Решение № 2346 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2014 г.

Решение № 2346 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от "БГ Трейдър" ЕООД, с ЕИК по Булстат 200848302, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. "Алтънлъ Стоян войвода" № 13, чрез процесуалния му представител адв. Любен Славов против Решение № 1799 от 03.11.2014 г. постановено по адм. дело № 2779 по описа на Административен съд град Бургас за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 201301240 от 24.07.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Бургас и главен инспектор при ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с Решение № 310 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Решение № 1799 от 03.11.2014 г. постановено по адм. дело № 2779 по описа на Административен съд - град Бургас за 2013 г. е отхвърлил жалбата на дружеството против Решение № 1799 от 03.11.2014 г. постановено по адм. дело № 2779 по описа на Административен съд град Бургас за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 201301240 от 24.07.2013 г., издаден от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Бургас и главен инспектор при ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с Решение № 310 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че посоченото в международната товарителница като превозвач дружество "Аляска Фууд" ООД, не може да бъде превозвач на документираните транспортни услуги. Правилно ревизиращият орган е направил извод, че не са налице документи по смисъла на чл. 45, т. 2 ППЗДДС доказващи по безспорен начин транспортирането на стоките от територията на Р България до територията на друга държава членка и не съществуват безспорни доказателства, удостоверяващи документирания ВОД и съответно приложението на нулева ставка на данъка. Съобразно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС за данъчен период месец май 2010 г. е начислен ДДС в размер на 16 999.16 лева - главница и лихви в размер на 5 310.33 лева. Обжалваното решение неправилно и следва да бъде отменено. Спорният по делото въпрос се свежда до това осъществени ли са вътреобщностни доставки на стоки или не. Легалната дефиниция на понятието се намира в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, която определя ВОД на стоки като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: да е осъществена доставка на стоки, доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка. Документите, които удостоверяват транспортирането на стоките по ВОД, са посочени в чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС, в приложимата към ревизирания период редакция, и това в конкретния случай са: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран (чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС) и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице (чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС). По отношение на превозните документи следва да се съобрази правната уредба на международната товарителница в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ, бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г. В приложното поле на конвенцията се включват договорите за автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето и се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща се страна /чл. 1 от конвенцията/. По силата на чл. 4 от конвенцията договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а съгласно чл. 9 до доказване на противното товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача. От тълкуването на тези две разпоредби следва изводът, че товарителницата е превозен документ, удостоверяващ сключения договор за превоз с цел създаване на яснота в превозните правоотношения, който придружава товара от момента на натоварването до момента на разтоварването на стоката. Предвид данните за доставчика и получателя на процесните доставки, за техния предмет и затова че транспортът е за сметка на получателя, това са документите по т. 1, б. "а" и т. 2, б. "а", а именно, фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка /Румъния/, под който номер му е извършена доставката и транспортен документ, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Доказателствата по делото - фактури и инвойс-фактури, издадени от "БГ Трейдър" ЕООД в качеството му на доставчик на "Аляска фууд" ООД и международни товарителници, съпътстващи доставките, установяват, че в случая са изпълнени изискванията, въведени с цитираните по-горе разпоредби. Аргумент в подкрепа на този извод са и двете справки, изготвени от Агенция Митници - Митница-Русе, съответно от 24.06.2014 г., представена по делото и от 11.02.2015 г., представена при касационното обжалване, удостоверяващи, че автомобилите, с които, съгласно данните от международните товарителници, е извършен превозът, са влезли/излезли от страната на датите, посочени в товарителниците и във фактурите, и са заплатили дължимите такси. През процесния период касационният жалбоподател е реализирал 19 броя вътрешнообщностни доставки към румънската фирма "ALASKA FOOD" S. R. L. през месеци март - август 2010 г. на обща стойност 419 248 Евро. Предмет на доставките са пилешко, бутче, крила, филе - жалбоподателят е специализиран в преработка и продажба на пилешки и местни произведения. За всички доставки има представени инвойси, ЧМР, доказателства за плащане на стоките и транспорта, като същият е за сметка на българското дружество, румънското дружство декларира ВОП. От всички 19 броя доставки първоинстанционния съд е приел, че единствено за непризнатите от ревизиращия орган 4 броя ВОД не е доказано прехвърлянето на собствеността на стоките без да е изведен разграничителен критерий. В процесния случай се касае за доставка на стоки, които са родово определени вещи, собствеността върху кои го се прехвърля с отделянето им и предаване на стоката - аргумент чл. 24, ал. 2 ЗЗД и чл. 327, ал. 1 ТЗ. На следващо място неправилни са изводите на административния съд относно липса на реално извършена транспортна услуга, позовавайки се на отговора на данъчната администрация на Румъния - Формуляр "SCAC 2004" с реф. № 0212-011598 от 11.12.2012 г. за установяване на факти и обстоятелства относно осъществен международен транспорт от "TRUCK-TRINEX" SRL. В получения отговор с реф. № E_BG-R0_20121213_11598/13.02.201Зг., става ясно, че румънската приходна администрация е констатирала, че управителят на "TRUCK-TRINEX" SRL дава обяснения, че към разглеждания период не е сключвал договор с ревизираното лице за транспортни услуги, не е извършвало такива транспортни услуги с описаното в ЧМР-то превозно средство, съставените ЧМР-тата и инвойс са подпечатани с печата на дружеството, но лицата, извършили превоза, не са техни служители. По същото време транспортно средство влекач Ивеко с per. № DJ08TRT и ремарке с per. № DJ70TRT било отдадено с договор за заем на "ALASKA FOOD" S. R. L., а след няколко месеца продадено на същата фирма, а самия управител бил в Белгия през този период. Въз основа на дадените обяснения на управителя на "TRUCK-TRINEX" SRL., българската приходна администрация констатира, че след като се отрича извършването на транспортна услуга следва да се приеме, че такъв транспорт не е осъществяван и следователно вътрешнообщностните доставки не са реализирани. Решаващият административен орган и първоинстанционния съд се присъединяват към това заключение и без други доказателства отказват признаването на процесиите ВОД. Цитираното превозно средство с per. № DJ08TRT, което е извършило транспорта съгласно ЧМР е отбелязано в справка за регистрираните влизания и излизания за периода 01.04.2010 г. - 30.06.2010 г. В същата справка е отбелязано, че транспортното средство с per. № DJ08TRT е платило такса "мост" от Р. България на датите 10.04.2010 г., 21.04.2010 г. и 30.05.2010 г., т. е. на въпросните дати превозното средство е преминало през Дунав мост и не влязло на територията на Република Румъния. Тези дати кореспондират с датите, на които са оформени международните товарителници ЧМР и инвойс ф-ра № 1028/10.04.2010, инвойс ф-ра № 1030/20.04.2010 г. и инвойс фактура № № 1043/29.05.2010. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд не e кредитирал това безспорно писмено доказателство, изходящи от държавна агенция "Митници", което се ползва с формална задължителна доказателствена сила. Относно изводите на първоинстанционния съд за непризнатите доставки по фактури от 13.05.2010 г. и 29.05.2010 г. не може от неправомерното поведение на румънския получател на стоката, който в случая е и превозвач /установената липса на международен лиценз/ и транспорта е за негова сметка, да водят като следствие неблагоприятни последица за жалбоподателя /непризнаване ползването на данъчен кредит/, който е изпълнил стриктно всички изисквания на закона, свързани с реализираните ВОД до Румъния. И за тези две доставки се доказва от представените справки от Агенция "Митници", че превозените средстав с номера № DJ09FGG - за доставката от 13.05.2010 г. и № DJ08TRT за доставката от 29.05.2010 г., които фигурират в международните товарителници за оспорените доставки са заплатили изходна пътна такса за преминаване на Дунав мост на посочените дати /ППС с № DJ09FGG по доставката от 13.05.2010 г. е преминало в 01.34 часа на 14.05.2010 г./. Наличието на доказателства за извършени преминавания пред ГКПП "Дунав мост" на вписаните в товарителниците транспортни средства и извършени плащания на пътни такси на вписаните в товарителниците дати, води до извода, че стоките предмет на спора, реално са напуснали територията на Република България през ГКПП " Дунав мост". Данните от процесните ЧМР-та напълно съвпадат и с обясненията на ревизираното лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания и затова следва да бъде отменено. Разноски: При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която "БГ Трейдър" ЕООД, с ЕИК по Булстат 200848302, със седалище и адрес на управление - гр. Сливен, ул. "Алтънлъ Стоян войвода" № 13, представлявано от С. И. К. е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1885.00 /хиляда осемстотин осемдесет и пет/ лева. Касаторът е представил доказателстава за разноски - договор за правна защита и съдействие за изплатен хонорар в размер на 1000 лв., но не е направил изрично искане за присъждането им, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение