Решение № 1239 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2018 г.

Решение № 1239 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11448/2018 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Моно Клуб" ООД, гр. София, чрез адв. А. Гонев, срещу решение № 4063/15.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2601/2018 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0316526/28.02.2018 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-София, с която е запечатан търговски обект – кафе-аперитив "Ваг Ме", находящ се гр. София, бул. "Освободител"№ 9, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в размер на 500 лв. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно заседание адв. Ал. Гонев поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, чрез юрк. Георгиев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, искане за оставяне на решението в сила като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Принудителната административна мярка е наложена по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", с твърдение за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискален бон от монтираното в обекта фискално устройство при извършена от клиент на 17.11.2017 г. покупка на стойност 13, 40 лева, заплатена в брой, за което на клиента е издадена информационна бележка № 7063/17.11.2017 г. След легитимация от страна на органите по приходите при извършена проверка в обекта на 23.02.2018 г. е отпечатан КЛЕН за период 17.11.2017 - 18.11.2017 г., от който е видно, че за извършеното плащане не е издаден касов бон за посочената покупка от действащото в обекта фискално устройство. Въз основа на тези данни, както и непотвърждаване на евентуален положителен факт - издаване на фискален бон, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за 14 дни, в рамките на законоустановения 30-дневен срок, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението е неправилно. При анализ на данните по делото, настоящия съдебен състав приема, че в случая не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Издателят на акта е задължен да докаже с надлежни доказателства фактическите основания за издаването му. В случая е недоказано твърдяното заплащане в брой от "неизвестен" клиент за покупка на 17.11.2017 г. отразена в приложената информационна бележка № 7063/17.11.2017 г. Акта за установяване на административно нарушение е издаден на 06.03.2018 г., въз основа на извършена проверка в обекта от страна на органите по приходите на 23.02.2018 г., т. е. три месеца след твърдяната дата на нарушението - 17.11.2017 г. Протоколът за извършена проверка на 23.02.2018 г. е ръкописен, изцяло нечетлив и негоден документ за удостоверяване на данни от проверката. Данните са единствено от информационна бележка № 7063/17.11.2017 г., но от същата не може да се установи нито действителен клиент, нито заплащане на сумата в брой. Получаване на плащането е момента, когато възниква задължението на търговеца по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискален бон по чл. 25, ал. 3 от Наредбата. За разлика от фискалния бон, "нефискалния" такъв на какъвто е приравнена "информационната бележка" в случая, не установява извършено плащане. Освен, че данните за нарушението са недостатъчни и необосновани, издаването въз основа на тях на заповед за налагане на принудителна административна мярка със запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни е несъвместимо с целта на сочените законови разпоредби и води до извод за превратно упражняване на властнически правомощия, с които пряко се засяга и препятства търговската дейност на дружеството. Нецелесъобразността на акта е самостоятелно основание за отмяната му. Съобразно изложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно с извод, че обжалвания административен акт е законосъобразен. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени обжалвания административен акт. При този изход на спора на касатора се дължи присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, които съобразно приложените документи са в размер на 75 лева, държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., или общо - 375 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,