Решение № 9498 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5125/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП против Решение 958/25.03.2025 г., постановено по адм. дело 890/2024 г. по описа на Административен съд - Русе. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03001823007112-091-001/ 23.07.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) П-02000224135700-003-001/25.07.2024 г., издадени от М. Т. Г., на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и Е. Н. Г., на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение 182/11.10.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди, както следва: месец юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г., месец януари, февруари, март, май и юли 2019 г., месец август, септември, ноември и декември 2022 г., месец февруари, март, април, юни, юли, август, септември и октомври 2023 г., в общ размер от 167 300,52 лева, както и лихва в общ размер от 62 454,88 лева. Приходната администрация е осъдена да заплати разноски в размер на 577,80 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК поради нарушение на материалния закон. Излага съображения, че преките доставчици не са представили документи в хода на ревизията. Счита, че РЛ не е успяло да докаже право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доставка. Твърди, че РЛ е знаело или е следвало да знае, че участва в злоупотреба с право. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса. Ответникът по касационната жалба - Станчеви ООД, притежаващо ЕИК 200722450, не изразява становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. На доставчиците Лозенец бийч ЕООД, Сансто България ЕООД, В и В трейд ЕООД, Експорт импорт 2021 ЕООД, Илианис 66 ЕООД, Зах инпорт ЕООД, Зах строй ЕООД, Ави 03 ЕООД, Интер сървис 22 ЕООД, Ай Ти Пи Ар ЕООД по реда на чл.32 от ДОПК били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения относно процесните доставки, но те не са представили такива. Такива искания били връчени по електронен път на декларираните електронни адреси и на доставчиците Ви Ай Ай 23 ЕООД и Фил България ЕООД, които също не представили обяснения и доказателства. Установено е, че всички посочени доставчици са отразили в подадените от тях дневници за продажбите фактурите, по които жалбоподателят е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит. Всички доставчици били дерегистрирани по инициатива на органите по приходите поради наличието на основания по чл.176 от ЗДДС, като към датата на приключване на ревизията посочените търговски дружества имали установени и невнесени данъчни задължения в особено големи размери. В решението на директора на Дирекция ОДОП Варна е посочено, че в конкретния случай в хода на извършените насрещни проверки на доставчиците те не са представили доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС по издадените към РЛ фактури. По отношение доводите на приходните органи, че подписите на управителите на дружествата съществено се различават от подписите, положени във фактурите и съпътстващите документи, съдът се е позовал на чл. 301 ТЗ и е посочил, че няма данни за противопоставяне на сделките от страна на доставчиците. Стигнал е до извод, че обстоятелството, че доставчиците не са намерени на адресите им за кореспонденция не може да рефлектира върху положението на ревизираното дружество. Административният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за реалност на доставките. За да отмени процесния РА се е мотивирал с практиката на СЕС по отношение на недоказаността на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява първоинстанционното решение, като валидно и допустимо, но неправилно. Спорният въпрос се заключава върху наличието на осъществени от процесния доставчик доставки на стоки и услуги по процесните фактури. Основателни са възраженията в касационната жалба, че по време на съдебното производство не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите в РА. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, отбелязано като доставчик. Притежаването на данъчен документ и извършеното разплащане, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит, като косвена индиция, е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. Осчетоводяването на процесните доставки при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може само да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая то не е посочило достатъчно убедителни доказателства за тези положителни факти и обстоятелства, от които РЛ черпи права. Видно от събраните доказателства по делото доставките на услуги, по които получател е дружеството са с предмет наем на товарен автомобил и гориво, като доставчиците по същите са Експорт импорт 2021 ЕООД, Ви ай ай 23 ЕООД и Фил България ЕООД, като към тях от страна на РЛ са представени копия на фактурите, касови бонове към тях и договори с Експорт импорт 2021 ЕООД. По данни от информационната система на НАП горепосочените дружества не притежават товарни автомобили. Липсват данни и същите да са наели такива, противно на изложените съображения от първоинстанционния съд. За доставките на стоки - авточасти, фактурирани от Фил България ЕООД, са представени също само фактури и касови бонове, като липсват представени приемо-предавателни протоколи. От страна на ревизираното дружество са представени единствено фактури за доставка на стоки, касови бонове и стокови разписки за доставчиците Лозенец бийч ЕООД, Сансто България ЕООД, В и В трейд ЕООД, Илианис 66 ЕООД, Зах инпорт ЕООД и Зах строй ЕООД. Стоковите разписки са едностранно подписани, като с тях не може да бъде доказано еднозначно предаване на процесните стоки. Същото се отнася и до представените приемо-предавателни протоколи към фактурираните доставки на стоки от Ави 03 ЕООД и Интер сървис 22 ЕООД. За доставките от Ай Ти Пи Ар ЕООД са представени само три броя от процесните фактури, които са изцяло нечетливи. Следва да се посочи още, че за данъчно задълженото лице е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното правото му положителни факти. Не са представени доказателства и за транспортирането на стоките, част от които бетон, арматурна мрежа и строителни материали. Необоснован в тази връзка е и изводът на съда, че видът на стоките предполагал възможността за доставянето им дори лично от управителите на дружествата-доставчици. Споделим е принципно мотива, че неустановеността на материална и кадрова обезпеченост на доставчика не е самостоятелно основание за отказ за признаване на данъчен кредит, но по настоящото дело е видно, че приходните органи за обосновали отказа за ПДК и с други съществени аргументи. Основателно е и възражението на касационния жалбоподател, че законосъобразно с РА са установени задължения за лихва за д.п. м.07.2019 г. предвид доказателствата по делото. Въз основа на изложеното и достигайки до различни правни изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. С оглед на резултата по спора и направено искане от касационния жалбоподател, в полза на данъчната администрация следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. За първоинстанционното производство на НАП следва да бъдат заплатени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 840,22 лева и за касационното производство разноски в размер на 15 540,22 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Станчеви ООД следва да бъдат осъдени да заплатят на НАП разноски общо в размер на 29 380,44 лева за двете съдебни инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение