Решение № 5351 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2008 г.

Решение № 5351 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8461/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на началник на сектор "СОД" ОД "Полиция" гр. Велико Търново, против решение № 190/23.05.2008 г. по адм. д. № 804/2007 г. на Административен съд гр. Велико Търново като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Ответната страна - Петър Петров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна предвид следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, съдът е отменил заповед № ЯЗ-1997/29.10.2007 г. на началника на сектор "СОД" при ОДП гр. Велико Търново, с която на Петър Петров в качеството му на старши полицай в група "Охрана", сектор "СОД" при ОДП - Велико Търново е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, изразяващо се в това, че на 14.09.2007 г. при изпълнение на служебните си задължения при извършена проверка е намерен да спи в служебния си автомобил на пункт - площад "Велишана" гр. Свищов. Съдът е изложил съображения, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при установеност на дисциплинарното нарушение на служителя, но с оглед целите на наказанието, достатъчно било на жалбоподателя да се наложи по-леко наказание "мъмрене", поради което е отменил обжалваната заповед. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. При преценката на законосъобразността на обжалваната заповед съдът е длъжен да изпълни задълженията си, предвидени в чл. 168 АПК като провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че обжалваната заповед е издадена при спазване на всички основания за законосъобразност, предвидени в чл. 146 АПК. При така установената законосъобразност на обжалвания акт съдът е следвало да отхвърли оспорването на жалбоподателя. Вместо това съдът е извършил недопустимо процесуално действие като е извършвал преценка на наложеното дисциплинарно наказание с личността на извършителя му и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, прилагайки принципа на "индивидуализация на наказанието", който е неприложим в съдебноадминистративния контрол, предвиден в чл. 146 АПК. Вида на дисциплинарното наказание е предвидено в съответната правна норма и административният орган е длъжен да го наложи като не разполага с правна възможност да налага друг вид дисциплинарно наказание - по-леко или по-тежко от предвиденото наказание за констатираното дисциплинарно нарушение. Съдът също не разполага с правната възможност да прилага друго дисциплинарно наказание - по-леко или по-тежко от предвиденото в специалния закон. Като е приел противното, съдът е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени. По делото съдът правилно е установил фактите по делото, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу обжалваната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение