Решение № 7161 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2013 г.

Решение № 7161 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4483/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 431 от 21.01.2013 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 508/2012 г. в частта, в която е отменено уведомителното му писмо, с което е наложена санкция за бъдещ период от време в размер 4750,25 лв. и в частта му, в която ДФЗ е осъдено да заплати на земеделския стопанин разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като от изложеното в обстоятелствената й част може да се извлече довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда в обжалваните му части да се отмени. Пенка Георгиева Георгиева от гр. Карлово е подала касационна жалба срещу същото решение на Административния съд София-град, но в частта му, в която жалбата й срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на ДФЗ е била отхвърлена. С протоколно определение от 15.10.2013 г. съдът е оставил касационната й жалба без разглеждане, като процесуално недопустима, защото е била просрочена и на основание чл. 215, т. 3 АПК е прекратил производство по отношение на нея. Протоколното определение като необжалвано е влязло в законна и сила и предмет на настоящото производство е само касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответната страна по касационната жалба - Пенка Георгиева не взема становище по нея. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е постановил решението си след всестранно и цялостно изяснява не фактите по спора, чрез приемане на основно и допълнително заключение на вещо лице. Прокурорът сочи, че съдът е изложил обосновани мотиви защо е дал вяра на допълнителното заключение на експерта, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а напротив - постановил е законосъобразен съдебен акт. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Пенка Георгиева Георгиева е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/9977 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е уведомена, че оторизираната обща субсидия, по подадено от нея общо заявление за плащане на площ, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. е определена в размер 0,00 лв. Административният съд е приел жалбата за допустима и я е разгледал по същество. С жалбата са били наведени доводи за незаконосъобразност на уведомителното писмо. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателката, като земеделски стопанин е подала заявление за подпомагане по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" - НР 1 като е поискала сума в размер 4750,25 лв. Тя е декларирала площ в размер 22,08 ха, представляващ парцел с идентификатор 36498-402-20-1. При извършената кръстосана административна проверка на подаденото заявление е било установено, че целият заявен за подпомагане парцел е попадал извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Поради това цялата заявена площ е определена като недопустима/наддекларирана за подпомагане с процент за наддеклариране 100 %, поради което и на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. й е наложена санкция за бъдещ период в размер 4750,25 лв. За изясняването на фактите по спора съдът е допуснал първоначално и допълнително заключение на вещо лице, като е възприел само допълнителното заключение, защото първоначалното заключение е било изготвено само въз основа на материалите, предоставени от МЗХ, а поради лошите метрологични условия вещото лице не е могло да извърши проверка на място на парцела, заявен за подпомагане. От приетото без оспорване допълнително заключение на вещото лице, извършило оглед на парцела на място, съдът е приел за установено, че 51 % от площта на парцела е била допустима за подпомагане. Въз основа на това е направил извод, че уведомителното писмо в частта, в която на жалбоподателката е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4750,25 лв. е незаконосъобразно, поради което в тази част е отменил уведомителното писмо. Постановеното решение, обжалвано в тази му част, е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването, че при постановяване на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е изложил обосновани мотиви, защо възприема заключението на допълнителната експертиза и защо не кредитира основното заключение. Това е в правомощието на съда, стига да изложи убедителни аргументи защо не възприема основното заключение, което съдът е направил в мотивите си. При приемане на заключенията процесуалния представител на ДФЗ не е оспорил никое от тях. Отделно от това вещото лице в заключението си се позовава на извършения от него оглед и приложения снимков материал, който е в съответствие с установеното от него. Касае се за пасище, което се намира в планинска местност, в което си личат местата, заети от дървесна растителност и оголените участъци, но така също има и площи, които представляват пасища, като според дадения процент площта от парцела, допустима за подпомагане е 51 % или 11,2 ха, а недопустимата площ за подпомагане е 10,88 ха. При така установеното от фактическа страна съдът правилно е възприел, че фактическите констатации на уведомителното писмо са опровергани и при правилно приложение на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. е отменил уведомителното писмо в санкционната му част за наложена санкция за бъдещ период от време. Не могат да се възприемат твърденията в касационната жалба, че вещото лице е извършило оглед след две години от датата на издаване на уведомителното писмо, когато парцелът е бил в друго състояние. Касае се за пасище, което е разположено на височина между 1275 до 1845 м, което е с денивелация от около 570 м. Промяната на оголените участъци и наличието на дървета не може да се измени съществено в рамките на периода от издаването на уведомителното писмо до огледа и измерванията, извършени от вещото лице. По изложените съображения решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. С оглед на изхода на спора касационната жалба срещу решението в частта му за разноските също е неоснователна, защото разноските са акцесорна последица от изхода на главния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение