Решение № 98 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 173/2018 г.

Решение № 98 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 173/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Добрич, подадена чрез юрисконсулт Л. Цонева против решение № 477 от 30.11.2017 г. по адм. дело № 439/2017 г. на Административен съд Добрич. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът – А. Махмуд, от [населено място], чрез адвокат М. Галева с писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд Добрич e отменил решение № 2/12.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на А. Махмуд и е потвърдено разпореждане № [номер]/23.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване Добрич, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на А. Махмуд в периода от 04.07.1985 г. до 01.01.1990 г., който е 4 г. 5 м. и 27 дни, положен като тракторист и като механик на механизирана площадка, следва да бъде зачетен изцяло като такъв от втора категория. Приел е, че длъжността работник и началник на механизирана площадка, посочена в трудовата книжка на Махмуд, попада в предметния обхват на длъжностите посочени в т. 52б от ПКТП, тъй като същият реално е изпълнявал функции като механизатор в селскостопанското производство. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. От данните по делото се установява, че със заявление вх. № 2113-24-267/15.03.2017 г. А. Махмуд е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, измежду които трудова книжка и военна книжка, удостоверения и др. Правилно първоинстанционният съд е приел, че предмет на спора в случая е осигурителния стаж на Махмуд през периода от 04.07.1985 г. до 01.01.1990 г. По делото не се спори, че в през целия си трудов път Махмуд е работил в кооперацията на [населено място] /преименувана многократно/, като тракторист и монтьор на механизирана площадка. По делото е представена трудовата книжка на лицето, в която е записано, че през този период е работил в АПК Балчик Соколово/КЗС "Г. Трайков" [населено място] на длъжност работник на механизирана площадка, а в периода 13.11.1989 г. 01.01.1990 г. – началник на механизирана площадка. Според предоставената от архива на ТП на НОИ – Силистра информация, лицето е открито във ведомостите за 1985 г. до 1990 г. без длъжност, към КБПП – Тр. Бригада. В приложеното Удостоверение обр. УП-15, издаден от ТП Силистра се удостоверява, че Махмуд е работил в ТКЗС [населено място] от 1987 г. до 1991 г. на длъжност /цех, отдел/ КБПП. От писмо от ЗКПУ "Сокол" [населено място] се установява, че същото не е правоприемник на бившето ТКЗС [населено място] и не разполага с никакви първични документи. По информация обаче, лицето Махмуд е работило през този период на зърносушилнята на бившето ТКЗС като работник. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че във ведомостите за заплати на ТКЗС Соколово не са посочени длъжности, а само бригадата – транспортна бригада. За част от спорния период е записано, че Махмуд е работил в КБПП – тр. Бригада, а за друга част в КБСБ – тр. Бригада и в Комплексна бригада – тр. Бригада. По делото не се спори, че предприятието, в което е работил Махмуд през процесния период, не съществува и в него не са били съхранени други документи, а само ведомости за заплати, предадени за съхранение в ТП на НОИ. Тези ведомости не съдържат информация за длъжността изпълнявана от Махмуд, за категорията труд, за която е бил осигуряван, получавал ли е допълнителен годишен отпуски др. Към този момент нормативната уредба не е поставяла изискване за съхраняването на други документи. Предаването на разплащателната документация на прекратените осигурители без правоприемник в съответните ТП на НОИ е задължение за осигурителя, въведено едва от 2006 г. с влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.). С изменението на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е създадена нова разпоредба -т. 8 на тази алинея, според която на предаване в ТП на НОИ подлежат и други документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и др. В тази връзка ответникът по касационната жалба е положил усилия да докаже претенцията си, като е поискал събирането на гласни доказателства. С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване условията на труд, при които е работил Махмуд през спорния период. Разпитаните свидетели Кулев и Баев сочат в показанията си, че през целия си трудов път Махмуд е работил в кооперацията на [населено място] като тракторист и механик на зърноплощадката. На зърноплощадката е имало сушилня, която се е обслужвала от същия, като работата му е включвала да поддържа техниката, да работи с нея /трактор и фадрома/, да работи с машините за изсяване, семечистачните машини, както и да почиства зърното, което е ставало точно с тези машини. Свидетеля Баев, който е бил ръководител на бригадата в [населено място] и при него е започнал работа Махмуд, уточнява че през целия спорен период от време мястото на работата извършвана от Махмуд е било на зъноплощадката на кооперацията, а характера и естеството на извършваната от него работа се е изразявала в почистване на зърното, поддържане на техниката работа с трактора и фадромата, тоест осъществявани са дейностите на механик на механизирината площадка. Освен това през същия този период, Махмуд е работил и като тракторист, като се е водил на работа като тракторист и механик. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият стаж на Махмуд за периода 04.07.1985 г. - 01.01.1990 г., от 4 г. 5 м. и 27 дни, положен като тракторист и като механик на механизирана площадка, следва да бъде зачетен изцяло като такъв от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.);. Съгласно т. 52б ПКТП (отм.); от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието "механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник-тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи (шофьори) на автомобил ИФА - селскостопански вариант. При липса на легално понятие на понятието "механизатор" и при съпоставяне със записа на т. 52б от ПКТП (отм.); следва да се приеме, нормата има предвид техническия персона, работещ непосредствено в производството на селскостопанска продукция. Тук попада и механик на зърноплощадката 3 а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. Останалите механизатори са обхванати от записа на т. 66и ПКТП (отм.); , според която трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство е втора категория по силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Лицето отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като е работил 15 години при условията на втора категория труд и към момента на подаване на заявлението има навършени 57 години и 8 месеца, при което придобива общ сбор от осигурителен стаж и възраст - 101. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Като е отменил оспорените административни актове и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд Добрич е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на направени разноски е неоснователно. По делото не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство, нито списък на разноските. Поради изложеното съдът не присъжда разноски на А. Махмуд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,