Решение № 335 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2016 г.

Решение № 335 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на В. С. Н. от гр. С. срещу решение № 2483 от 13.04.2016 г. по адм. д. № 7259/2015 г. на Административен съд - С.-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с прогласяване нищожността на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК-ЮЗР, гр. С., чрез юрк. Г. излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка за обявяване за нищожна на заповед № ДК-02-ЮЗР-211/8.06.2011 г. на началник на РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна сграда" в УПИ VIII-334, кв. 37 по плана на с. К., СО, извършен от С. Н.. Прието е, че жалбоподателката разполага с изискуемата активна процесуална легитимация, поради установената СИО върху предмета на премахване, като съдебният контрол е органичен до този за валидност на заповедта, поради оставяне без разглеждане на жалбата в частта за нейната незаконосъобразност с влязло в сила определение № 287/18.01.2016 г. по делото /влязло в сила на 11.03.2016 г./. Описана е подробно фактическата обстановка по делото, като от правна страна е прието, че заповедта съставлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентния по чл. 225, ал. 1 ЗУТ орган при спазена административна процедура и на валидно правно основание. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. За да е нищожен един индивидуален адм. акт, какъвто безспорно е процесната заповед № ДК-02-ЮЗР-211/8.06.2011 г. на началник на РДНСК-ЮЗР, той следва да е засегнат от толкова тежък порок в компетентността, формата или правното основание, че да е налице невъзможност за пораждане на разпоредените с акта последици, т. е. да се създава правна привидност. В конкретния случай, както правилно е приел административният съд, такива пороци не се установяват- заповед № ДК-02-ЮЗР-211/8.06.2011 г. на началник на РДНСК-ЮЗР е издадена от компетентния орган по чл. 225, ал. 1 ЗУТ и при липса на съществено нарушение на разписаната в ЗУТ процедура. Изложените в касационната жалба подробни доводи за порок при изготвяне на Констативният акт са неоснователни, но дори и да бяха такива, то не съставляват съществен порок, водещ до нижощност, т. е. относими са към контрола за незаконосъобразност на заповедта. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,