Решение № 7985 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2015 г.

Решение № 7985 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Ива Зарева срещу решение № 7069 от 21.11.2014 г., постановено по адм. д. № 11248/2013 г. на Административен съд - София-град, с което по жалба на "Мега груп" ЕООД е отменено Уведомително писмо № 01-2600/835 от 31.05.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът - "Мега груп" ЕООД, чрез адвокат Бояджиев оспорва касационната жалба, намира решението на АССГ за правилно и законосъобразно и иска от съда да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата. Намира решението на Административен съд - София-град за правилно и предлага да бъде отменено в частта, с която е отменено уведомителното писмо за отказ от финансово подпомагане по СЕПП и СНДП, и оставено в сила в частта, с която е отменено уведомителното писмо за наложена санкция за бъдещ период. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Съдът е установил, че "Мега груп" ЕООД е подало общо заявление за плащане на площ за кампания 2008 г., в което са посочени имотите, с които кандидатства за подпомагане с общ размер на площта от 3 049.59 ха по СЕПП и СНДП. Издаденото във връзка с това заявление уведомително писмо от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е било предмет на съдебна проверка, съдът е описал и обсъдил подробно постановените съдебни решения. За изясняване обстоятелствата в това производство съдът е допуснал СТЕ и допълнителна такава, от експертните заключения на които е установил, че недопустимата за подпомагане площ, относима към цялата заявена по СЕПП е в размер на 31.71% /уточнени в открито с. з./, а по СНДП е в размер на 34.92%. Изложил е съображения, че установявайки застъпване, административният орган не е отстранил застъпването в полза на "Мега груп" ЕООД и неправилно е приложил разпоредбите на отменената Наредба № 107 от 23.08.2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане (отм.), съгласно която не било предвидено кандидатите да представят документи, които да удостоверяват ползването на заявените от тях парцели за подпомагане. Освен това съдът е приел, че в тази наредба не било регламентирано отстраняването на застъпванията, поради което административният орган неправилно приел, че след като една и съща площ е заявена от няколко земеделски производители, тя е недопустима за подпомагане. Този извод на съда не съответства на фактите по делото, както и на целта на закона. Финансовото подпомагане по посочените схеми и мерки е обвързано с обработваема площ. Заявената от повече от един земеделски стопанин площ е изначално недопустима за подпомагане, при положение, че не е изяснено в полза на кого е застъпването. В мотивите на решението си АССГ не е обосновал своя извод, защо след като е установил, че 31.71% по СЕПП и 34.92% по СНДП са недопустима за подпомагане площ, поради наддеклариране, е приел, че неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 51, § 1 от Регламент № 796/2004 г., като не е оторизирал такава част от исканата сума, която да съответства на правилото в чл. 58, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. Съгласно цитираните норми на европейското право, които са идентични по съдържание, при този процент недопустима площ не се оторизират исканите суми. Съдът е извел обратния извод, който противоречи на материалноправните разпоредби и не е в съответствие с доказателствата по делото. По отношение на наложената санкция, АССГ е приел, че е незаконосъобразна, тъй като не били представени доказателства за налагането й и не е установено настъпването на условията на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., който бил приложимият към момента на издаване на акта - 2011 г. АССГ е отменил оспорения административен акт, като е приел, че е издаден в противоречие с материалния закон. Решението е незаконосъобразно, поради допуснато нарушение на материалноправните разпоредби, неправилна преценка на събраните по делото доказателства и несъответстващи на тях правни изводи, което е довело и до необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът изцяло е формирал правните си изводи въз основа на твърденията на оспорващия и на експертното заключение, без да анализира установените от вещото лице обстоятелства в контекста на останалите доказателства, както и с приетото от административния орган в оспорения акт. Съдебната експертиза не е установила еднозначно, компетентно и с оглед събраните по делото други доказателства заявената площ, която е допустима, съответно недопустима за подпомагане. Вещото лице е посочило противоречиви факти в своето заключение. В обстоятелствената част е описало всички БЗС един по един, като данните е обобщило в таблица. От всички описани 134 БЗС, съдът направи проверка на данните за няколко от тях и установи, че за БЗС 02590-114-6-1 в обстоятелствената част вещото лице е записало, че установеното първоначално застъпване на площ с друг земеделски стопанин е в размер на 34.97 ха, за която не е отстранено застъпването и тази площ следва да остане като неразрешено застъпване и съответно недопустима за подпомагане и за двамата земеделски стопани. При тези констатации, в таблицата срещу този БЗС вещото лице е записало - недопустима от ПНМ - 0.00. По същия начин са и БЗС 02912-146-2-1 - от заявени за подпомагане 29.76 ха, като допустима за жалбоподателя вещото лице е посочило 0.87 ха. В таблицата този БЗС е записан под № 4 по ред - като недопустима от ПНМ е записано 0.00, а площ в размер на 0.87 ха не фигурира никъде. Същото е отразено и за БЗС 02912-147-3-1, БЗС 06968-95-3-1, БЗС 06968-98-3-1, БЗС 12259-109-7-1. При тази извадка от експертното заключение, за настоящия състав е обоснован извода, че съдебно-техническата експертиза е некоректна, противоречиви са посочените от вещото лице обстоятелства и не съответстват с установеното. Освен това съдът не е направил разграничението между недопустима за подпомагане площ от наддеклариране в резултат на двойно заявени площи и недопустима за подпомагане поради лошо състояние и необработвана площ. В тази връзка в точка 2 от заключението вещото лице е посочило, че изключените по СЕПП и СНДП площи са необработени участъци по краищата на парцелите или захрастени такива. В съдебно заседание от 11.09.2014 г. е заявило, че в протокола от проверка на място няма данни площите, които не се обработват по какви причини е прието, че не се обработват, т. е. не е ясно дали има дървета или храсти, че тези данни са от измервания и са направени по границата на действително обработената площ. Това обстоятелство съдът не е обсъдил по никакъв начин и не го е взел предвид при формиране на решението си. Съдът неправилно е поискал вещото лице да изяснява причината за необработването на площи. Това обстоятелство е без значение при определянето на тези площи като недопустими. В противоречие със становището на вещото лице от съдебно заседание на 13.11.2014 г., когато то е заявило, че двойно отчитане в оспорения акт не е допуснато, защото програмата, която изчислява недопустимите площи, след като обработи материалите по кадастралните имоти, прави допълнителна проверка по географско местоположение и могат да се избегнат дублирания, съдът е посочил в обжалваното решение, че според вещото лице по-голямата застъпена площ се дължи на дублиране на застъпванията. Съдът не е констатирал противоречията в експертното заключение и го е интерпретирал погрешно в своето решение. Правните изводи не съответстват на доказателствата по делото, което води до необоснованост на съдебното решение. Оспорващият не е оборил констатациите на административния орган в обжалвания акт. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото са събрани относимите и допустими доказателства, въз основа на които, обстоятелствата по спора са изяснени, което позволява на касационният съд да реши спора по същество. Не се установяват допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. В производството пред съда не са опровергани констатациите на административния орган, че процентът недопустими за подпомагане площи съответства на посочения в чл. 51 от Регламент № 796/2004 г., съответно на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Административният орган е посочил точно фактическите и правни основания за издаване на административния акт, изброил е недопустимите за подпомагане площи и причината за това. При това положение, следва да се приеме, че и в частта, с която се налага санкция, оспореното уведомително писмо е в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като налагането на санкциите е в следствие недопустими за подпомагане площи, които са повече от половината от заявените за подпомагане . Съдебното решение следва да бъде отменено и бъде отхвърлено оспорването на "Мега груп" ЕООД срещу уведомителното писмо на ДФЗ. С касационната жалба е направено искане за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно до минималния размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,