Решение № 11045 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7594/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Ц. Йорданов, с [ЕГН], действащ като едноличен търговец (ЕТ) «Озирис Ц. Йорданов», с ЕИК 201365541, срещу Решение 862 от 16.05.2025 г., постановено по адм. д. 126 по описа на Административен съд Враца (АС Враца) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата, предявена от настоящия касационен жалбоподател срещу Отказ за отписване на задължения по давност, обективиран в Писмо с изх. 54.00-1-001 от 11.02.2025 г., издадено от кмета на Община Мездра в частта на задълженията за такса битови отпадъци и лихвите към тези задължения, дължими за 2017 г., с изключение на отменените с решения на Административен съд Враца и Върховен административен съд задължения за 2017 г. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Иска се неговата отмяна, отмяната на оспорения пред Административен съд Враца отказ и връщане на преписката на компетентния административен орган за отписване на задълженията за 2017 г., за които се твърди, че са погасени по давност. Претендира се присъждането на сторените разноски и се прави възражение за прекомерност на търсените от ответната страна разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмена молба, в която релевира допълнителни оплаквания като се позовава и на нарушение на принципа на оправданите правни очаквания и на правната сигурност. Представя списък на разноските. Ответникът кметът на Община Мездра не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения досежно допустимостта на обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеното оспорване от настоящия касационен жалбоподател срещу Писмо с изх. 54.00-1-001 от 11.02.2025 г., издадено от кмета на Община Мездра. В отговор на направеното възражение за недопустимостта на оспорването, съдът приел, че писмото съставлява индивидуален административен акт отказ за отписване на погасени по давност задължения, който засяга права и законни интереси на своя адресат, който според съда е поискал отписване на задължения за 2017 г. по реда на чл. 173, ал. 1 ДОПК. Не споделил тезата на ответника в първоинстанционното производство за уведомителния характер на писмото, като възприел становище, че то съдържа произнасяне по същество на искането. При това обаче, по подробно изложените в обжалвания съдебен акт съображения, съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но е недопустимо. Неправилна е направената от Административен съд - Враца преценка за допустимост на първоинстанционната жалба срещу писмото от 11.02.2025 г., предявена от Йорданов, действащ като ЕТ «Озирис Ц. Йорданов . Основателно, още в хода на първоинстанционното производство, с нарочна молба от 22.04.2025 г. ответникът кметът на Община Мездра е възразил относно «квалификацията» на оспореното пред съда негово писмо от 11.02.2025 г. като индивидуален административен акт - отказ за отписване на задължения по давност или въобще като друг акт, подлежащ на оспорване. Обосновано на съдържанието на това писмо, неговият автор е заявил, че то не представлява акт, подлежащ на оспорване доколкото с него не се създават права и задължения на адресата, а единствено становището на кмета по въпроса, доколкото до него било адресирано изявлението на Йорданов. Направено е и възражение, че отписването на задължения по давност не се извършва въз основа на становище на кмета на общината. Така изразеното от кмета на Община Мездра становище относно характера на обжалваното пред съда негово писмо е споделимо. Установява се, че с писмо от 24.01.2025 г. Йорданов е отправил изявление до кмета на Община Мездра, в което е посочил, че прави възражение срещу изпратено му преди това «Уведомление за действия за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 2, т. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ с ваш Изх. 6/16.12.2024 г.». Посочил е, че аргумент за възражението е погасяване на сумата от 10405,20 лв. по давност. Заявена е готовност за разплащане на останалите суми. Искане, в това писмо, до неговия адресат не е отправено. В отговор, кметът на общината е изпратил до Йорданов обжалваното пред Административен съд Враца писмо. В него се прави разяснение относно начина, по който тече давността в контекста на два издадени акта за установяване на задължения и разпоредбите на чл. 172 и чл. 182 ДОПК. Указано е кога е спряна давността и кога е прекъсната, като е посочено, че задълженията по акта от 20.01.2023 г. в частта, в която не са отменени от съда са изискуеми и не са погасени по давност, ерго подлежат на принудително събиране. Предвид съдържанието на обжалваното писмо, несподелима е тезата на настоящия касационен жалбоподател и на съда, че то обективира отказ за отписване на задължения по давност годен предмет на жалба до съд. Обосновано на изявленията, направени в писмото е да се приеме, че то има разяснителен и уведомителен характер, като обективира становище, което не засяга пряко права и законни интереси, и не създава задължения за неговия адресат. Тоест, то не разкрива белезите на акт, подлежащ на контрол за законосъобразност пред съда. В този смисъл за Йорданов не е съществувал правен интерес да го оспори с жалба до административния съд. Впрочем, писмото на кмета на Община Мездра не съдържа отказ за отписване на задължения по давност в отговор на искане на Йорданов и доколкото такова искане в писмото възражение от 24.01.2025 г. не е отправено до административния орган - кмета на общината. Предвид изложеното и поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, предмет на касационна проверка, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК то следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба на Йорданов, действащ като ЕТ до Административен съд - Враца. При това делото следва да бъде прекратено. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение