Решение № 11715 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2017 г.

Решение № 11715 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СНЦ "Граждански контрол - защита на животните" и Г. Любомиров Сербезов, представлявани от адв. Кашъмов, против решение № 3472 от 22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 12442/2016 г. от Административния съд София град. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на решението, като нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – А. Иванова Новакова-Дянкова, чрез процесуален представител –адв. Христов, представя писмен отговор, в който оспорва като неоснователна касационната жалба. В него е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от адв. Христов, в качеството му на пълномощник на А. Новакова-Дянкова, срещу определение № 4760/11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 12442/2016 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател, за присъждане на разноски. Ответника- Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/, не изпраща представител и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд - състав на Пето отделение, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба са подадена в срок от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е изменил решение № Ж-63/ж-95 от 17.11.206 година на КЗД, в частта по т. 1 като го отменя по отношение на Д. Стефанов Колев; Отхвърля жалбата на Г. Сербезов, в лично качество и като представител на СНЦ "Граждански контрол- защита на животните", срещу т. 1 от решение № Ж-63/ж-95 от 17.11.206 година на КЗД; отменя по жалба на Сербезов, в сочените качества, точка втора от решение № Ж-63/ж-95 от 17.11.206 година на КЗД. Решението се оспорва с касационната жалба в отхвърлителната му част. Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения. Няма спор по възприетата от съда фактическа обстановка: Производството пред административния орган е започнало по жалба рег. № Ж - 63/14.02.2014 г. на Новакова-Дянкова с твърдение за нарушение на ЗЗЛД тъй като личните и данни – четирите и имена, "са достъпни до всеки гражданин, който реши да ползва конкретен интернет-сайт, който е собственост и се администрира от български гражданин, на територията на Р. България", като уеб сайта е zdoi. gkzj. org и жалба рег. № Ж – 95/13.03.2014 г. и по жалба на Д. Стефанов Колев с твърдение за нарушение на ЗЗЛД тъй като личните му данни – неговите имена, "са достъпни до всеки гражданин, който реши да ползва конкретен интернет-сайт, който е собственост и се администрира от български гражданин, на територията на Р. България", като уеб сайта е zdoi. gkzj. org., като КЗЛД е обединила жалбите на двете лица на основание чл. 32 от АПК за разглеждане в едно производство. Установено е, че с решение № Ж-63/Ж-95 от 10.09.2014 г. на КЗЛД жалбата на Новакова- Дянкова е отхвърлена, като неоснователна нейна срещу интернет сайт zdoi. gkzj. org поради липсата на установено нарушаване на правата на жалбоподателя, предвид разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД/. С решение № 2389 от 06.04.2015 г., постановено по адм. д. № 9857/2014 г. от АССГ- акта на КЗД е отменен и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне.. За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Решението е оспорено с касационна жалба и ВАС с решение № 9498/15.08.2016 г., постановено по адм. дело № 7031/15 г., го е оставил в сила. ВАС е категоричен в извода си, че че личните данни на Новакова-Дянкова не са обработени от заинтересованата страна-Сербезов в обществен интерес, т. е при условията на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД и са нарушени изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени в противоречие с материалноправните разпоредби и надхвърлят целите на обработката. КЗЛД, при новото разглеждане на преписката, съобразявайки се с дадените задължителни указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон, с решение № Ж-63/ж-95 от 17.11.206 г. уважава като основателна Новакова-Дянкова и Колев срещу Г. Сербезов, в качеството му на администратор на сайта zdoi. gkzj. org, поради нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗДЛ- извършено от ответната страна чрез непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита на данните на жалбоподателите от незаконосъобразно обработване. С точка 2 от решението си КЗЛД издава задължително предписание на Сербезов, на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД. Доколкото Д. Стефанов Колев, не е бил страна в административното производство пред КЗЛД, при повторното разглеждане на преписката, съдът е отменил административния акт по отношение на това лице. За да отхвърли жалбата на Сербезов, в разглежданото двойно качество, съдът е приел от доказателствата по делото, че в цитирания сайт са изложени за достъп имената на жалбоподателката във връзка със съдебни решения, постановени от състави на Върховен административен съд, по дела свързани с прилагането на ЗДОИ, при липса на изразено от нейна страна съгласие личните данни да бъдат обработвани от собственика, заинтересована страна и администратор на уеб сайта zdoi. gkzj. org. Правилен е извода на съда, че основният спорен въпрос е дали транслирането на лични данни от един сайт /източник/ към друг е нарушение на чл. 2 ЗЗЛД. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице нарушаване на правила и права на засегнати страни. Соченият уеб сайт- не препраща своя потребител към интернет страницата на Върховния административен съд, а сам, въз основа на въведени параметри, селектира информацията на съда до определена категория дела- тези, свързани с прилагането на ЗДОИ. Видно от представеното пред АССГ –писмо- кореспонденция с адв. Кашъмов, подписано от Управителния съвет на сдружението, включително и от Сербезов, както и копие от титулната страница на въпросния сайт- е установимо, че лично Сербезов е разработил инструмент/интранет машина за търсене на съдебни актове/, първоначално за вътрешна употреба на сдружението, а в последствие е взето решение от управителния орган – да се създаде общодостъпна интернет търсачка, свързана с домейна на сдружението. Самото сдружение изрично сочи в титулната страница, че целта на създаденият сайт е да преодолее "недъзите" на търсачката на ВАС, която е трудоемка и несигурна. Създадената от сдружението "търсачка" има за цел да следи и анализира броя на определен вид дела, темпа им на растеж и активност във връзка с упражняването на защита по съдебен ред на правото на достъп до информация. Така формулирана и поставена цел на сайта дава неограничена възможност – всяко лице да бъде идентифицирано, без негово съгласие, за неговата активност, респективно пасивност в съдебни производства свързани с прилагането на ЗДОИ. Както правилно отбелязва първоинстанционния съд, нищо не обуславя правото на жалбоподателите да обработват лични данни на страни по конкретни съдебни производства, свръх публично достъпната информация, съдържаща се в интернет страницата на съдилищата. С предвидената възможност на търсачката, създадена от Сербезов и сдружението, да се анализира ръст на пасивност и активност на всяко лице, индивидуализирано по всички белези, в конкретни съдебни производства, несъмнено надхвърля допустимите цели на обработване на информация. Обоснован е и извода на първоинстанционния съд във връзка с твърдението, че се касае за "обработване за журналистически цели", изключваща приложението на чл. 4, ал. 2 ЗЗЛД. Действително, както сочи и касатора- понятието "журналистически цели" не е изрично дефинирано от законодателя, но следва да бъде зачетено задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз, Голяма камара по дело № С-73/07 и като се вземе предвид важността на правото на свобода на изразяване на мнение във всяко демократично общество, е необходимо свързаните с тази свобода понятия, като журналистиката например, да се тълкуват широко. Акцентът обаче е поставен върху журналистическа дейност. Същественото за същата е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество, съгласно чл. 52, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 10, параграф 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По своята същност журналистическата дейност изисква разпространяване на информация по въпроси от обществен интерес. За да се обработва информация за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения, са действително обществено важни. Едва в защитната си теза, при повторното съдебно разглеждане на спора, касаторите твърдят, че са обработвали информацията за журналистически цели, но без по никакъв начин да установяват, че същото е във връзка с осъществявана журналистическа дейност, дори и в най- общ план, с посочване на резултати от тази дейност. Както правилно сочи и съда- касае се за техническа дейност, лишена от творчество, но позволяваща при транслиране на обработените данни, да се разкрият лични данни. По изложените съображения обжалваното решение, в оспорената част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. По отношение на частната жалба. С първоинстанционното решение е отхвърлено искането на заинтересованата страна Новакова- Дянкова, за присъждане на адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 Закона за адвокатурата. С молба за изменение на съдебен акт, страната е поискала изменение на решението в частта за разноските. Със соченото по-горе определение № 4760/11.07.2017 година, съдът отхвърля искането на Дянкова, за изменение, приемайки, че в производството не е надлежно установено, че е налице предпоставката на чл. 38 ЗА за осъществяване на безплатна помощ. Определението е правилно, макар и по други съображения. В разпоредбата на чл. 38 ЗА е предвидено, в определени хипотези, адвокатите да оказват безплатна правна помощ. В ал. 2 с. закон е посочено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В разглеждания случай обаче и искането за присъждане на разноски и за изменение на решението, в тази част, изхожда не от оказалия безплатна помощ адвокат, а от самата защитавана в процеса страна. Последната обаче не е разходвала средства за процесуално представителство и защита и такива не й се следват, поради което правилно молбата й за допълване на съдебния акт, в частта за разноските, е оставена без уважение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - пето отделение,