Решение № 4709 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7882/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Т., чрез пълномощник си, срещу Решение 6173 от 23.05.2024 г. по адм. дело 2206/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е отхвърлил жалбата на Д. Р. Т., гражданка на ЮАР, срещу Решение 40 от 24.01.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, нарушение на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. и чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. по признак гражданство от Уни Кредит Булбанк АД, представлявано от изпълнителните си директори Ц. Минчева и А. Тонети. Решението на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е прието, че И. Г. и И. Т., служителки на Уникредит Булбанк АД, не са осъществили дискриминация по отношение на Д. Р. Т. по смисъла на чл. 4, ал.2 ЗЗДискр., нарушение на § 1, т. 1 ЗЗДискр. и чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. по признак гражданство не е обжалвано и е влязло в сила. Касационната жалбоподателка поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Излага доводи, че съдът не е изложил ясни мотиви защо приема, че отправеното предизвестие от банката до оспорващата за закриване на сметките й не е основание за действията/бездействията на банката във връзка обслужването на сметката й на 08.11.2021г., с които я е поставила в унизително положение и дискриминирала по признак гражданство. Счита, че съдът не е обсъдил представените от нея писмени доказателства за това, че дружеството Медуъркс Сълюшънс ЕООД, чийто управител е, извършва търговска дейност, като обстоятелствата, че е регистрирано на домашния й адрес и няма наети служители не са относими към преценката дали дружеството е активно и още по-малко представляват основание за закриване на сметките й. Намира, че Вътрешните правила, на които се позовава банката, създават по-големи и необосновани рестрикции за потребителите на банкови услуги сравнение със законовите правила, което е недопустимо и незаконно, още повече същите не са били известни на оспорващата и не е знаела за причините, поради които банката е пристъпила към закриване сметките й. Сочи, че съдът е възприел изцяло мотивите на комисията и не е обсъдил противоречивите твърдения на банката относно причините да прекрати отношенията си с клиента, които са взаимноизключващи се. Съдът не се е произнесъл и по съществения въпрос защо жалбоподателката се е превърнала в рисков клиент за банката и налице ли е дискриминационно отношение към нея по наведения признак гражданство. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се установи осъществена дискриминация по признак гражданство по отношение на Д. Р. Т. от Уникредит Булбанк АД. Комисията за защита от дискриминация, ответник по касационната жалба, е представила писмено становище, в което поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. Ответникът по касационната жалба Уникредит Булбанк АД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното решение на административния съд. Прокурорът от Върховната прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Д. Р. Т. срещу Решение 40 от 24.01.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено по отношение на жалбоподателката, че Уникредит Булбанк АД не е осъществил дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., нарушение на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. и чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. по признак гражданство. Комисията е била сезирана с жалба от Д. Р. Т., с оплаквания за извършени спрямо нея дискриминационни деяния по признак гражданство. Жалбоподателката Д. Р. Т. е поддържала пред комисията и първоинстанционния съд, че от началото на годината (2021 г.) подготвяла сделка покупко-продажба на недвижим имот, финализирането на която било насрочено за 08.11.2021 година. Продавачите, италиански граждани, поискали продажната цена да бъде преведена по тяхна сметка в Уникредит Булбанк АД. С оглед изпълнение на условието потвърждаването на сделката да се състои след превеждане на сумата, 15 дни преди датата на сделката оспорващата провела разговор със служител на банката в офис на бул. Гоце Делчев гр. София, попълнила необходимите документи и прехвърлила средства по личната си сметка в банката. На 08.11.2021 г. към 11 часа Д. Р. Т. заедно с адвоката си, продавачите и консултантът им по сделката (разпитаният в качеството на свидетел пред комисията А. Т.) отишли в клон на Уникредит Булбанк АД на ул. Г. С. Раковски гр. София. Служителката И. Г. й обяснила, че няма данни за нея в системата на банката. Възникнал спор, след което била насочена към управителя на клона И. Т.. Наложило се да изчака, след което й било обяснено, че при този размер на превода е необходима оторизация. Към 13 часа все още нямало оторизация. Жалбоподателката поискала обяснение за случващото се, както и за употребения израз спрямо нея рисков клиент. Адвокатът й се опитал да изясни ситуацията с други служители, които потвърдили, че контролният орган е в обедна почивка и евентуално става въпрос за гражданството на платеца. Сочи, че до този момент гражданството й не е било предмет на обсъждане. Тази информация и отношение наранили жалбоподателката, която се почувствала като престъпник, който е имал наглостта да си открие сметка в Уникредит Булбанк и злепоставена пред продавачите. Към 14 часа проблемите все още не били решени, като на жалбоподателката било пояснено, че следва да закрие сметките си, за да бъде осъществен преводът. Въпреки настояването й да й бъде обяснена причината за възникналата ситуация, не получила конкретен отговор. Управителката отново ѝ казала, че е рисков клиент и трябва да чака. Към 14,30 часа преводът бил осъществен и сделката потвърдена. След потвърждението била задължена да закрие сметката си като изтегли наличностите отново с обяснението, че е рисков клиент. В хода на административното производство било установено, че жалбоподателката Д. Р. Т. е гражданка на ЮАР, с постоянно пребиваване в Р България. Омъжена е за българин и живее със семейството си в гр. София. Има регистрирано на домашния ѝ адрес дружество Медуъркс Сълюшънс ЕООД, чрез което развива собствен бизнес. Няма наети служители. Титуляр е на две разплащателни сметки в Уникредит Булбанк АД, открити през 2018 година. В изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпиране на пари и Правилника за неговото прилагане, при прилагане на мерките за превенция на изпирането на пари от банката е извършена оценка на рисковете по реда на Раздел I от ЗМИП за встъпване в нови или продължаване на вече установени делови взаимоотношения с клиенти. Банката е приложила мерки за разширена комплексна проверка, т.к. е определила Д. Р. Т. като лице със значително висока степен на риск. В хода на административното производство представителят на банката е посочил, че основания за определяне на жалбоподателката като лице със значително висока степен на риск е обстоятелството, че търговското ѝ дружеството е регистрирано на домашния ѝ адрес, няма служители и според подаваните годишни финансови отчети не развива търговска дейност. Поради това от банката е взето решение за преустановяване на деловите взаимоотношения с жалбоподателката, на основание в раздел V от Общи условия за откриване, обслужване и закриване на банкови сметки на физически лица и за предоставяне на платежни услуги и инструменти. С писмо 0911-08-003999 Уникредит Булбанк АД е отправила двумесечно предизвестие за прекратяване на всички договори за банкови платежни сметки с титуляр Д. Р. Т.. Поради тези обстоятелства при последвало посещение на жалбоподателката във филиал на Банката на 08.11.2021 г. за извършване на банковата услуга, служителите са предприели действия за извършване на необходимите проверки съвместно с компетентните структури в банката, след чието приключване наредените преводи били изпълнени, а сметките на жалбоподателката закрити. Комисията е приела в обжалваното пред първоинстанционния съд решение, че Уникредит Булбанк АД е действала съобразно регулаторните си задължения по Закона за мерките срещу изпиране на пари и Правилника за прилагане на ЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и Вътрешните ѝ правила, които политики и правила са валидни за всички нейни клиенти, независимо от тяхното гражданство или националност и преследват законосъобразна цел с оглед контрола и предотвратяване изпиране на пари и финансиране на тероризма. Комисията е достигнала до извод, че използването и прилагането на установените правила изключва каквато и да било възможност за особено индивидуално отношение към конкретно физическо лице по субективни причини, тъй като законът не прави разлика между местни и чуждестранни лица. Позовала се и на разпитания свидетел представителят на агенцията за недвижими имоти и консултант на продавачите по сделката, според който забавянето при одобряване на превода не е било необичайно и не е забелязал агресивно отношение на банковите служители към жалбоподателката. В заключение комисията е приела, че не е налице дискриминационно отношение по признак гражданство спрямо оспорващата. Изложените фактически обстоятелства са възприети изцяло от решаващия съд и подробно пресъздадени в обжалваното решение. Въз основа на тези фактически установявания съдът е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминация не страда от пороците по чл. 146, т. 1 5 АПК. Съдът е посочил, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че решението е материално законосъобразно. В тази насока е изложил съображения, че за да се констатира наличието на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. е необходимо конкретно да бъде посочено лице сравнител, спрямо което при сходна ситуация жалбоподателят е поставен в по-неблагоприятно положение на база признак или признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая липсва лице за сравнение, с което е било постъпено по-благоприятно и не е прието за рисков клиент при идентични/сходни факти. Съдът е намерил за неоснователни доводите на оспорващата, че не е получила уведомлението за закриване на банковите й сметки и определянето й като рисков клиент по дискриминационен признак, като е препратил към мотивите на административния орган. Изцяло е споделил изводите на комисията, че няма основания да се счете, че вътрешните правила на банката поставят в неравноправно положение физическите лица, които не са български граждани, а правилното определяне на жалбоподателката като рисков клиент не може да бъде преценявано от комисията, т. к. не притежава такава компетентност. При тези съображения съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. Р. Т. срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Решението е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, постановяването му при отсъствие на собствен анализ и оценка на доказателствения материал по делото и липса на мотиви относно материалната законосъобразност на решението на комисията в частта, с която е приел, че правилно е отхвърлена жалбата на Д. Р. Т. с доводи за пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. Съдът не е обсъдил и отговорил на доводите на жалбоподателката за различно третиране поради гражданството й на държава извън ЕС, без да отчете статуса ѝ на постоянно пребиваващ в България, при определянето ѝ като рисков клиент от банката. Съдът правилно е цитирал чл. 9 ЗЗДискр., но неправилно е приел, че след като липсва конкретен сравнител, който не е носител на дискриминационен признак, не може да се установи наличие на неравно третиране на жалбоподателката по защитен признак. Неправилно също е възприел като законосъобразен изводът на комисията, че липсва дискриминация спрямо жалбоподателката, т.