Решение № 12200 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2016 г.

Решение № 12200 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Т. И., гр. С., чрез проц. представител адв. Т. К. и по касационна жалба на кмета на район "Л.", чрез проц. представител ю. к. К. К., против решение № 1272/29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 5042/2014 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Кваликом - Авто" ООД, гр. С., против акт за изменение на кадастралната основа на м. "Модерно предградие Обеля III част и II част" и попълване с имоти № 1070 и № 1071 от 2000 г. Съдът е отменил акта като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съобразно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието със закона на административния акт се преценява към момента на издаването му, което е сторено от решаващия съд. Правилно съдът е приел, че жалбата е подадена в срок, след като не са представени доказателства, че жалбоподателят е уведомен за процесния акт. Правилно е приел и, че е налице годен за обжалване административен акт, предвид обстоятелството, че по този въпрос, с влязло в сила определение, се е произнесъл ВАС, по адм. д. № 14903/2014 г. Безспорно установено е, че дружеството-жалбоподател, към момента на извършеното нанасяне през 2000 г. е собственик на имот № 879, с графична площ от 10790 кв. м., който е бил нанесен през 1972 г. като реална част върху част от имот пл. № 9, к. л. 151, 170 и 171, в м. "Модерно предградие - Обеля" и в тази връзка е заинтересувано лице, тъй като именно върху този имот, видно от изготвената от вещото лице в това производство комбинирана скица (приложение № 5) към СТЕ в КП през 2000 г. са нанесени имоти № 1070 и № 1071. Предвид периода на нанасяне на процесните имоти приложими са нормите на чл. 86 и чл. 86а от ППЗТСУ (отм.) и чл. 32 от ЗТСУ (отм.). АССГ е извел логичния и правилен извод, че не е спазена процедурата, предвидена в хипотезите на горецитираните правни норми, както и не е спазена и изискуемата от закона форма - писмена заповед (арг. чл. 90, ал. 2 от ППЗТСУ - отм.). Наведените от касаторите доводи, касателно собственоста и промяната й, предвид приложените съдебни актове са неотносими към това производство, тъй като са от последващ обжалвания административен акт момент и биха имали значение при последващи искания за изменение на КККР, съобразно нормите на ЗКИР. Административният акт за вписване на промени в КК и КР няма конститутивно значение, а има констативно такова, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена законова възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав