Решение № 7386 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2017 г.

Решение № 7386 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2531/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Национална спортна база" ЕАД със седалище С., представлявано от изпълнителния директор П. Ц. М., срещу решение № 99 от 30 януари 2017 г., постановено по адм. д. № 2227/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 2458/12 юли 2016 г. на кмета на община В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците - кмета на община В., чрез юрк. Д. Д., Л. Г. Д., чрез пълномощника й адв. С. А. и О. Л. И., чрез пълномощника му адв. Р. Ш., са постъпили писмени отговори, в които са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждането на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "Национална спортна база" ЕАД срещу заповед № 2458/12 юли 2016 г. на кмета на община В., с която на основание чл. 190, ал. 2 във връзка с ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разрешено на Л. Г. Д. - собственик на ПИ 10135.2573.36 по кадастралната карта на гр. В., КК "Ч.", прокарване на временен път, като съществуващата на място пътека, обозначена в кадастралната карта с идентификатор 10135.2573.26, се разшири до ширина 3,50 м и премине през: ПИ 10135.2573.1067 - собственост на "Национална спортна база" ЕАД с обща площ 126 кв. м и ПИ 10135.2573.33 - собственост на О. Л. И. с обща площ 32 кв. м. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правно релевантните факти за законосъобразността на заповед със съдържание като оспорената се свеждат до установяване необходимостта от прокарване на временен път, законовите предпоставки за това, забраната за засягане на заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Законосъобразен е изводът на административния съд, че в случая всички посочени предпоставки са налице. Трите поземлени имота, предмет на заповедта, са включени в общ устройствен план, като за два от тях не е одобрен регулационен план, а приетия такъв по отношение на имота, собственост на касатора, не е приложен. Тези факти съответстват на хипотезата на чл. 190, ал. 2, предл. второ от ЗУТ. Транспортен достъп до ПИ 10135.2573.36 не е налице, липсва и съгласие от собственика на имота, през който основно минава предвидения временен път, който съвпада почти изцяло с предвидения по неприложения план път. Установено е, че предвидения в заповедта на кмета на общината път е най-икономичния и целесъобразен такъв, тъй като с него не се засягат заварени сгради и постройки, а по отношение на засегнатите дървета липсват данни и твърдения, че са дълготрайни декоративни. Тези обстоятелства са мотивирали обоснования извод на административния съд, че визираните в закона предпоставки за издаването на заповед за прокарване на временен път. Изложените в касационната жалба доводи са били поддържани и пред административния съд, който ги е разгледал и подробно обсъдил. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и предвид направените от ответниците по касация искания, касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати направените пред касационната инстанция разноски така, както са установени, в размер както следва: на община В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на О. Л. И. адвокатски хонорар в размер на 300 лева. На ответницата по касация Л. Г. Д. разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,