Решение № 15724 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2018 г.

Решение № 15724 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Левиев от [населено място] чрез адв. Л. Иванов против решение № 178/22.03.2018 г., постановено по адм. д. № 90/2018 г. по описа на Административен съд - Монтана. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изричния отказ на кмета на община - Лом, обективиран в негово писмо изх. № 94-00-224/1 от 18.01.2018 г., с което на молителя А. Левиев е отказано издаване на удостоверение за наследници на прадядо му Г. Левиев, поради липса на данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние на Община Лом за тези лица. Касационният жалбоподател, А. Левиев, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Грозданов, който поддържа касационната жалба, съответно излага становище за неправилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради съществени процесуални нарушения. Ответникът, кметът на община - Лом, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения. Кметът на община – Лом е бил сезиран с искане от А. Левиев вх. № 94-00-224/10.01.2018 г. за издаване на удостоверение за наследници на прадядо му Г. Левиев, семейно положение: женен, починал през 1860 г. с наследници, посочени от молителя в заявлението. С писмо изх. № 94-00-224/1 от 18.01.2018 г., което е и предмет на обжалване в производството пред АС- Монтана, кметът на община – Лом е отказал издаване на исканото удостоверение на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., а именно "когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК". С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на А. Левиев срещу цитираното по-горе писмо изх. № 94-00-224/1 от 18.01.2018 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от надлежен орган, притежаващ необходимата материална и териториална компетентност, в изискуемата писмена форма и съдържа всички разписани в закона реквизити, включително и фактическите обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Административният съд, преценявайки материалната законосъобразност на изричния отказ и базирайки се на представените по делото доказателства, е установил, че отказът е направен за 5 лица, а именно: С. Леви (съпруга на Г. Леви), Р. Кацуни, У. Кацуни, М. Леви и Б. Бенямин, за които общината няма данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние, както и поради факта, че жалбоподателят не е представил акт за смърт на тези лица, едно от които - М. Леви е родено в гр. Холон, Израел, а друго – Б. Бенямин е родено в България, но е изселено през 1955 г. в Израел, както и не е представил никакви други официални документи от чуждата държава, в случая Израел досежно семейно положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия на живелите и евентуално починали на нейна територия лица. Във връзка с така установеното, съдът е направил извод, че непредставянето на писмените доказателства по чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. от жалбоподателя, при липса на данни в регистъра за населението за лицата е пречка органът да издаде удостоверение за наследници на наследодателя на жалбоподателя, при което отказът на кмета не противоречи на процесуалния и материалния закон. Приел е за недопустимо на фаза на съдебното производство да се иска от съда да изисква чрез съдебни поръчки от други държави по реда на Конвенцията за събиране на доказателства по граждански дела писмени доказателства, които следва да са представени от жалбоподателя на административния орган в административното производство, въз основа на които същият да се е произнесъл. Според съда не са представени и доказателства, които могат да бъдат събрани от Столична община, а именно удостоверение за родствени връзки на Р. Кацуни, както и доказателства за лицата, родени и живели в Израел, които да бъдат взети предвид от кмета при неговото произнасяне. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е отхвърлил жалбата на А. Левиев против изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо на кмета на община Лом, изх. № 94-00-224/1 от 18.01.2018 г., в частта за установяване наследниците на лицата С. Леви (съпруга на Г. Леви), Р. Кацуни, У. Кацуни, М. Леви и Б. Бенямин, поради липса на данни в регистъра на населението и в регистрите на актовете за гражданско състояние на Община Лом, като неоснователна. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд съображения за липса на основания по чл. 146 от АПК, които да водят до незаконосъобразност на административния акт и да съставляват основание за отмяната му. Поради изчерпателно развитите от АС-Монтана доводи за постановяване на акта от материално компетентен орган в рамките правомощията му по закон, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС не намира за необходимо приповтарянето им. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация общинската администрация издава удостоверение въз основа на регистрите на населението. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението предвижда, че за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. В настоящият случай, видно от доказателствата по делото, административния орган е установил и е изпълнил задължението си да направи необходимите справки в регистрите на актовете за гражданско състояние и в регистъра на населението на общината за евентуалното откриване на данни за тези лица и техните наследници по закон. Безспорно, предвид представените за първи път в касационното производство доказателства за наличие на данни за част от наследниците, съдържащи се в регистрите на населението на РБългария, но в други общини, кметът на община- Лом не е изпълнил част от задълженията си по чл. 11, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. на МРРБ и МП, като не е изискал същите данни служебно от съответната общинска администрация. Навеждането на твърдения за наличие на такива данни в други общински администрации и снабдяването с удостоверение по чл. 42 от АПК от страна на жалбоподателя за тях, обаче, е направено за първи път в съдебното производство по обжалване на изричния отказ, не и в производството пред административния орган, поради което правилно административният съд е заключил, че новите писмени доказателства не могат да бъдат преценявани при проверка законосъобразността на обжалвания отказ. Настоящата касационна инстанция споделя изводът на административния съд, че не е нарушен материалния закон при постановяването на изричния отказ от кмета на общината, като същия е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, съгласно която, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Административния орган е изпълнил задължението си да направи необходимите проверки и справки в регистрите на актовете за гражданско състояние и в регистъра на населението на общината. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато починалото лице не е български гражданин, но е вписано в регистъра на населението и за него няма съставен акт за смърт на територията на Република България, за издаване на удостоверението е необходимо да се представи препис или извлечение от акта за смърт, съставен от чуждестранен местен орган по гражданското състояние. Когато в регистъра на населението не се съдържат всички необходими данни за издаване на удостоверението, се представя официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ семейното му положение, данни за съпруг/а и роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. В тази връзка обоснован е изводът на административния съд, че непредставянето на писмените доказателства по чл. 10, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. от жалбоподателя по отношение гражданското състояние на лицата – израелски граждани е пречка органът да издаде удостоверение за всички законни наследници на наследодателя Г. Леви, при което правилно е приел, че изричният отказ на кмета не противоречи на процесуалния и материалния закон. Обоснован е и решаващият извод на АС- Монтана за недопустимост на искането за събиране на писмени доказателства чрез съдебна поръчка по реда на Конвенцията за събиране на доказателства по граждански или търговски дела, доколкото тези доказателства искателят е следвало да представи още в производството пред административния орган, съответно – да търси съдействие за събирането им от самия административен орган. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че жалбоподателят разполага и с друг ред за защита на интересите си - общият исков ред по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 542 и сл. от ГПК. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение