неоснователност на исканата отмяна по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК, което е поддържала и в представените в с. з. от 23.04.2013 г., чрез пълномощника си - ю. к. В., писмени бележки Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира: С определение № 15 от 21.01.2013 г., постановено по горепосоченото дело молбата за отмяна на ЕТ П. П. К., упражняващ търговска дейност под фирма "О. -2000- П. П.", въз основа на която е образувано т. д. № 880/2012 г., е приета за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, разпоредба, аналогична на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, каквото изискване произтича и от чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Следователно на отмяна по реда на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, било поради нарушаване на установени от процесуалния закон правила за призоваване и съобщаване, било поради създадени непредвидени обстоятелства, които тя, въпреки положената процесуална грижа обективно не е могла да преодолее, за да се яви в процеса или когато е била ненадлежно представлявана. В случая, както сочат данните по делото молителят ЕТ К. е бил призован в инстанционното производство, развило се пред Великотърновския районен съд по реда на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), във вр. чл. 46 ГПК (отм.), като същото следва да бъде възприето за редовно, поради следното: Вярно е, че съгласно удостоверение на Великотърновския районен съд изх. № 4730/28.06.2012 г., гр. д. № 463/2004 г., по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е унищожено през 2010 г. с изтичане срока за съхраняването му и това прави невъзможно осъществяването на пряка проверка за наличието или не на предпоставките за извършване известяването на страната по горепосочения процесуален ред. Обстоятелството, обаче, че в молбата си адресирана до [община] с вх. № 95-ПП-978/17.08.2012 г., приложена по настоящето дело, ЕТ П. К. изрично е заявила, че в периода 2002 - 2004 г. е сменила жилището си, в което е живяла и поради това не е била намерена на адреса на който е била регистрирана фирмата и на ЕТ, за да бъде призована по делото, като по същата причина не е била открита и от ДСИ при започналото първоначално принудително изпълнение по изп. д. № 145/2004 г. по описа на ВТРС, прекратено на осн. чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), само по себе си, при установеното в хода на настоящето производство отсъствие на вписан нов в адреса на управление на ЕТ за този период, е достатъчно, за да се приеме, че за факта на настъпила фактическа промяна в регистрирания в търговския регистър при ВТОС, към релевантния за спора момент, адреса на управление на едноличния търговец, която не е била своевременно заявена за вписване, е налице извънсъдебно признание. Преценено същото наред с останалите доказателства по делото, изключва да е налице твърдяното в молбата за отмяна процесуално нарушение, довело до отнемане правото на страната-молител да участва в процеса при инстанционнто разглеждане на спора. Липсата на допуснато от решаващия съд нарушаване на създадения от законодателя, чрез нормите на процсуалния закон, принцип на участие на страните в производството по делото, обуславя правен извод, че елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не са осъществени, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Ответната по молбата страна не е претендирала деловодни разноски за производството по отмяна, поради което при този изход на делото не се дължи произнасяне по отговорността за същите. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС