Решение № 2882 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2017 г.

Решение № 2882 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1860/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Биотест" ЕООД със седалище и адрес на управление С. З. е подало касационна жалба срещу решението от 6.12.2016 г. по адм. дело № 374/2016 г. по описа на Административния съд-С. З., с което е бил отхвърлен предявения от дружеството срещу Изпълнителната агенция по лозата и виното иск за присъждане на обезщетение в размер на 3012 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът направил неточна преценка на доказателствата, в които се съдържали достатъчно данни за извършено от "Биотест" ЕООД плащане на адвокатско възнаграждение, както и че незаконосъобразно въвеждал изискване за осчетоводяване на сумата от издателя на фактурата. Възразява се и срещу присъждането в полза на ответната страна на разноски, които не били поискани от нея. Направено е искане за отмяна на неправилното решение на административния съд и постановяването на друго, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят направените разноски. Изпълнителната агенция по лозата и виното със седалище С. е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Биотест" ЕООД със седалище и адрес на управление-С. З. против Изпълнителната агенция по лозата и виното със седалище С. за присъждане на обезщетение в размер на 3012 лева ведно със законната лихва от 14.12.2015 г., за имуществени вреди, причинени от разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателно постановление № РД-09-5/09.05.2014 г. и наказателно постановление № РД-09-7/09.05.2014 г., издадени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното и отменени като незаконосъобразни с решения по НАХД № 406/2014 г. и НАХД № 408/2014 г. по описа на Районния съд-Ч.. В исковата молба се поддържа, че понесените от ищеца имуществени вреди не могат да бъдат възмездени по друг ред, тъй като липсва процесуална възможност за присъждането на разноски в производствата по Закона за административните нарушения и наказания. Административният съд установил, че изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното издал по отношение на "Биотест" ЕООД - С. З. наказателно постановление № РД-09-5/09.05.2014 г., с което на основание чл. 204 от Закона за виното и спиртните напитки наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 48, ал. 1 вр. ал. 5 от Закона за виното и спиртните напитки. "Биотест" ЕООД обжалвало наказателното постановление пред съда. С решение № 8/23.04.2015 г. по АНД № 406/2014 г. по описа на Районния съд - Ч., влязло в сила на 26.10.2015 г., наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. Въз основа на договор за правна защита и съдействие № 079954/30.01.2015 г. и пълномощно, дружеството било представлявано по делото от адвокат В. Ц. от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" - С. З.. По договора за правна защита страните договорили възнаграждение в размер на 1296 лева с ДДС. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното издал по отношение на "Биотест" ЕООД - С. З. и друго наказателно постановление № РД-09-7/09.05.2014 г., с което на основание чл. 201 от Закона за виното и спиртните напитки наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 30 000 лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки. Наказателното постановление било обжалвано пред съда. С решение № 7/22.04.2015 г. по АНД № 408/2014 г. по описа на Районния съд - Ч., влязло в сила на 06.10.2015 г., наказателното постановление било отменено. Видно от приложените по АНД № 408/2014 г. по описа на Районния съд-Ч. договор за правна защита и съдействие № 079953/30.01.2015 г. и пълномощно, "Биотест" ЕООД възложило на адвокат В. Ц. от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" - С. З. да осъществи защита и процесуално представителство по образуваното административно-наказателно дело, като договорило адвокатско възнаграждение в размер на 1716 лева с ДДС. В хода на исковото производство съдът приел като доказателство фактура № 1502/20.05.2015 г., издадена на "Биотест" ЕООД - С. З. от Адвокатско съдружие "Петрунова, Андреева, Цонева" - С. З. за правни услуги по договори № 079953/30.01.2015 г. и № 079954/30.01.2015 г. на стойност 3012 лева с ДДС и фискални бонове, издадени от адвокатското съдружие на 20.05.2015 г. - за сумата 502 лева с ДДС и на 14.12.2015 г. - за сумата 2510 лева с ДДС. От правна страна административният съд направил извод, че наказателното постановление е властнически акт, издаден от административен орган в изпълнение на административна дейност, макар да поражда наказателноправни последици. Съдът се позовал на мотивите на Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд и гражданската колегия на Върховния касационен съд, приемайки, че за вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление може да бъде търсено обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди пред административните съдилища. Съдът посочил, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая били доказани първите две предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на Изпълнителната агенция по лозата и виното - издадени били две наказателни постановления, отменени от съда като незаконосъобразни, във връзка с обжалването на които ищецът ангажирал адвокат и договорил възнаграждение на оказаното му правно съдействие. Според административният съд обаче, представените писмени доказателства не сочели категорично, че договореното адвокатско възнагражение е било платено до приключване на съдебното производство. Не се установявала връзка между приложените фискални бонове и фактура № 1502/20.05.2015 г., в която е направено отбелязване за плащане в брой без индикации за авансово или частично плащане. Доколкото фискалният бон е доказателство за извършено плащане в брой, имало несъответствие в размерите на посочените суми по фактура № 1502/20.05.2015 г. и тези, отразени във фискален бон от 20.05.2015 г. и фискален бон от 14.12.2015 г., въпреки съвпадащата обща стойност. Съдът отбелязал, че принципно е възможно фактурата и фискалните бонове за конкретна доставка да не са от една и съща дата, но е необходимо осчетоводяването на разхода да е направено по един и същи начин при получателя и доставчика на услугата. Ищецът не представил такива доказателства въпреки дадените му указания, че носи тежестта за доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания. С мотиви за липсата на доказателства за реално плащане на договорените адвокатски възнаграждения, административният съд отхвърлил иска за заплащане на обезщетение от 3012 лева за причинени на "Биотест" ЕООД имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2015 г., и присъдил разноски в полза на другата страна, възлизащи на 440, 84 лева. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил предявения иск, тъй като представените от ищеца доказателства не установяват настъпването на вреда за имуществото на жалбоподателя. Съдържанието на договорите за правна защита и съдействие № 079953/30.01.2015 г. и № 079954/30.01.2015 г. е непълно, като в тях не е вписан начина на плащане от страна на "Биотест". Издадената фактура № 1502/20.05.2015 г. не доказва плащане на договорените възнаграждения, извършено при съставянето й. Фискалните бонове удостоверяват получено плащане в брой, но в тях не се съдържа информация за лицето, извършило плащането, както и за договорите, по които е платено. Ако ищецът е заплатил сумата 502 лева по фискален бон от 20.05.2015 г. на същата дата, на която е съставена и фактурата, това би трябвало да бъде отразено в нея. Съвпадението при аритметично пресмятане на общата стойност на фискалните бонове с общата стойност на възнаграждението, уговорено по договор № 079953/30.01.2015 г. и договор № 079954/30.01.2015 г., също не е води до еднозначен извод, че сумите са били платени и че плащането е направено именно от "Биотест" ЕООД. Вярно е, че не е необходимо да се извършва доказване на осчетоводяването на разхода при получателя и доставчика на услугата, както е приел административният съд, но представянето на такива или други писмени доказателства би допринесло за преодоляване на непълнотата в доказателствения материал. Касационният жалбоподател възразява, че административният съд не е дал изрично указание на ищеца за представяне на допълнителни доказателства, но това оплакване на "Биотест" ЕООД, сочещо на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е направено в касационната жалба, а в допълнение към нея, в молба от 12.12.2017 г. Към тази дата срокът за обжалване от страна на дружеството е изтекъл, поради което възможността за предявяване на оплакване, съставляваща ново основание за отмяна на съдебното решение, е преклудирана. Същевременно, не може да се сподели становището на касационния жалбоподател, че непълнотата в доказателствата за извършено от него плащане, не би могла да се преодолее в касационното производство. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания в касационното производство се допускат писмени доказателства. Жалбоподателят е имал възможност, но не е представил други писмени доказателства в подкрепа на твърдението си, че е платил договорените адвокатски възнаграждения, поради което няма вероятност да се допусне друг изход на спора по същество. Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд е присъдил разноски на ответника без да има такова искане. Искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено в писмените бележки, представени от юрисконсулта на Изпълнителната агенция по лозата и виното в съдебно заседание на 15.11.2016 г. С оглед изхода на делото и при наличието на редовно направено искане съдът е следвало да присъди такова възнаграждение. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател отменителни основания, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд