Решение № 4922 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2014 г.

Решение № 4922 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1916/2014 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Цветан Григоров Колев е подал жалба срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно определеното обезщетение за отчуждаване на част от 0,537 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.1352.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот 7077 по картата на възстановената собственост), представляващ ливада от 2,999 дка, находяща се в София, Столична община, район "Надежда", квартал "Илиянци". Направено е искане за изменение на решението, като се определи по-висок размер на обезщетението за отчуждената част от имота. В хода на съдебните прения е поискано да се увеличи размера на обезщетението по вариант втори от допълнителното заключение на вещото лице, като се присъдят направените разноски. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица, министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорената част, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София . С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал Требич, квартал Мировяне, квартал Илиянци, квартал Бенковски, квартал Орландовци, квартал Малашевци и квартал Враждебна, подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението, раздел "Землище Илиянци", Столична община", се отчуждава част от 0,537 дка от имот с идентификатор 68134.1352.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София, попадащ в земеделска територия, (имот № 7077 по картата на възстановената собственост). Имотът е описан като ливада от 2,999 дка, находяща се в София, Столична община, район "Надежда", квартал "Илиянци. Определеното за отчуждената част обезщетение възлиза на 531 лева. В приложението е посочено, че имотът е собственост на Цветан Григоров Колев. Правото му на собственост се установява от представените по делото решение № 1377 от 14.07.1994 г. на Поземлената комисия - Връбница, договор от 13.02.2003 г. за доброволна делба на земеделски земи и договор за доброволна делба на недвижими имоти от 20.12.2012 г., рег. № 179, том III, рег. № 5113, нот. дело № 527/2012 г. Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка, изработена от независим оценител, обект на оценката са поземлени имоти в земеделски и урбанизирани територии на територията на Столична община. Оценката е възложена на оценителя от Агенция "Пътна инфраструктура" с договор № РД-37024 от 13.09.2012 г., поради което, на основание § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, пазарната цена за отчуждаваните имоти е определена като осреднена цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката или в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. За поземлените имоти в земеделски територии са намерени 66 броя вписани сделки, от които 5 броя се отнасят за имоти в землище "Илиянци". По съображения, че петте сделки не съответстват на изискванията на закона и не могат да се ползват като пазарни аналози, оценителят е изготвил оценката на имотите, включително и процесния имот, по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. При проверка на законосъобразността на определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателя съдът констатира, че административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Анализът, изготвен от независимия оценител в административното производство, се основава на пазарни аналози, намерени за сделки с имоти за "землище Илиянци", и тъй като е прието, че намерените сделки за имоти в това "землище" не отговарят на законовите изисквания, е определено обезщетение по наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Според определението, дадено в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Населеното място представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (чл. 3 ЗАТУРБ). Тъй като "Илиянци" не е населено място, а квартал на София, който попада в границите на район "Надежда", (чл. 2, ал. 2, т. 13 от Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове), не може да се сравняват пазарни аналози за сделки със земеделски имоти, намиращи се "землище Илиянци". Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии (чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Според чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. Видът на територията се определя с концепциите и схемите за пространствено развитие, както и с общите устройствени планове. Територията на населеното място включва селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището (чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ). В контекста на направената съпоставка, имотите по § 1, т. 4, б. "в" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, или имотите в земеделски и горски територии, са тези поземлени единици, които се намират в землищата на населените места, но извън границите на тяхната селищна територия. Тяхното основно предназначение, определено с подробен устройствен план, е на обработваеми или необработваеми земи или гори (чл. 8, т. 2 ЗУТ). Визираните в § 1, т. 4, б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост имоти са имотите, които попадат в урбанизирана територия или в селищната част на населените места. В зависимост от предвижданията на подробния устройствен план, те са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях за декоративни водни системи, за движение и транспорт, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други (чл. 8, т. 1 ЗУТ). За разлика от първите две категории, имотите по § 1, т. 4, б. "а" от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, за селектирането на които е възприет административно-териториалния критерий, могат да имат различно устройствено предназначение. Съгласно чл. 10 ЗАТУРБ райони се създават в столицата и в градовете с население над 300 000 души. По определението, дадено в чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, районът е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. От това следва, че в зависимост от границите на района, обхванатите от него имоти биха могли да попадат, както в селищната, така и в извънселищната част на населеното място, респективно в урбанизирана, земеделска или горска територия. Затова случаите като разглеждания изискват съпоставката на имоти, които се намират в границите на района и същевременно попадат в една и съща по вид територия. Собственият на жалбоподателя поземлен имот, който се отчуждава за изграждането на национален обект, се намира в населено място с районно деление и попада в границите на район "Надежда", София, което означава, че по отношение на него са приложими предвидените в закона административно-териториален и териториалноустройствен критерии. Затова определянето на равностойното парично обезщетение следва да се извърши с оглед пазарни аналози за сделки за имоти с подобна характеристика, които се намират в район "Надежда" и попадат в същата по вид територия. В оспореното решение на Министерския съвет имотът е описан като имот в земеделска територия. Като част от административната преписка е представена скица № 4406/27.01.2014 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, според която поземлен имот с идентификатор 68134.1352.77, находящ се в град София, район "Надежда", местността "Беравицата" - Илиянци, попада в земеделска територия. С оглед на тези данни вещото лице по допуснатата по делото оценителна експертиза е определило средна пазарна стойност в размер на 877 лева на декар въз основа на цената, формирана по две сделки с имоти, находящи се в район "Надежда", попадащи в земеделска територия, извършени в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. С оглед на тази стойност размерът на паричното обезщетение възлиза на 471 лева и е по-нисък от определения от административния орган размер на обезщетението от 531 лева. В хода на съдебното производство по делото бяха приети като доказателства представените от жалбоподателя скица № 15-282453/2.08.2014 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър - София, в която е отразено, че поземлен имот с идентификатор 68134.1352.77 попада в урбанизирана територия и има начин на трайно ползване "за друг вид застрояване", скица от 7.02.2007 г. за поземлен имот № 988 по плана на София, местността "НПЗ-Илиянци запад", с площ от 2999 кв. м, идентичен с имот № 007077, част от имот № 007056 по картата на землището, с утвърдена за имота дворищна регулация съгласно заповед № РД50-09-251/13.09.1989 г. и заповед № РД-09-023/7.01.2007 г., както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на имот № 7077 по картата на възстановената собственост на землището на село Илиянци, по кадастралния план на местността НПЗ "Илиянци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, геодезия и картография и действащия регулационен план на местността НПЗ "Илиянци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София. Въз основа на тези доказателства в допълнително заключение от 6.02.2015 г. вещото лице по допуснатата оценителна експертиза е посочило, че към датата на възлагане на оценката поземленият имот с идентификатор 68134.1352.77 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София попада в обхвата на регулационния план на местността НПЗ "Илиянци-запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, поради което обезщетението за отчуждената част от 0, 537 дка от имота, изчислено въз основа на данните в удостоверение за данъчна оценка № 7204008398/23.10.2014 г. на Столична община, район "Връбница", отдел "Местни данъци и такси", възлиза на 26 249 лева. За изясняване на статута на поземления имот по делото беше изслушано заключение на техническа експертиза, според което към настоящия момент имотът е с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с трайно предназначение на територията - урбанизирана. Територията, върху която попада имотът, е в регулация съгласно заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, макар при възстановяване на собствеността той да е бил вписан като земеделски. Впоследствие през 2007 г. е бил нанесен кадастралната основа на регулационния план. По действащия общ устройствен план на София имотът попада в територия, отредена за транспорт, в зона "Промишлено строителство". С оглед на тези доказателства съдът приема, че имотът е попадал в урбанизирана територия преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на националния обект, поради което обезщетението за отчуждената му част незаконосъобразно е било определено като за земеделска земя на основание чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост. Равностойното парично обезщетение за него следва да се определи или въз основа на пазарните цени на намиращи се в близост имоти с подобни характеристики или съобразно чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. С оглед представените от жалбоподателя договори за сделки с недвижими имоти, извършени в периода 13.09.2012 г. - 13.09.2011 г. по делото се прие допълнително заключение на вещото лице от 21.03.2015 г., според което размерът на обезщетението, изчислен по пазарни аналози, възлиза на 173 303 лева, а по удвоената данъчна оценка - на 26 249 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че паричното обезщетение за отчуждената част от 0,537 дка от поземлен имот с идентификатор 68134.1352.77 следва да се определи по удвоената данъчна оценка. Анализът на събраните като доказателства пазарни аналози сочи, че те не могат да се ползват за определяне на равностойно парично обезщетение. Договор № 033-11/31.05.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и "БНС" ООД със седалище и адрес на управление София, има за предмет продажбата на общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда" заедно с построената в него сграда със застроена площ 465 кв. м. Сделката не може да се ползва като пазарен аналог, тъй имотът е застроен и няма подобна на отчуждавания характеристика. Договор № 111-11/12.07.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и Нина Николова Павлова, с който се продава общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда", чрез публичен търг с явно наддаване, също не може да послужи за пазарен аналог, тъй като купувачът по сделката не е търговец, а физическо лице. Договор № 116-11/27.07.2012 г. за продажбата на общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда", чрез публичен търг с явно наддаване, сключен между Столичния общински съвет и "Сини " ООД, не отговаря на изискванията на закона, тъй като е урегулиран за разлика от отчуждавания имот. Дори да се приеме, че този имот е с подобна на отчуждавания характеристика, осреднената пазарна цена, която се изисква съобразно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, може да се постигне при повече от една пазарна сделка. Решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България следва да се измени в частта за определеното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 68134.1351.63, като обезщетението се увеличи от 531 лева на 26 249 лева. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се заплатят направените по делото разноски общо в размер на 910 лева, от които 400 лева - адвокатско възнаграждение, 500 лева - възнаграждение на назначените по делото две вещи лица и 10 лева такса за издаването на съдебни удостоверение. Заплатените за банкови плащания комисионни, които не са и удостоверени по делото, не представляват съдебни разноски, поради което следва да останат за сметка на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд