Решение № 7597 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 569/2016 г.

Решение № 7597 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 569/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] и Р. Д. чрез процесуален представител срещу решение № 92 от 19.11.2015 г., постановено по административно дело № 47/2015 г. от Административен съд Видин, с което е отменено решение № 106/12.03.2015 г. по преписка № 442/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, както и постановеното от нея допълнително решение № 141/26.03.2015 г., постановено по същата преписка и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Излагат твърдения, че неправилно съдът е отменил административния акт, приемайки, че неправилно като страна в административното производство е конституирано дружеството, а е следвало да обяви нищожността му, а освен това при липсата на оплакване от страна на Д. за нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на същата е приело наличие на такова нарушение. Освен това се твърди, че неправилно в обжалваното решение е прието, че органът не се е произнесъл по всички твърдения за извършена спрямо нея дискриминация от страна на М.. Поради това считат, че решението на АС Видин е неправилно и следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като липсва произнасяне по съществото на спора. По делото е постъпила и касационна жалба от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), в която по подробно наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на М. бъде отхвърлена, като неоснователна. Твърдят, че КЗД се е произнесла по твърденията на М. за осъществена спрямо нея дискриминация по всички признаци по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), както и че неправилно в решението е прието, че е налице нарушение поради това, че не е конституирана като страна Д.. Ответникът по касационната жалба – Г. С. М., в представен от процесуален представител писмен отговор и писмени бележки и лично в съдебно заседание, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробни твърдения в писмения отговор за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи. Излагат твърдения за неправилност на административния акт. В съдебно заседание ответницата лично и пълномощникът й изразяват становище, че не желаят делото да бъде връщано за ново разглеждане нито от АС - Видин, нито от КЗД, а желаят ВАС да се произнесе с окончателно решение по същество поради прекомерно дългия срок, в който е разглеждан. В представените писмени бележки излагат твърдения за осъществени множество дискриминационни действия, извършени от длъжностни лица в [фирма] (дружеството). Сочат като извършители на твърдената от тях дискриминация Р. Ф. и Р. Д., в качеството им съответно на управител и на директор на "Човешки ресурси" в дружеството, като е посочен и вида и размера на санкциите, които желаят да им бъдат наложени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, съобразно чл. 168 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решения № 106/12.03.2015 г. и № 141/26.03.2015 г., постановени по преписка № 442/2013 г. на КЗД. От съдържанието на решение № 106/2015 г. се установява, че решаващият състав приема, че надлежни страни по преписката са жалбоподателката М. и ответниците 1. Р. Ф. в качеството му на управител на [фирма] и 2. Р. Д. – директор "Човешки ресурси" в [фирма]. Посочените лица фигурират и в разпореждането на Председателя на КЗД № 985/10.12.2013 г., с което образувана преписка № 442/2013 г. по описа на КЗД. Определеният за докладчик член състава на КЗД, определен на проведеното на 14.12.2013 г. заседание на петчленен разширен състав, в доклад – заключение, изготвен на неясна дата и адресиран до Председателя на състава приема, че надлежни страни в производството са жалбоподателката М. и ответници: Р. Ф. – управител на [фирма] и [фирма], чрез управителя си Р. Ф.. В доклада - заключение липсват изложени мотиви, въз основа на които да се установи как органът е извършил преценка за това, кои са надлежните страни в производството, при което Р. Д. още от началото на производството е била лишена от правото си на участие в него. Същевремнно по делото е конституирано като страна дружеството, макар в жалбата да липсват твърдения за осъществена дискриминация от него. С обжалвания административен акт жалбата на М. е оставена без уважение в частта й, подадена срещу Р. Ф., в качеството му на управител на [фирма] и срещу Р. Д. в качеството й на директор на "Човешки ресурси" на същото дружество и е прието за установено, че посочените две лица не са извършили дискриминационни действия по отношение на жалбоподателката по признаците "увреждане" и "гражданство". С последващото решение № 141/26.03.2015 г. КЗД допълва акта си, като приема за установено, че и "Б. [фирма] не е извършило дискриминация по тези два признака по отношение на жалбоподателката и отхвърля жалбата й срещу дружеството. По твърденията за извършена дискриминация по останалите признаци, посочени в жалбата липсва диспозитив. Производството е образувано пред административния орган по жалба, подадена от упълномощения представител на Г. М., в която са изложени твърдения за осъществена дискриминация спрямо нея по повод действия на длъжностни лица н [фирма] за прекратяване на служебното й правоотношение против нейната воля, при наличие на закрила от незаконно уволнение, при упражнен натиск от страна на длъжностни лица в [фирма] да приеме предложение за прекратяване на служебното й правоотношение. В жалбата се твърди, че в случая по отношение на нея е осъществена и дискриминация поради обстоятелството, че е търсено постоянно работно място на лицето М. Н., работеща по трудов договор по заместване в същия отдел, в който е заемала длъжност и М., оглавяван от служител - интимен приятел на Н.. Изложени са макар и непълни твърдения, че предложените условия по чл. 331 от Кодекса на труда (КТ) за прекратяване на служебното й правоотношение са неравностойни в сравнение с тези на други служители на дружеството, както обстоятелството, че трудовото й правоотношение е прекратено след установено заболяване и при наличие на качество - представител на служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, без да бъдат спазени законовите изисквания за това. Отправено е искане да бъдат санкционирани нарушителите на забраната за дискриминация, които освен това са извършили и нарушения по КТ и европейското законодателство. Жалбоподателката е посочила като признаци за извършената спрямо нея дискриминация гражданство, увреждане, незачитане на закрилата на представител на служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и представител на служителите в европейския работнически съвет, тормоз и неравностойно третиране при условията на прекратяване на трудовото правоотношение. В хода на административното производство като единствен свидетел е разпитана Р. Д., а в постановеното решение липсва произнасяне относно твърденията за извършена дискриминация по изложените твърдения за незачитане на закрилата на представител на служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и представител на служителите в европейския работнически съвет, тормоз и неравностойно третиране при условията на прекратяване на трудовото правоотношение. При така установеното обосновано и законосъобразно в първоинстанционното решение е прието, че в случая като ответник неправилно не е конституирано лицето Р. Д. в качеството на директор "Човешки ресурси" в дружеството, срещу която е насочена конкретно жалбата на М., а същевременно е конституирано като ответник [фирма], срещу което дружество липсва жалба до органа от страна М.. Правилни, като съответни на доказателствата са и изводите на съда за допуснато процесуално нарушение по чл. 176 ГПК, тъй като Д., срещу която е насочена жалбата е разпитана като свидетел по преписката, както и изводът, че органът не се е произнесъл по всички искания в жалбата на М.. При така установеното настоящият състав намира, че изводите в оспореното решение са правилни и решението следва да бъде оставено в сила. Освен така констатираното нарушение на принципа на равенство по чл. 8 АПК настоящият състав намира, че административният акт е постановен при допуснати нарушения и на други принципи по Глава втора АПК - законност по чл. 4, съразмерност по чл. 6, ал. 1, истинност по чл. 7, служебното начало по чл. 9, бързина и процесуална икономия по чл. 11 и на последователност и предвидимост по чл. 13. Предвид целта на ЗЗдискр., прогласена в чл. 2 от с. з. - да осигури на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот, както и ефективна защита срещу дискриминация, както с оглед на това, че изрично в разпоредбата на чл. 8 от с. з. е предвидена отговорност и за лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация разпоредбата на чл. 8 от (ЗЗДискр.) настоящият състав намира, че компетентният орган – решаващият състав на КЗД не е изпълнил правомощията си да конституира надлежните страни. В хода на административното производство са събрани многобройни писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията на страните, като са установени релевантните за спора факти - наличието на трудово правоотношение между М. и [фирма], нежеланието на същата той да бъде прекратен и многократно предлагане от страна на длъжностни лица на дружеството към М. да прекратят трудовият й договор по реда на чл. 331 КТ; размера на предложеното й обезщетение, както и този, предложен и изплатен на други работници в дружеството; обстоятелството, че същата е определена за представител на работниците и служителите на дружеството в [фирма] и Комитет по условията на труд с 4 годишен мандат, считано от 01.07.2011 г. по силата на вътрешен меморандум, както и факта на прекратяване на трудовото й правоотношение, след като работодателят е уведомен за заболяването й. От съдържанието на административния акт се установява, че административният орган не е обсъдил всички доказателства, а само част от тях, като при това установената фактическа обстановка е едностранчива и непълна. На следващо място при обсъждането на избраната от административния орган част от доказателства липсва преценка дали М. е третирана неравно в сравнение с останалите служители на дружеството, както по отношение на предложените условия за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ, така и по отношение на прекратяване на служебното й правоотношение, извършено след като органът е бил наясно със заболяването й. Липсва конкретна преценка дали с тези действия е осъществена дискриминация под формата на неравно третиране с останалите работници в дружеството и/или тормоз. Изложените доводи относно приложението на разпоредбата на чл. 331 КТ, правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение в тази хипотеза, анализират текста на нормата, но не липсва конкретна преценка на фактите, относими за случая дали с установените действия е извършено неравно третиране по посочените признаци и/или тормоз по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР ЗЗДискр. Обстоятелството, че по отношение на М. е предложено обезщетение в рамките на посоченото в разпоредбата на чл. 331 КТ, при предложено многократно повече на други работници в същата хипотеза, действително води до извод, че в случая е спазена цитираната разпоредба, но във случая спорът е не дали законовата разпоредба е спазена, а дали при това ответниците са спазили абсолютната забрана за дискриминация по чл. 1 ЗЗДискр. Съгласно чл. 40 ЗЗДискр КЗД е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, за защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Същата обаче, при постановяване на акта си е излязла извън своята компетентност, като е извършила преценка за законосъобразност на действия на работодател при прекратяване на трудово правоотношение и същевременно не е изпълнила задължение в рамките на тази компетентност - да извърши преценка дали при това е осъществено неравно третиране и/ или е упражнен тормоз спрямо жалбоподателката. На следващо място от доказателствата по делото безспорно е установен факта, че за законосъобразността на уволнението е образувано гр. дело № 12374/2014 г. по описа на СРС, 73-ти състав, при което с изложените съображения в акта недопустимо органът е обсъждал въпроси, с които е сезиран съдът. Правилно в обжалваното решение е прието, че органът не се е произнесъл по всички признаци за осъществена дискриминация по отношение на М., твърдени в жалбата й, като от съдържанието на постановения акт и на този, с който той е допълнен се установява, че КЗД не се е произнесла по всички посочени в жалбата признаци, а само признаците "гражданство" и "уреждане". Предвид така установеното настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са правилни. При това обосновано и законосъобразно АС-Видин приема, че преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, макар да не е определил срок за това, съобразно чл. 174 АПК. Доколкото едно от допуснатите нарушения е неучастие на страна в производството, следва при новото разглеждане на преписката да бъде конституирана като ответник Р. Д., в качеството й на директор на "Човешки ресурси" на [фирма]. В случая следва да се съобрази, че процедурата по проучване е приключена, при което производството следва да продължи от фазата запознаване на страната със събраните доказателства. Тъй като е налице и изготвен и доклад - заключение, следва след запознаване на Д. със събраните по делото доказателства и с оглед спазване на принципа на бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК, да бъде насрочено заседание на състава, за което да бъдат призовани всички страни, като им бъде указано, че на заседанието могат да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. След приключване на заседанието съставът следва да се произнесе с решение в срока по 63, ал. 3 ЗЗДискр., при спазване на задължението му да се произнесе в рамките на правомощията си, установени от закона, като се произнесе дали в случая е осъществена дискриминация по отношение на М. от страна на ответниците, по всички признаци, посочени в жалбата под формата на неравно третиране и/ или тормоз, основавайки се на действителните факти от значение за случая. При извършената проверка на материалите по адм. дело № 47/2015 г. на АС Видин предвид наведените доводи от страна М. и процесуалният й представител за прекалена продължителност на административното производство се установява, че същите са основателни. То е образувано на 28.11.2013 г. - с постъпване на жалбата на М. в КЗД (арг. чл. 25 АПК) и е приключено с постановяване на административния акт на 12.02.2015 г. – т. е. продължило е повече от две години. Същевременно анализа на разпоредбите на ЗЗДискр., уреждащи производството пред КЗ - Глава Четвърта - Производство за защита от дискриминация, предвиждащи, след образуване на производството задължение за председателя на комисията да разпредели преписката на състав (чл. 54 ЗЗДискр.); задължение на състава да определи измежду членовете си докладчик, който следва да започне процедура за проучване, за което е предвиден до 30 дневен срок; запознаване на страните със събраните при проучването писмени доказателства; изготвяне на доклад-заключение и провеждане на заседание на комисията с участие на страните, на което да се съберат и гласни доказателства и предвидения след приключването му срок за постановяване на решението от състава - не по-късно от 14 дни, след провеждане на заседанието (чл. 63, ЗЗДискр.) води до извод, че разумният срок за приключване на производството (при липса на предпоставките по чл. 59, ал. 2 ЗЗДискр., както е в настоящия случай) не следва да надвишава три месеца. Предвид така установеното и предвид резултата по делото - връщане на преписката поради естеството й на компетентния административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, настоящият състав намира, че следва да бъде определен двумесечен срок за произнасяне на състава на КЗД, съгласно разпоредбата на чл. 174 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и се определи двумесечен срок за произнасяне на административния орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение