Решение № 12360 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2017 г.

Решение № 12360 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7119/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Господинов, понастоящем в Затвора [населено място], против решение № 208/22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 465/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Посочва конкретно нарушение на чл. 3 и чл. 6 от ЕКПЧ. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за причинена му вреда, но същите са неправилно възприети от съдебния състав. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Ответните страни – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не изпращат представител. С писмено становище юрисконсулт Луканова, процесуален представител на ответниците, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана, като съществено в случая е обстоятелството, че през исковия период ищецът е изтърпявал наказанието си при "специален режим". Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Ж. Господинов, понастоящем в Затвора [населено място], срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на общо 45 000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание, емоционален стрес, унижение на човешкото достойнство и обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, произтичащи от незаконни действия и бездействия на ответниците, посочени като умишленото му поставяне в продължителна изолация без възможности за човешко общуване, което е в нарушение на чл. 8, ал. 2 ЗИН (отм.); и чл. 3 ЗИНЗС, така и в неосигуряването на благоприятна среда и условия за физическото и психическото му здраве, за периода от 30.06.2003 г. до 17.02.2009 г. за част от времето на престоя му в Затвора [населено място] и от 17.02.2009 г. до 17.05.2016 г. /датата на завеждане на исковата молба/ за времето на престоя му в Затвора [населено място], ведно със законната лихва върху сумата на основание чл. 86 ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С обжалваното решение АС – Плевен е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ГДИН и МП, като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Посочил е, че Ж. Господинов е осъден на наказание "доживотен затвор без право на замяна" и изтърпява наказанието си при "специален режим" по време на посочените от него искови периоди. Поради това за затворническата администрация не е съществувало законово задължение за настаняването му в общо помещение с друг лишен от свобода. Наказанието, на което е осъден, и режимът на изтърпяването му, налагат да бъде изолиран от останалите в самостоятелно помещение. Съгласно чл. 71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си при специален режим, се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Административният съд се е позовал и на разпоредбите на чл. 213 и чл. 214 ППЗИНЗС. Въз основа на така изложеното и поради обстоятелството, че Господинов през целия исков период е бил поставен на "специален режим", а не на "строг", съдът приел в заключение, че за ищеца не е съществувала законова възможност според действащите разпоредби за настаняването му с друг лишен от свобода в едно помещение. Поради това не е налице първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на ответниците, изразяващо се в умишлено поставяне на Господинов в изолация. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при ГДНП и МП, изразяващо се в умишленото му поставяне в изолация. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба на Ж. Господинов относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при ГДНП и МП, изразяващо се в умишленото му поставяне в изолация от останалите хора. Административният съд правилно се е позовал на приложимите разпоредби от ЗИНЗС, съответно отменения ЗИН. По делото безспорно е доказано, че през исковия период Ж. Господинов, осъден на "доживотен затвор без право на замяна", е изтърпявал наказанието си при "специален режим". Поради това не е налице законово задължение за затворническата администрация да го настани в едно помещение с друго осъдено лице и не може да се приеме, че е било налице незаконосъобразно действие и/или бездействие от страна на ответниците, изразяващо се в умишлено поставяне на Господинов в изолация. Наказанието, на което е осъден, както и режимът на изтърпяването му, налагат да бъде изолиран от останалите в самостоятелно помещение. Правилно е посочено от съда, че съгласно чл. 71, ал. 2 ЗИНЗС лишените от свобода на специален режим се настаняват в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, като разпоредбата се отнася и за осъдените на доживотен затвор без право на замяна на специален режим. Във връзка с изхода на спора, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответните страни е основателно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и съобразно фактическата и правна сложност на делото и това, че двете ответни страни се представляват от един юрисконсулт, който е представил само писмено становище без да се яви в открито съдебно заседание, юрисконсултското възнаграждение за двете ответни страни следва да е в общ размер на 200 лева – по 100 лева за всеки ответник. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/22.05.2017 г., постановено по адм. д. № 465/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. ОСЪЖДА Ж. Господинов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Министерство на правосъдието сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА Ж. Господинов, ЕГН [ЕГН], да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.