к. вътрешните правила на банката съдържат критерии за определяне на клиентите като рискови, а самото дефиниране на този профил не подлежи на проверка от комисията. Тези съображения са верни, но са встрани от спорния въпрос по казуса. Всъщност доводите на оспорващата са, че установените критерии на банката са приложени избирателно спрямо нея във връзка с гражданството й и статуса на постоянно пребиваваща в страната и в тази насока представя статистическите данни за регистрация на дружествата в страната, както и данни за извършвана от нея търговска дейност. Позицията на ответната страна е, че определянето на жалбоподателката като рисков клиент не е свързано с дискриминационен признак, а е въз основа на обективни критерии регистрация на дружеството, чийто собственик е тя, на домашния й адрес, липса на персонал и на търговска дейност според годишните търговски отчети. Квалифицирането й като рисков клиент според изявленията на ответника е причината за извършените проверки, забавения паричен превод и настояването да закрие банковите си сметки при посещението ѝ в банковия клон на 08.11.2021 година. Следователно спорното обстоятелство е дали банката прилага еднакво, без оглед и/или без да се влияе от защитен признак собствените си критерии при оценка на степента на риска на клиентите си. Спорният въпрос обаче не е обсъждан от съда в резултат на което не е констатирал, че след като от изявленията на жалбоподателката може да се направи prima facie предположение, че е налице дискриминация, на ответната страна не са давани указания по правилото на чл. 9 ЗЗДискр. да представи данни за прилагане на вътрешните правила спрямо клиентите си със сходни характеристики, които позволяват да се прецени дали същите са приложени по еднакъв начин спрямо тази група или има различие в подхода. Ако е налице различие в подхода на оценка лицата в групата, отново по правилото на чл. 9 ЗЗДискр. банковата институция следва да докаже, че същото почива на разумни и недискриминационни фактически и правни основания. Това са обстоятелствата, които органът дължи да установи и прецени по сходен начин ли са третирани жалбоподателката и клиенти на банката с подобен профил, подложени на оценка по вътрешните правила и определени като рискови клиенти. Трябва да се отбележи, че в съдебната си практика Върховният административен съд е имал възможност да посочи в сходна хипотеза, че ако причината за неравното третиране е свързана с дискриминационен признак, липсата на сравнител не е основание да се отрече дискриминация по защитен признак - в т. см. решение 1886 от 26.02.2025 г. по адм. дело 6950/2024 г. на ВАС, пето отд. След изясняване на тези релевантни за спора обстоятелства може да се извърши преценка и изведе заключение налице ли е неравноправно третиране на жалбоподателката и свързано ли е с дискриминационен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и съответно нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. при отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за платежни услуги, във връзка с което е забавено одобряване на заявеното от нея плащане на 08.11.2021 година. Тук също следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи потребителите, пребиваващи законно в Европейския съюз, не могат да са обект на дискриминация от страна на банките въз основа на тяхната националност или местопребиваване, нито на друго основание съгласно чл. 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато тези потребители подават заявление за откриване на платежна сметка или се опитват да получат достъп до платежна сметка на територията на Република България. Оплакването на жалбоподателката е именно за нарушаване на визираното правило (в жалбата е цитиран идентичен текст от отменения Закон за платежните услуги и платежните системи). В решението на съда правилността на решението на комисията не е обсъждано на тази плоскост. Мотиви на комисията по отношение на практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението и тълкуването на чл. 14 ЕКПЧОС са точни, но неправилно са разгледани в контекста на обективността на вътрешните правила на банката и съответствието им с релевантната нормативна уредба, а не на тяхното равноправно приложение спрямо клиентите й при определяне на профила им и предприеманите мерки в тази връзка, така както изискват разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ЗПУПС и общото правило на чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. При решаване на спорния въпрос относно наличието на дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. от Уникредит Булбанк АД, съдът правилно е отхвърлил жалбата е неоснователна. Решението на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е прието, че служителите на банката не са поставили оспорващата в унизителна и враждебна среда по признак гражданство е влязло в сила. Свидетелските показания, събрани по делото не доказват, че служителките са проявили унизително отношение към жалбоподателката. Безспорно, личните възприятия на адресата на демонстрираните действия/бездействия са релевантни и подлежат на преценка при решаване на въпроса налице ли е тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., но изпълнението на фактическия състав на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. означава установяването на нежелано поведение, което може да се състои в различни форми и е свързано с признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По делото не са събрани писмени и гласни доказателства, извън изявленията на страната, които да доказват prima facie, че е подложена на унизително третиране. Поради това правилно е прието, че не е доказано по делото да е осъществен ли е тормоз по § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак гражданство спрямо жалбоподателката, за да се ангажира отговорността банковата институция на това основание. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена жалбата на Д. Р. Т. срещу решението на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е прието за установено, че по отношение на жалбоподателката не е осъществена дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и нарушение по чл. 37, ал. 1 ЗЗДискр. от Уникредит Булбанк АД и вместо него се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за защита от дискриминация и преписката се върне за ново разглеждане от административния орган при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. С оглед изхода на спора, Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на Д. Р. Т. направените разноски за двете инстанции в размер на 1375лв., представляващи 1/2 от общо направените разноски в размер на 2570лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,