Решение № 260 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 770/2013 г.

Решение № 260 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 770/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от осъдения Е. И. А. за възобновяване на въззивно нохд № 58/2013 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение № 26/8.02.2013 г. на наказателна колегия на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че е необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила, допуснати при провеждане на съдебното производство и довели до ограничаване на процесуалните права на осъдения, поради което е постановено в нарушение на закона. С връщането на делото за ново разглеждане могат да бъдат отстранени посочените нарушения, което становище се подкрепя и от служебния защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва съдържанието на жалбата по съображения за несъответствието й с изискванията по НПК и поддържа, че с въззивното решение не са допуснати нарушения, включително и при определяне на наказанието. Гражданският ищец [фирма] не прави възражение чрез упълномощения представител срещу жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но неоснователно по следните съображения: Бургаският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 58/2013 г. потвърдил присъда № 68/27.11.2012 г. по нохд № 219/2011 г. на Карнобатския районен съд, с която признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 20.11.2010 г. в гр. К. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта. На основание чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл. 54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода; при условията на продължавано престъпление противозаконно повредил и унищожил чужди движими вещи на обща стойност 583 лева, собственост на [фирма] и унищожил вещи на стойност 4,80 лева, собственост на Районно управление на полицията гр. Карнобат. На основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода. Приложил чл. 23, ал. 1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание - най-тежкото, от определените - лишаване от свобода за срок от една година, за изтърпяването на което определил строг режим и затвор. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 583 лева, които подсъдимият да заплати на гражданския ищец [фирма] със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Неоснователно се поддържа, че съдебното производство е проведено в отсъствие на подсъдимия. Видно е от съдържанието на протокола от съдебното заседание, проведено на 27.11.2012 г., че се е явил лично заедно с упълномощения от него договорен защитник. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения да разясни правата по чл. 274 - на отводи, и по чл. 275 НПК - за нови искания по доказателствата. Разпитал е всички лица, които са установили относими към предмета на доказване обстоятелства и е предоставил възможността на страните да упражнят процесуалните си права в пълен обем. На подсъдимия е дадена възможност да упражни правото си на защита независимо от защитника и правото на последна дума. До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд не е направено искане от подсъдимия за събиране на нови доказателства. Защитникът в становището си по въпроса за приключване на съдебното следствие изрично е заявил, че няма искания и няма да сочи нови доказателства, на което подсъдимият не се е противопоставил. Във въззивното производство, образувано по жалбата от защитника на подсъдимия, в която са поддържани само доводи за явна несправедливост на наказанието, също не са направени искания за събиране на нови доказателства. Вярно е, че в съдебното заседание подсъдимият не се е явил, но е бил призован по начина и по реда, предвидени в чл. 180 НПК и е знаел мястото, датата и часа. Съдебното заседание е проведено при условията на чл. 329 НПК, според който е задължително явяването само на прокурора. За неявяването си не е представил доказателства за наличието на обективни причини, нито е заявил изрично желание да участва и лично, освен чрез представляващия го защитник. Последният, видно от съдържанието на протокола за проведеното съдебно заседание на 25.01.2013 г., е упражнил в пълнота правата си според пълномощията. Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд не само не е утвърдил допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуални права на подсъдимия, но и не е допуснал такива в процесуалната си дейност като инстанция по същество. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението, че осъждането е поради етнически или религиозни съображения. От материалите, събрани на досъдебното производство, проверени и оценени от инстанциите по същество с оглед действителния им смисъл, фактическата обстановка, която поначало не се оспорва от подсъдимия, е правилно установена. Правните изводи за наличието на обективните и субективните признаци на престъпленията, за които са му повдигнати обвиненията, са изведени и от обективираното му поведение към момента на извършване на деянията. Няма данни разследващия орган или съдия при упражняване на правомощията си да е проявил пристрастие, едностранчивост при оценка на доказателствата или да е ограничил А. при упражняване на предписаните в НПК процесуални права в процесуалното му качество. Необосноваността не е касационно основание от предвидените в чл. 348 НПК, поради което не следва да бъде разглеждано. Предвид разпоредбата на чл. 426 НПК в производството по възобновяване се прилагат правилата за касационното производство и фактическите изводи не подлежат на преразглеждане, доколкото не са резултат от допуснати процесуални нарушения. Водим от горните съображения за неоснователност на доводите, поддържани от осъдения и защитника му, искането следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение