Решение № 8038 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3164/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Райтър ООД, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Александрова, срещу Решение 8108 от 17.12.2019 г., постановено по адм. дело 8357/2019 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменено оспореното от него Решение СП-6 от 28.06.2019 г. на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Алексиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна ЧЕЗ Електро България" АД, гр. София чрез пълномощника си В. Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски. Ответната страна - "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр. Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - "Енерго - Про Продажби" АД, гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по оспорването от Райтър ООД на Решение СП-6 от 28.06.2019 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2 500 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отм.), в Решение Ц - 14 от 03.04.2019 г. на КЕВР във връзка с т. 9 от Решение Ц - 015 от 31.03.2008 г. на ДКЕВР. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да го опорочават, същото е постановено от специализирания регулаторен държавен орган в рамките на законовата му компетентност, при спазване на всички приложими материалноправни разпоредби, правилно установяване на заложените в предходни решения на КЕВР стойности, както и при пълно съобразяване с целта на закона. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон в обжалваното решение. Установено е по делото, че Райтър ООД произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти две водноелектрически централи находящи се в землището на гр. Велико Търново, което обстоятелство основава засягането му от оспорения административен акт. С измененията в разпоредбата на чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 56 от 2015г.) общественият доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена произведената електрическа енергия от възобновяеми източници до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. Съответно с § 17 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е прието, че в срок до 31 юли 2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон, като в този случай чл. 14 не се прилага. С Решение 13785 от 12.11.2018 г. постановено по адм. дело 12851/2017 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение 4973 от 24.07.2017 г. постановено по адм. дело 8117/2015 г. по описа на АССГ, с което е отменено по жалба на Райтър ООД Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т. 9.1, в която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР в размер на 2500 kWh, при определената цена - 112,48 лв. лв/MWh, без ДДС, за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW. От разпоредбата на § 17 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ следва, че определеното с оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране нетното специфично производство на електрическа енергия, произведена за водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MW, въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници (отм.), се формира като отчетено, въз основа на установяванията в решението определящо преференциалната цена, което допълва. При определената с Решение Ц - 14 от 03.04.2019 г. на КЕВР средногодишна продължителност на работа от 2500 часа на водноелектрическите централи с инсталирана мощност под 10 MW, правилно с оспореното пред съда решение средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност се основава на продължителността от време, през което тази мощност произвежда номинално количество електроенергия. Видно от мотивите на Решение СП-6 от 28.06.2019 г., КЕВР е анализирала въпросът за енергията за собствени нужди на съответната група централи, като е отчетено, че действащото към момента на приемане на Решение Ц-15 от 31.03.2008 г. законодателство, а и към настоящия момент, не регламентира изискване за отделно, самостоятелно посочване в ценовото решение на количеството електрическа енергия за собствени нужди, извън регламентираните ценообразуващи елементи какъвто е производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси. В тази връзка, съгл. § 1, т. 6 от ДР на Закона за енергията от ВИ, енергията за собствени нужди е количеството енергия употребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от ВИ, следователно всеки обект за производство на електрическа енергия от ВИ има собствени нужди, които са част от производствения процес на електрическа енергия. Енергията за собствени нужди, която се употребява при работата на съоръженията и е необходима за тяхната работа, не следва да се купува от крайните снабдители и обществения доставчик, а да се произвежда при работен режим на тези съоръжения и инсталации. По този начин се постигат целите дадени в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, да бъде купувано чистото количество електрическа енергия, произведена от производителите на енергия от ВИ, без това за собствени нужди, като това чисто количество бъде изрично установено от КЕВР, а не определяно по преценка на всеки един производител на електрическа енергия и енергийните дружества, които изкупуват произведената електрическа енергия. В тази връзка КЕВР няма право да извършва индивидуален анализ, респективно да определя индивидуален размер на собствените нужди за всеки отделен производител и неговия индивидуален проект и производствен процес, а разполага с компетентност да определи НСП единствено и само по групи производители поради ясно очертаните параметри на нейната компетентност (§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ). Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Според чл. 19 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия определянето на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от ВИ, се извършва по видове ВИ, като се отчитат характеристиките на съответните технологии. При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия се прилагат критерии, валидни за всички ВИ. Въз основа на тези норми КЕВР определя цени за групи производители в зависимост от вида на възобновяемия източник, наличния ресурс на първичния енергиен източник; видът на технологията; големината на инсталираната мощност на обекта; мястото и начинът на монтиране на съоръженията. При прилагане на този подход НСП, като един от ценообразуващите елементи не се определя индивидуално, а по групи производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието. Употребеният в тази дефиниция израз "собствени нужди" не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на нетното специфично производство на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности за производството на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност. Следва да се отбележи, че възприетият от Комисията подход за нулево намаляване (приспадане) от възприетото в Решение СП-6 от 28.06.2019 г., средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност е благоприятстващ за жалбоподателя. Настоящата касационна инстанция счита, че комисията, която е органът, компетентен да определи нетното специфично производство на електрическа енергия, е изложила съдържателни мотиви относно начина на определяне на нетното специфично производство за съответната група производители. Приложеният финансов модел е обоснован с конкретни данни, при дадени в решението подробни разяснения. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. При този изход на спора исканията на ответниците Комисията за енергийно и водно регулиране, "ЧЕЗ Електро България" АД и "Национална електрическа компания " ЕАД са основателни и следва да бъдат уважени, като им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение